Русия днес. И не казвай – кво ми влиза в работата.

Няма как да сме безразлични към ставащото по света. Още по-малко можем да сме безразлични към ставащото в Русия. А за него знаем малко, изключително малко. А то ни касае много.

Няколко документални филма за Русия в последните години и един тревожен материал от Дневник днес.

В Русия влезе в сила драконовски закон за блогърите и онлайн медиите.

Аз, Путин.
– Защо Западът се отнася толкова негативно към Вас?
– От страх. Страх от Русия. От нашите мащаби, нашето ядрено оръжие, нашите възможности в много области.

Игрите на Путин.

Истината за Путин и Русия.
Повечето хова в Русия считат, че в собствената им страна нищо не зависи от тях самите. Някак ще се справя с моя живот, мислят си те, но не и с живота на моето село или град, камо ли на цялата страна. Нека властта се оправя сама с проблемите си. Е, добре, казва си властта, благодаря! Ще правя това, което ми е удобно. Затова и върши всичко това властта – при мълчаливото съгласие на гражданите.

Срок.
Филм за протестите в Русия, за които никой не е чул, защото са заглушени. Това не значи, че не се случват и не са многохилядни. Напротив. Случват се и то постоянно в последните няколко години, в много от големите градове на Русия.

Стряскащо, а.
Едно не може да се отрече – живеем в интересни времена!

моят 10-ти ноември

/с учудване установявам, че не съм писала за това тук. или поне не го намирам. няма да се лъжем – датата е епохална за моето поколение, вероятно всъщност за много поколения българи/

къде ме завари ли? бяхме студенти първи курс. и бяхме на бригада. дълга бригада, от 20-ти септември още. в КК (консервен комбинат) Витамина, гр. Стамболийски. първи и втори курс от няколко факултета на СУ, вероятно над 200 души. живеехме в общежитието до гарата. то се тресеше при всеки преминаващ влак, вероятно поне няколко пъти на нощ. имаше огромни плъхове из стаите. ставане в 4, на работа от 5 сутрин за първа смяна. поточна линия – мият се домати, буркани, влага и мирис на кисело-мухлясало-застояло, на машинно масло, метал. бурканите се пълнят. после готовите – в кашони се подреждат. редувахме се на различните поточни линии. беше тежко. естествено оскъдна храна. без топла вода. знам, че днешните млади хора са много далеч от това и няма как да си го представят, още по-малко да го разберат. след работа имаше купони, после малко сън и отново. близо два месеца. преди да започнем да учим въобще. не се познавахме дори преди бригадата. но в тази ситуация бързо намираш приятели.

11-ти ноември. не можехме да повярваме на кадрите по телевизията. черно-бял телевизор по един на етаж в столовата на общежитието. Тодор Живков опулен. гледа като попарен, върти глава. наистина не вярвахме. прегръщахме се и се радвахме, след като разбрахме, че все пак е истина. имаше еуфория. много. имаше много еуфория и следващите дни, седмици, месеци.дори години.

както си говорихме днес със Светла Енчева:
аз: Може би защото толкова емоция вложихме, а може би защото бяхме много млади …
Светла:
А може би защото и често забравяме какво щеше да е животът ни без промяната. Все едно на какво се дължи тя.

и още малко днешни цитати:
Светла:
свободата е нещо, което се отстоява непрекъснато и с което е добре да знаеш какво правиш

Ивайло Нойзи Цветков: по-умните сред нас трябва да се самосъчинят наново и да разберат, че аскезата не е отговор и че са длъжни да дават поне кураж на другите – а не да приличаме на оня физик, който чрез самия акт на наблюдение се мъчи да изкриви същността на наблюдаваната частица.

Асен Григоров: Времето е много ниско, ако мога да използвам такава метафора, и никой не може да изправи рамене.