Ура за Ивет и Броеница на щастието! Най-важното е всеки сам да поиска да е щастлив

Ivet_Broenica_01

Броеница на щастието се казва първата книга на Ивет Лолова. За Ивет вече съм писала тук – когато стана Рицар на книгата и днес потвърждавам, че Ивет е от най-интересните хора, които познавам. Тиха, но категорична, усмихната и винаги готова да помогне, а е редно да добавим вече – талантлива в писането.

Знам за тази книга от няколко години, още от когато беше само идея и много се радвам, че вече е факт. Не е лесно да се пише. Книга за епилепсията още по-малко. Но много ми се иска да е ясно днес, че тази книга е всъщност за майчинството, за отношенията между хората, за устояването, за тържеството на живота над болката, за силата, която всеки от нас носи. Трябва да се прочете. Всеки от тези фрагменти щастие, поднесени в слово, е късче споделеност и дар. Благодаря ти за тях, Ивет!

Е, поговорихме с Ивет за тази Броеница 🙂

Къде намери и как подреди Броеница на щастието?
През 2013-а направих във фб страницата си албум със снимки „Броеница на щастието”. Не помня откъде дойде това име. През годините събирам в него фотоспомени от специални моменти: облак-сърце, къкреща на котлона тенджера с гулаш, пейка в манастирски двор, сухи есенни листа, ръждива врата, цветя за оня свят, т.е. неща, които са ме докоснали щастливо. Четири години по-късно някои от снимките станаха документална основа за фрагментите в книгата ми „Броеница на щастието”. Това е краткият отговор, за дългия трябва отделен разговор.

Има ли рецепта за щастие?
Няма универсална рецепта за щастие, всеки има своя версия. Ако някой реши да ги събере, ще се получи много дълга рецепта, която може да стигне и до километър. Ако е книга, ще е поне десет тома по хиляда страници всеки. Кой ще иска да я прочете? В големи количества щастието доскучава. Според мен най-важното е всеки човек сам да поиска да е щастлив. Щастието не може да дойде при теб насила.

Различните хора – приети ли са и как се приемат в обществото?
Различните още от малки научават, че еднаквите не ги приемат добре. Детската ясла, градината, училището ни – не са пригодени за деца със специални потребности, не са подходящи за деца, които приемат лекарства за някакво заболяване. Директорите избягват да взимат такива деца. По лесно е да ги изолират, да ги отстранят от системата, за да не им създават грижи. Не е задължително да си различен с болест. Може да не си като мнозинството заради цвета на кожата си, начин на хранене, сексуална ориентация. Принципът е същият. Когато станах вегетарианка близък човек ми каза, че моята промяна, моят избор на живот и моите ценности го обиждат, правят го да изглежда „луд”. Аз го обиждам с това, че не съм като него. Различните нарушват установения комфорт, статуквото, те са психологогическа заплаха за еднаквите. Странно е нали? Има още много да учим като общество. Държавата и институциите трябва да променят законите и наредбите, да има повече информационни предавания по националните телевизии и то в най-гледаното време. В момента основната работа се върши от неправителствените организации с кампанийни проекти, които медиите подкрепят, но това не е достатъчно, това са капки в морето. Изкуството също може да направи много.

От къде идват оптимизмът ти и вярата в хората?
Вярвам в Ренесансовата представа за човека, че божественото, доброто, е скрито вътре в нас и може да бъде извадено във всеки момент наяве, за да разцъфне, и да даде плод. Нужно е само човек да намери пътя към истината, състраданието, любовта и приятелството. Не е задължително това да стане чрез Църквата.

Може ли светът да бъде по-добро място и как?
Скоро прочетох някъде думи на Бродски, че докато има поне един морален човек в света, светът е морален. Мога да парафразирам: докато има поне един добър човек в света, светът е добро място.
Една от любимите ми песни е на Богдана Карадочева, по текст на Миряна Башева: „Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам „Дано“.

Broenica_premiera01

Благодаря отново на Ивет, че ме въвлече в този щастлив проект и можах да работя с нея по книгата като редактор.

Премиерата е на 20-ти септември в кафе-клуб Влайкова и ви каня 🙂

Елена Божинова: Относно глупостта на злото

p_45715

Благодаря на Елена за този текст!
Споделям с много вълнение, тъга и все пак надежда, че можем заедно да спрем завладяването ни от Нищото …

„От много дълго време насам българският политически живот (за съжаление) ми напомня за заглавието на една психоаналитична статия – „Относно глупостта на злото“ (Concerning the Stupidity of Evil, D. Meltzer, Sincerity, Karnac Books, 1994).

След писмото на В. Симеонов към българите в чужбина, реших, че е крайно време да помисля защо българският политически живот и глупостта често изглеждат много тясно свързани. Преди да решите, че глупостта не е достатъчно сериозен проблем, ви моля да помислите отново. Ако сте от моето поколение сигурно си спомняте един филм – „Приказка без край“, в него имаше едно „нищо“, което поглъщаше в черната си маса целият свят и бяха нужни целият героизъм на характерите от филма и цялата креативност на създателите му, за да може да му се противопоставят. Съществуването на света беше застрашено поради ширещата се глупост и безхаберие, защото, казва Мелцер:

„Доколкото индивидите са пожертвали способността си за страстен отговор на красотата на света, те падат жертва на завистта към другите, които изглежда притежават „ежедневна красота в живота си“, вътрешна красота. Но тук отново глупостта погрешно възприема външната форма за вътрешна красота и търси „тайни на успеха“, вместо „душата на мистерията“. – Доналд Мелцер, „Относно глупостта на злото“, Sincerity, Karnac Books, 1994

И така, за пореден път бяхме изправени пред бруталността на глупостта като клиничен феномен, като психична защита срещу способността за мислене, промяна, развитие, срещу глупостта, която в неизбежен екип със завистта, реагира първосигнално срещу всеки опит и всеки успех на надеждата, активността, включеността на хората, които влагат страст в живота си, които са малко по-различни, изглеждат по-успешни, имат самочувствието да се заявяват и да отстояват себе си и бъдещето си. Когато глупостта ги забележи, когато се почувства застрашена (защото идват избори, защото е била учудена от резултатите от предишните избори, защото не може да повярва и, още по-малко, може да понесе, че съществува и друг свят на красота, на възможности, на потентност, на успехи, на любов и принадлежност, която не е обвързана с преки ползи, с тънки сметки, а говори за идентичност, лоялност и надежда), тогава глупостта показва истинското си лице, изкривено от лъжи, манипулации и завист, не можещо да понесе „душата на мистерията“, а ровещо за познатите му перверзии – пари, жажда за внимание и саботаж.

Когато бях малка „Приказка без край“ беше един от любимите ми филми, той ми даваше надежда, че смисълът, страстта, надеждата могат да победят глупостта и Нищото. Сега ми коства огромно усилие да си припомням това, но пък дъщеря ми ми помага да си припомня „красотата на света“ и „душата на мистерията“.

И нещо лично, г-н Василев, ние не използваме децата си за политически цели, ние сме политични в името на децата си.

200_s

Припомнете си „Приказка без край“:
„– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.“

Мандарини

18504

Мандарини е филм за безсмислието на войната, доказано на шепа ничия земя, с много малко думи. И много човещина.

Годините са 1992-93, действието се развива в Абхазия-Грузия, в малко градче, към което военните действия наближават. Последните му жители са от естонски произход и отглеждат мандарини. Иво и Маргус спасяват по чудо оцелелите в схватката Ахмед от чеченците и Нико от грузинците.

Филмът е естоно-грузинска копродукция. Режисьор и сценарист – Заза Урушадзе, оператор – Рейн Котов, музика – Ниаз Диасамидзе.

tangerines_900

Гледай също: Песента на морето, Раната, Игра на кодове, Кутия за храна, Пяната на дните, Филомена

последно за 2014

Исках да изтръгна от абсурдните и пияни от своята мощ божества притежанието на света и да върна земята на онези, които я населяват с мъжеството и любовта си.

по традиция завършвам годината с кратък цитат от книгата, която е в ръцете ми в този ден
днес това е Обещанието на зората на много любимия ми Ромен Гари

ето и от преди
Последно за 2013 – Фредерик Льоноар
Последно за 2012 – Карин Бойе
Последно за 2011 – Калин Терзийски
Последно за 2010 – Трон: Заветът.
Последно за 2009 – Айн Ранд
Последно за 2008 – Мураками

приказка без край

p_45715

Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика

в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после  и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:

– Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
– Тогава защо Фантазия загива?
– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.


–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема

душата на света

IMG_3373

Душата на света на Фредерик Льоноар ме поведе леко в магическия свят на мислители, учители, просветени хора от всички религии, които обединяват мисълта си, за да спасят човечеството

много мъдрост, събирана с векове от всички краища на Земята

„не се молим заедно, но сме заедно в молитвите си“

„нещастен е човекът, който не знае, че е човек“

„трябва да се научим да го живеем съзнателно, с отворени очи, съсредоточено … да се домогваме действително да сме самите себе си“

още за книгата има в Kafene.bg

последно за 2013

по традиция последния пост за годината завършвам с цитат от книга, която чета в момента.

Душата на света. Фредерик Льоноар

„Срещат се също и хора, които изобщо не желаят да станат свободни. Корубата на страхпвете и вредните им навици ги успокоява. Нищо не може да се направи срещу подобна доброволна подвластност, остава единствено надеждата, че животът им ще стане непоносим и накрая ще решат да се освободят от своите окови.“

„Любовта представлява могъща енергия, най-силната, която цари във Вселената. Любовта иде от Душата на Света … любовта ни залива с все същата музика на свързаността и даруването.“

последно за 2012 – Карин Бойе
последно за 2011 – Калин Терзийски
последно за 2010
последно за 2009 – Айн Ранд
последно за 2008 – Мураками

Ода на радостта на Климт

gustav Klimt2

този пост чака от октомври. длъжница съм му. както и на блога, който в последните 6 месеца е основно свързан с протеста.

Климт. един от най-любимите ми художници. картината му Бетовенов фриз: Ода на радостта ме разплака. с нежността си. с мъдростта си. с всеобхватността си. с изобилието и в същото време оскъдността си.

борбата на душата, стремяща се към радост. любов. живот.

gustav Klimt, Beethoven Frieze - Longing for Happiness Finds Repose in Poetry (right) 1902

картината е всъщност временна рисунка на стена. във Виена. рисувана е 1902-ра година. горният фрагмент може да се види в Белведере, наред с няколко други прекрасни произведения на Густав Климт.