Няма как да сме безразлични към ставащото по света. Още по-малко можем да сме безразлични към ставащото в Русия. А за него знаем малко, изключително малко. А то ни касае много.

Няколко документални филма за Русия в последните години и един тревожен материал от Дневник днес.

В Русия влезе в сила драконовски закон за блогърите и онлайн медиите.

Аз, Путин.
– Защо Западът се отнася толкова негативно към Вас?
– От страх. Страх от Русия. От нашите мащаби, нашето ядрено оръжие, нашите възможности в много области.

Игрите на Путин.

Истината за Путин и Русия.
Повечето хова в Русия считат, че в собствената им страна нищо не зависи от тях самите. Някак ще се справя с моя живот, мислят си те, но не и с живота на моето село или град, камо ли на цялата страна. Нека властта се оправя сама с проблемите си. Е, добре, казва си властта, благодаря! Ще правя това, което ми е удобно. Затова и върши всичко това властта – при мълчаливото съгласие на гражданите.

Срок.
Филм за протестите в Русия, за които никой не е чул, защото са заглушени. Това не значи, че не се случват и не са многохилядни. Напротив. Случват се и то постоянно в последните няколко години, в много от големите градове на Русия.

Стряскащо, а.
Едно не може да се отрече – живеем в интересни времена!

Follow

след предния пост за книгите (с цифрите и фактите) и размислите за тях

ми се ще да обърнем внимание и на другите изкуства – всички, или почти всички са избутани в последна глуха

е, напоследък има раздвижване. киното живна, макар и доста да се комерсиализира и брутално да нахлуха продукт плейсмънти, за да се изплаща. музика и театър – държавата субсидира, макар и с малко, но има пари за всеки продаден билет, което пак доста ги комерсиализира (разговор по темата – тук)

останаха книгите. при бурните промени преди 20-тина години Държавата безшумно се освободи от книгоиздаването и заниманията с книги. предаде ги изцяло в частни ръце. няма лошо. на всичкото отгоре около 2000-та вместо да освободи всички книги от ДДС, тя добави ДДС и на учебниците. прекрасно. и за връх не отпуска никакви средства за закупуване на нови книги за библиотеките. съответно последните замират, разчитайки само на случайни дарения. това е геноцид.

ясно е, че нямаме културна политика. а и политиците ни от култура не се интересуват.

хляб и зрелища. а книгите, изкуствата – ярета ги пасли.

Follow

започнах този пост с „окаяното състояние на …“,  след което преосмислих. истината е, че днес библиотеките не са толкова чак забравени и окаяни, колкото бяха преди 10-тина години, но въпреки това много малко се мисли за тях (на държавно ниво), твърде малко се случва при тях, твърде оскъдно им е финансирането

навсякъде по света парите за култура се взимат от общите. и не са много, но са да кажем около достатъчно. библиотеките не са и не могат да са печелившо начинание. но са важно културно средище, а-то и я-то на всяка цивилизованост

ето къде са библиотеките у нас – дори тока не могат да си платят сами, какво остава за нови книги. хубаво, че има някой да ги подкрепи, но трябва още. и трябва повече подкрепа най-вече на държавно ниво. ясно е, че част от управниците ни вероятно рядко са имали достъп до библиотеки. но поне на децата си да осигурят такива, а и на редовия човек, четящ и жаден

Follow

напоследък темата е актуална. предполагам най-вече защото идват избори и трябва да върви агитацията. пък народа я накаца като мухи или по-скоро като овце беее в каквато посока ги поведе овчаря. … статистики – всякакви. най-нещастната нация, най-мрънкащата, желаещите да емигрират клонят към 100% …. да, ама не!

зарадвах се да чуя Маги Малеева при откриването на Форум Бизнес в събота да казва „стига сме се оплаквали от това и онова, ами да се хващаме на работа и да оправяме нещата“

зарадвах се и когато попаднах на статуса на Лъчезар Илиев „А вие ще емигрирате ли, или ще се борим заедно тук?“

зарадвах се и на поста на Деси Тодорова „Шампиони сме по искане“

оригинална е заигравката с котката на Шрьодингер тук, но като цяло очаквам още утре Любослава Русева наистина да си е заминала. и тя и всички, които искат да емигрират. хайде, заминавайте. така по-лесно, струва ми се, всички ние, които искаме да останем, да запретнем ръкави и да се постараем да ги поведем нещата в по-добра посока, ще се справим по-лесно.

–

виж също Страх от България

Follow

достатъчно е човек да прекара 10-тина минути в коя да е общинска или данъчна служба, за да разбере, че хората, работещи там са нещастни. поне в столичните май е така. още от входа разбираш къде е тоалетната и намекът за местоположението й е толкова силен, че не те изоставя и до дъното на етажа. коридорите са пълни с мебели от различни епохи, изкорубени плюшени дивани, сковани набързо пейки, метални шкафове наблъскани с документи, натрупани отгоре с кашони, бълващи формуляри, декларации, образци … из същите тези коридори се разхождат сърдити хора, служители във въпросната служба, влизат от една врата в друга, намусени, троснати, нещастни.

влизаш в стаята и ти се карат, защото едва се подават измежду камарите с документи. всички тези служители са добри. но са кисели, защото нямат въздух в своя ден, заврени са в миши дупки, едва се разминават, едва дишат, камо ли да са любезни. и все пак, дори и малцина от тях успяват да съхранят любезността, с която са ги закърмили през първите им седем години и дори намират сили да се усмихнат. за сметка на това мнозинството ръмжи, вместо да говори и е склонно да те разкара осемнайсет пъти за една дреболия, замо за да докаже, че е повече от теб. защото иначе няма как да си вдъхне оптимизъм в това задушаващо сиво ежедневие на мизерия и еднообразие.

не виня хората. системата е такава. но ми е жал за хората. и те душа носят.

Follow

темата е доста подходяща за 8-ми декември. не че са направили проучване и за нивото на родните студенти, но ако изхождаме от резултатите за учениците можем да се досетим евентуално и за студентите …

най-интересното е колко шокирани са всички. като ущипани лелки. все едно всичко се е сринало в последната година-две. истината е, тъжната истина, че образованието от кризата не е излизало и плаче ама на висок глас не за реформа, а за тотална трансформация.

ясно е – каквото посееш – това ще пожънеш, не може образователната система и цялата страна да са в криза, пък да имаме перфектните ученици и супер резултати.

промените в последните години са в две посоки – образователната система и оценяването. третото важно звено – учителите, всъщност основният фактор – от това някой да обича или не математиката и някой да развие математическия си например гений или не – са учителите. не съм чула да се инвестира в развитието им. по-скоро те в голямата си част са унизени и взети за смях.

кой става учител днес? който не го примат другаде. ако завършиш някаква специалност с по-слаб успех – ставаш пак учител. … ниски заплати. липса на уважение. лошо самочувствие. и още и още …

никой не печели от зле образовани млади хора. факт. но не бива да виним само учителите или системата. сигурно виновни сме ние всички, че не сме изискали достатъчно и се примиряваме със състоянието както си е, оставяме децата ни да израстнат ей така. спасяваме се поединично – кой с частни уроци, кой с бой. е, резултатът като цяло е плачевен. но за бой сме си ние, не децата ни – те са потърпевши и един ден могат да ни търсят сметка за делата ни или безхаберието ни. на себе си трябва да се сърдим.

още по темата – интервю с Ева Борисова в Дневник; учениците ни четат и мислят трудно в Az-jenata.bg

Follow

не че ДАЗД се е проявила в предните години като супер активна организация, но като за нова структура и все пак съществуваща и действаща инстанция се справяха ОК

сега има планове Държавна Агенция за Закрила на Детето да се закрие. съгласна съм да има реформа. съгласна съм, че администрацията е надута. но не съм съгласна съкращенията да започнат от малка агенция, която и без това едва крета, но важна – насочена към децата, всички деца. всички деца на България.

на подобно мнение са и много други хора и организации. дано здравият разум надделее.

Follow