пяната на дните на Борис Виан. четох я вероятно 2-3 курс, отдавна. сюрреалистична, като всичко на Виан. и да, депресарска. помня как апокрифно си ги разменяхме с приятели. и дълго ги обсъждахме след това.
пяната на дните (L’Ecume des jours) филмът, екранизация на Мишел Гондри с великолепните Ромен Дюрис и Одри Тоту ме изненада, очарова, разсмя, разплака, отнесе, изуми, смачка, размисли, върна, размаза, натъжи, усмихна, обнадежди. силно препоръчвам на всички любители на европейското кино, на Гондри и Виан.
Follow
Радвам се, че филмът ти е харесал! Побърках се по Виан още като бях на 15. Филмът ми се видя много добър и много коректен към Виан и книгата му.
Светле, така е.