Ален де Ботон: Как Пруст може да промени живота ви

IMG_9112

 

Как да живеем тук и сега?

Как да не прахосваме времето си?

Как да ни се отворят очите?

Как да сме щастливи в любовта?

Звучат като теми от лековата книга за така популярното напоследък личностно израстване. Но са част от заглавията в книгата на един от най-любопитните френски съвременни автори – Ален де Ботон. Ако не сте гледали уникалните му участия в TED (Атеизъм 2.0 и Философия на успеха) – задължителни са. Е, 15 години след написването й дочакахме я и на български „Как Пруст може да промени живота ви“.

Нека е ясно – книгата не е само за тези, чели Марсел Пруст. Този текст е провокация към мислещите и търсещите. Тя сменя парадигмата, обръща мирогледа, изважда ни смело от клишето.

„Малко са нещата, към които човек е така болезнено и неотменно привързан, както към нещастието.“

„Усещането, че сме се вкопчили по-здраво в живота, когато осъзнаваме неизбежността на смъртта … губим вкуса си към живота … навика, диктуван от ежедневието, следователно незадоволеността ни е пряк резултат от конкретния начин на живот всеки ден, а не е заради нещо предопределено зловещо и заложено изконно в човешката участ.“

„Може и самите себе си да освободим от зоопарка.“

„Книгите са прекрасно средство да ни помогнат да осъзнаем нещата, които чувстваме.“

„Дори и най-изящната книга си струва да бъде затворена.“

Много изразителна корица на българското издание с фотография на Ивана Купенова. Ювелирен превод на Боримир Паскалев. Комплименти за издателя Мария Николова.

И да, прочетете я.

Децата в дигиталната епоха и децата предприемачи #digitalkidz

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства

 

Милена от 9 Academy: подготовка за предприемачество в действие

Milena-Stratieva2

Говоря си с Милена Стратиева – мечтател, част от екип мечтатели на 9 Academy, обучаващи на доброволни начала млади хора в предприемачески дух и основни умения за стартиране на бизнес. Водя модул за комуникации от миналата година и съм със страхотни впечатления от проекта. Ето как им се случва вторият път:

Второ издание на 9 Academy – как стигнахте до тук?

Със страхотен екип, с вяра в каузата и с упоритост да не се откажем пред трудностите, защото те наистина не бяха малко. А също и с много съмишленици в лицето на лекторите, които щедро споделят опита си и вдъхновяват с личния си пример, както и партньорите ни, които предоставиха локации за провеждане на обученията.

Кои бяха най-предизвикателните моменти от предната година?

9 Academy се случи и продължава да се случва благодарение на доброволен труд и на партньори, които безвъзмездно предоставят ресурсите си, когато са свободни от тяхната обичайна дейност. Така че предизвкателствата бяха ежедневие. Най-вече да координираме задачите, времето и ресурсите… и тогава, когато са свободни – да бъдат използвани за целите на 9 Academy.

А най-интересните сега, при старна на новата?

Определено подборът на новите 50 участници. Толкова страхотни хора кандидатстват за 9 Academy! Толкова страхотни млади хора има в България! Най-интересното тепърва предстои. И то ще се случи именно благодарение на тези 50, които ще преживеят 9 Academy.

Какво носи за теб самата 9A? Какво пожелаваш на екипа и какво на участниците?

За мен самата 9 Academy носи вяра. Вяра, че има много хора, които са готови да положат усилия и да се обединят, за да сме всички по-успешни и щастливи. За да градим заедно една по-добра (безнес) среда.
На екипа пожелавам да са все така раздаващи се и да се гордеят със себе си, защото има много с какво.
На участниците от първото издание – да запазят искрата, която 9 Academy им даде. И да разпалват огъня на положителната промяна навсякъде, откъдето минат.
На новите участници – да отворят широко очите, ушите и сърцата си. Защото ги очаква нещо, което ще промени живота им 🙂

Мураками. Безцветният Цукуру Тадзаки.

IMG_7650

Цукуру търси себе си. Дълго. Мистика, за разлика от други романи на Мураками, почти липсва. Но има много джаз, много музика, много самота.

Петима приятели в едно цяло. Време на пълнота, което отминава безвъзвратно. Гари. Път. Търсене.

„На този свят са нужни, макар и малко, хора, които да сътворяват абсолютна пустота.“

„Не само хармонията свързва едно човешко сърце с друго. Свързват ги дълбоко раните в едното и раните в другото; болките в едното и болките в другото; прегрешенията в едното и прегрешенията в другото. … Няма прозрение без да си преживял мъчителна загуба.“

Хареса ми превода на Дора Барова. Но корицата – никак. Стефан Касъров е правил и другите корици на преводите на Мураками на български език, но тази не му се е получила много добре, безцветна е. А Цукуру е цветен.

IQ84
танцувай, танцувай
дивата овца

Дигиталните ни деца. Четиво и покана само за смели родители.

Screenshot-30

Вече няколко пъти съм писала и говорила на конференции и сбирки за това, че никак, ама никак не бива да спиваме децата си от дигиталните технологии, нито да имаме страхове, свързани с това. Е, чувам веднага мъмренията от задните редове – ами те по 8 часа пред компютъра стоят, стават агресивни … Ами естествено, то и голям човек ако стои 8 часа пред компютъра ще се изгърби, ще му се зачервят очите и ще стане агресивен. Вечер в градския транспорт малко ли такива срещаме?! 🙂

И все пак – има начини децата ни нито да са лишени от досег и дори достатъчно опитност с технологиите и дигиталните джаджи, и да са добре, без да се прекалява. За личния ми опит с това и за начините как да го постигнем – ще разкажа на уникалното DigitalKidz на 1 ноември. Подробности и регистрация само още няколко дена тук.
Браво за главният човек на събитието – Ивелина!

ДЕОС в първо лице: Катина.

10430371_1607519629475666_8762397245900135825_n

Катина Пенева е майка на три деца, финансов специалист, активист за свободно образование и е в либералната партия на България – ДЕОС. Делова, дейна и с истинско желание за промяна, такава я познавам Катина.

Какво те води в ДЕОС?

Преди години един добър познат казваше, че даден проблем се решава, само когато е наболял. Ние, гражданите на България имаме проблем. И проблемът ни е наболял. Много. Толкова, че едва ли е необходимо да го разясняваме за пореден път. Проблемът, освен че съществува във всяка една сфера на живота в нашата мила татковина, е най-вече в главите ни, в липсата на желание за поемане на отговорност, в оправданията, че всички са маскари, в склонността ни да се поддаваме на безскрупулна информационна манипулация. Съответно, крайно време е да го решим. За проблема става въпрос. Ясно е, че само с възмущение “на маса” няма да променим статуквото. Конкретни действия трябват. Те са горивото в мотора на промяната. Наскоро едни ментори на един уъркшоп за демократично образование (изключително вдъхновяващ между другото) залепиха на стената следната бележка (без превод): If something is bothering you, you’re probably supposed to lead it. Прочее и ДЕОС. ДЕОС значи дейни. Значи, че ние сме правилните хора, на правилното място, в подходящото време. И че решаваме проблема в движение.

Образованието е основен приоритет. Възможна ли е според теб промяна и реално до какво ще доведе тя?

Промяна в образованието – тук, естествено, веднага възниква познатата дилема за кокошката и яйцето – дали трябва общественото съзнание да е узряло, за да се случи промяна в образователната система, или промяната в образователната система ще промени и общественото съзнание? Наивно може би, но съм склонна да вярвам повече във втората хипотеза. Може да е бавно, най-вероятно ще е много трудно, със силен обществен отзвук, с още по-силен натиск от страна на засегнатите от евентуално драстично намалелите, следствие на промяната, финансови приходи, но промяна е възможна. Тя е неизбежна и ако ние, родителите, учителите и МОН не осъзнаваме тази необходимост сега, то децата ни категорично ни я показват всеки ден, във всяко училище, с всяко свое действие. В ДЕОС сме убедени, че единствено свободата на образователните инициативи, свободата да избираш как и къде да учиш, от какво имаш нужда като личност (не като бройка с делегиран бюджет), е това, което действително ще промени лика на България. Тези малки човеци днес, след 10 години могат да бъдат свободни, мислещи, отговорни към себе си и към света хора. Само трябва да им дадем възможност да станат такива.

Какви хора виждаш да са членовете на ДЕОС?

Тези, които ги е грижа. За градинката пред блока, за разделното събиране на битови отпадъци, за възрастния съсед, за правилата за движение по пътищата, за безконтролната горска сеч – това са хората, които, съзнателно или не, обръщат хода на събитията при подходящите условия. Това са хората със съвест, за които средата, в която живеят и която ще оставят на децата си има значение. Това са хората, които се усмихват по-често.

За каква България мечтаеш?

Изкушението е голямо, не мога да се въздържа:

BALGARIQ NA TRI MURETA!!!1515 (това на шега)

Вместо отговор – Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива – казвайте кой –
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте – в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен –
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички – листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца –
скрити до днеска в наш’те сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри –
кой ще ни каже – бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта –
нека й кажем: „Излез от листа“.
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем наш’та дъга.

Нека да вдигнем наш’та дъга.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Blog Action Day 2014 #неравенство

2014bloggerbadge

тъжната статистика:

  • една трета от храната по света се изхвърля;
  • 1.3 млрд тона храна са изхвърляни всяка година;
  • в ЕС всяка година се изхвърлят 3 млн тона хляб;
  • храната, изхвърляна в ЕС и САЩ е достатъчна да нахрани три пъти цялото население на Земята;
  • в същото време хора измират от глад …

 

този пост е за деня на Blog Action Day 2014 #inequality

гледайте Waste – Why Poverty?

 

Заслушай се в думите на Ашо

954815_10151874540434323_914008724_n

Ашод Дерандонян е от тези идеалисти млади хора, завърнали се в България да помагат да става по-добре и тук. Финансов консултант, активен гражданин и радетел за равенство и интеграция Ашо се е захванал серизно да популяризира проблемите на глухите и хората с различна степен увреден слух. В България има над 120 000 такива хора. Те нямат достъп до българското кино и българските телевизии, трудно намират работа и като цяло са заврени в тъмния ъгъл на обществото ни.

Говорим си с Ашо защо се върна и защо искаме повече хора да се заслушат:

Защо Заслушай се?

Какво по-хубаво от това име за първата по рода си информационна кампания за предизвикателствата пред хората с увреден слух както и за повишаване на културата на слухово здраве в България. Време е вече да се заслушаме един в друг независимо от това дали имаме слух или не. Това е призив за едно по-добро общество, където всички ние имаме възможността за равен старт. Също така, голяма част от хората в България приемат слуха си за даденост и не предприемат никакви мерки срещу шумовото замърсяване, на което всеки един е изложен в съвременното ни общество. Инициативата е на хора с увреден слух и техни приятели, които призоват за по-добра грижа за слуха. Ние, хората с увреден слух, знаем какво е, и искаме да предпазим всеки.

Какво планирате още, за да ангажирате вниманието на обществеността?

Вече промотираме лица с увреден слух и показваме, че въпреки загубата си на слух, те са можещи и активно работят за това техните мечти да станат реалност. Вече с помощта на Столична община  промотираме Кампания „Заслушай се“ чрез билборд и постери. Присъствието ни в онлайн пространството ни чрез фейсбук страницата ни и сайта ни също допринасят за информирането на българските граждани. Участието ни в редица събития, като StartUp Conference 2014, където за първи път ще има осигурени жестов превод и съответно субтитри за видеоматериали е един пример за съпричастност към тихата общност. Обществените библиотеките в страната тепърва ще работят в посока да осигуряват по-добър достъп до информация за хората с увреден слух. Привличаме редица инициативи, организации, бизнеса да покажат своята съпричастност към каузата.

Къде е мястото на хората с нарушен слух в обществото ни и какво може да се направи, за да е по-достойно?

В момента хората с увреден слух в България се водят като инвалиди, което е в резултат на една държавна политика от години, което обаче довежда не до тяхната интеграция, а допълнителна изолация.  Това трябва да се промени – хората с увреден слух са здрави и можещи хора. Единственото, което трябва да се осигури е достъп до по-добър достъп до информация и комуникация. Нужен е модерен център за жестов език и услуги, който да подпомогне  по-добрата интеграция на хората с увреден слух. Трябва да имаме субтитрирани български филми, предавания и т.н. „Заслушай се“ ще се стреми точно към това – осигуряването на равен достъп до информация и комуникация.
„Заслушай се“ се стреми към по-добро приемане и разбиране между всички нас.

Самият ти какво пожелаваш на хората като теб?
Аз бих пожелал от сърце на всички хора с увреден слух да имат самочувствието за това, че можем да бъдем като всички останали. Загубата на слух не трябва да ги плаши и демотивира, напротив трябва да полагат усилия и да покажат, че въпреки това, можем да живеем по същия начин както всички останали. И да сме целенасочени и борбени и разбира се да сме приятели с всички, независимо чуващи или със слухова загуба. „Заслушай се“ се стреми точно към това – да покажем че най-доброто предстои. А то е, да сме щастливи и да имаме възможностите за равен старт.

#заслушайсе

и страничката за кампанията във фейсбук

Мони, който ще гласува за първи път: Искам страна в която всеки е свободен да мисли за бъдещето си

Мони е на 18 отскоро и в неделя ще гласува за първи път. Последна година в училище, вече захванал свои проекти, развил задълбочени познания в SEO, умен, усмихнат, Мони е от младите хора, които дават надежда.

И затова и реших да си поговорим с него, за изборите.

Ще гласуваш за първи път – вълнуваш ли се?
Да, аз следя политиката и новините в България и Европа от две години. Смятам, че имам вече нужното знание за да мога да направя реален избор на бъдещите управляващи

Как направи избора си и от какво е повлиян той?
Изборът ми най -вече се гради на откритост и комуникация, партията която избрах за мен е отворена и с глас към хората, мисля че те ще успеят да оправят България по важните теми.

Какво казваш на твоите съученици, част от които са доста безразлични към изборите?
Казвам им да се запознаят с програмите на всички кандидати и да се отнесат по-сериозно към правото си на глас, защото смятам че ако всеки даде своето мнение, ще се стигне до решение и оправяне 🙂

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България без хора които да броят стотинките за хляб, за България в която учениците да отиват на училище и
реално да правят нещо и да се учат. Искам страна в която всеки е свободен да мисли за бъдещето си, а не за финансови проблеми.
И най -вече мечтая за България на българите :). Искам всеки да има право да участва в нещо и да му се чува гласа.
България е на българите и каквито и да са, те трябва да имат право на избор и свобода.

ДЕОС в първо лице: Ясен

10599309_10152441889518884_8706684708876525659_n

Ясен Живков, онлайн познат и като Fraxinus Excelsior, се занимава с комуникации, а в свободното си време обича да плава. Стъпил здраво с двата си крака на земята, реалист, прагматик, но и мечтател. В ДЕОС се занимава с финансите и активно помага да изградим свои политики в тази област. Говорим си, разбира се, за ДЕОС и за бъдещето на България.

Какво те води в ДЕОС?

В ДЕОС ме води не само липсата на алтернатива, но и реланата лиспа на представителство на моето виждане за управлението на България. Нито една партия не успява да задоволи (и като програма, и като управление) моите желания повече от 50% и всеки мой глас до сега е бил изцяло компромисен с основната идея да не попадне на неправилното място.

В ДЕОС видях шанс да реализирам моите идеи, да ги сверя с хора, с които сме близки във възгледите си и заедно да създадем политики, които след това да се опитаме да приложим. Ясно сътзнавам, че и тук няма да имам 100% покритие, но който очаква това е далеч от реалността, но в ДЕОС поне моите идеи се чуват, обсъждат и има реален шанс да стигнат до реализация.

И не на последно място – ДЕОС е моят личен последен шанс за да остана в България.

 

В каква България искаш да живееш?

Искам да живея в България, където се спазват правилата. Където когато едно правило се счита за лошо или не достатъчно добро, се търси начин то да бъде коригирао официално, а не заобикаляно. Където хората не чакат някой друг да свърши нещо за тях, а взимат живота и съдбата в ръцете си. Където основната цел на всеки е да кове собственото си щастие, а не да пречи на всички останали да го правят.

От чисто социална гледна точка – искам България където образованието, здравеопазването и комунланите услуги не са монополизирани от държавата, а се създаде обстановка на свободен пазар и частно участие, което ако държавата само контролира и минимално регулира, неименуемо ще доведе до много по-добро качество на услугите и реални пазарни цени за тях. Искам България в която държавата не се опитва да изкривява средата субсидирайки ненужни производства и цели икономически отрасли, само и само да поддържа нечий бизнес.

България, която е все по-силна част от все по-силен ЕС. Като искам да уточня, че за мен България част от ЕС значи не само използването на еврофондовете например, но и с реален икономически, социален и политически принос към ЕС.

 

Какво казваш на тези, които са скептични и не гласуват?

Както напоследък се говори относно негласуването и неползването на преференция – да правиш тези неща е все едно да се ожениш на сляпо, да оставиш вашите да ти изберат булка или още по-лошо да се продадеш в робство. И то доброволно. Всеки глас има значение. Бетонирантие големи партии (чиито основи все повече се разклащат и то точно заради активността на все повече хора) се опитват се потоянно и непрестанно да ни убеждават да не гласуваме, защото така им става по-лесно да контролират вота, но искам да кажа на всеки скептик – имаш две опции. Да си мрънкалото в кръчмата и Facebook, който винаги някой друг му е крив или да си този, който прави всичко възможно нещата да се порменят.

Не е нужно да правиш партия, да правиш фондация или да ходиш на протести (въпреки, че последното е доста важно), за да се водиш активен гражданин, а е важно в единия ден да седнеш, да помислиш трезво и да гласуваш. И не, празната бюлетина не решава нещата. Още повече сега, когато имаш възможност да гласуваш за конкретен човек. Всички мрънкат, че в еди-коя-си-партия, еди-коя-си била еди-каква-си или в другата партия някой-си бил незнам-си-какъв-си. ОК, но ако все пак тази партия е твоята партия, сега можеш да гласуваш за този, който е готин според теб и можеш да изместиш онзи, лошия. По този начин ще дадеш сигнал на твоята партия и със сигурност ще я направиш малко по-добра. Не защото тя иска да е по-добра, а защото ти я принуждаваш да бъде такава. И всъшност това е работата на всички нас – да принуждаваме партиите да играят по нашата свирка, а не ние по тяхната.

 

Има ли шанс нещата тук да се променят?

Разбира се. Иначе нямаше да го има ДЕОС, или поне аз нямаше да съм в ДЕОС. Няма да е утре, може и да не е в други ден, но с малки стъпки и с участие на възможно повече хора, всеки от които допринася за своето собствено щастие и за общото благо, нещата няма как да не се променят. Мога да дам много примери как отделни индивиди инвестират собствени усилия и време в проекти, които малко или много имат ефект върху всички нас. Не винаги го усещаме или го оценяваме, но ефект има. Аз искренно се възхищавам на тези хора.

В момента ние в ДЕОС правим същото. Инвестираме своето време, енергия и средства за да създадем ДЕОС, за обединим хората и да се опитаме да променим нещата както ние ги виждаме.

 

Кого каниш да се присъедини в ДЕОС?

Каня всеки който има желание да направи нещо, а не да седи и да чака какво ще каже днес лидера, защото ние в ДЕОС лидер нямаме, хора които искат да са лидери на живота си, а не на партията. Каня всеки, който поставя на първо място личната свобода и стремеж да живее по-добре заедно с другите, а не въпреки и за сметка на другите. Каня всеки, който вижда себе си част както от общността в която живее, така и от голямото европейско семейство. Хора, които мислят и виждат нещата глобално, но и ги прилагат локално. Хора, които зачитат личните права и свободи и не се опитват да вкарат всички в калъпа на своите виждания.

Ако четящия тези редове види себе си – да заповяда и да бъде един от нас. Нямам търпение да се запознавам с още такива хора. Да обсъждаме идеи, да спорим, да виждаме заедно бъдещето.
Още хора от ДЕОС и техните мисли за промяната на България: Емо, Дарин, Димо, Руми, Гари, Иван

Хайде, не се колебай, идвай в ДЕОС, имаме нужда от теб 🙂
www.deos.bg