денят бе съпроводен с голям срам. за пореден път. уж гостоприемните и толерантни хора у нас, спасили евреите, приели толкова други, днес отказаха на сирийски деца да започнат училище тук. деца, чиито семейства са прокудени от домовете си от война.
днес бе и лекцията, посветена на промените в климата на проф. Фийлд в София. в края на срещата бе поставен и въпросът за климатичните имигранти. да, скоро ще има такива.
къде сме ние, мисля си. къде сме ние.
Константин е на 10. Той е малък човек, с големи мечти. Парите, които са нужни, за да се случат мечтите му и да се излекува от неприятната болест не са толкова много. Голяма част вече са дарени, остава още малко!
Да му помогнем е лесно:
БАНКОВ ПРЕВОД
Титуляр: Константин Чонов Сарафов
Банка: ОББ
IBAN: BG09 UBBS 8002 1019 1065 40
BIC: UBBSBGSF
С SMS
DMS KOKO на кратък номер 17 777
1 sms е 1,20 лв. с ДДС.
Подробности на сайта helpkoko.com
Вярвам в доброто. А колко малко е нужно, за да се случи то!
Втори сезон градинарстване и по силата на обстоятелствата или късмета – в градината се оказахме с около 7 (седем) сорта домати от общо 20-тина корена. Взимахме разсад от две села, от три приятелки и от семе ширпотреба сама направих разсад. Ето и резултатът – прекрасни различни по цвят и размер, дори и по вкус домати.
Лятото беше шашаво, както и да го погледнем. Първо доста дъждовно. После пък – доста сухо. Много хора споделиха, че доматите им отишли от мъната. При нас това се случи с 3-4 корена. Другите някак устояха. Специално при нас чери сортовете се оказаха доста по-стабилни. Не са пръскани с нищо. Не са поливани допълнително повече от два три пъти за цяло лято. Не са много кълтучени.
Та по повод тази пъстра гледка, резултат на не много усилия, но зареждаща с толкова радост си мисля за многообразието, което носи много. Ако доматите бяха само един или два сорта, вероятността да загинат всички корени се повишава рязко. Ако доматите бяха само един сорт щяха да узреят всички в един момент, а не да имаме през повечето време по малко. Ако доматите бяха само един сорт салатата щеше да е монотонна и с нищо по-различна. Ако доматите бяха еднакви как щях да пиша и този пост 🙂
Силата идва с многообразието. Различни сме и това е ценно. Еднакви са само хората в „развитото социалистическо общество“ – всички по калъп, всички еднакви и безгрешни. Е, колко хубаво, че вече и на практика е доказано, че това нещо не може да съществува. Еднакви са само плодовете на ГМО. А те, знаем, не са никак желани, нито пък и толкова успешни.
Силата на обществото идва с наличието на различие в целия му спектър и колорит. Многообразието върви ръка за ръка с толерантността и е основа за едно усмихнато либерално общество. Естествено и истинско.
Ето такива ми ти мисли, от доматите – та до човеците.
В последните дни няколко души писаха за очакванията на обществото към хората на 30. Ами, да си кажем честно – очакванията и към тези на 40 не са по-различни.
Истината е, че обществото винаги има очаквания към теб. И мрънка, като не отговаряш на тях.
Първо – „да слушкаш“, разбирай да не пречиш на никого, да „папкаш“ и „спинкаш“ и мълчиш по възможност.
После след 7 – да учиш, разбирай да зубриш, пак без да пречиш на никого, в този случай вече освен на родители и на учители и да мълчиш по възможност.
После след 18 – да учиш или да работиш, но пак без да пречиш на никого. Да работиш или да учиш „нещо нормално“.
После след 30 вече трябва да си женен / омъжена и по възможност с дете. Дори да е с цената на компромиси. Нищо, че в 70% от семействата у нас има домашно насилие.
После след 40 и нагоре си вървиш „по нормалния път“.
На 65 се пенсионираш. И после да си тих отново до края си.
Да си „в рамките на нормалното“ е очакването на обществото да си в калъпа. Да си тих. Да си еднакъв с всички останали. Да не мислиш. Да не пречиш. Да си „нормален“ означава вероятно за повечето хора
да не си вегетарианец,
да не си хомосексуален,
да не си с твърде къса коса ако си жена,
да не си с дълга коса ако си мъж,
да живееш и по възможност да имаш брак с някой от другия пол, ама задължително,
да имаш между 1 до максимум 2 деца, ама задължително, без деца или с 3 вече си извън нормалността,
да гледаш телевизия и консумираш всичкия буламач на масовите медии,
да мрънкаш под нос,
да виниш всеки друг за собственото си нещастие,
да не си щастлив,
да не вдишаш шум,
да не правиш проблеми,
да не протестираш.
Да си „нормален“ означава вероятно
да си клише
да си шмекер
да „ги разбираш тия работи“
да си все на „някого човек“
да не се усмихваш дори и без повод
да не си себе си
да не си непримирим
да не си различен
да си комформист
да се подчиняваш.
Е, всеки избира за себе си.
Всеки може да избира за себе си.
Всеки е свободен да избира за себе си.
лежерен списък тестове, които да минава всеки кандидат-депутат:
– български език за 4-ти клас, поне;
– литература за 8-ми клас, например;
– история на България;
– спорт (по избор, норматив за 6-ти клас);
– психотест;
– тест за алкохолна зависимост;
– тест за наркотици.
и резултатите да се известяват публично седмица преди изборите
Паринуш Сании ни отвежда в историята на борбена иракчанка от времето преди, по време и след революцията в Иран. За силата на волята, майчинството, любовта, живота. За това колко трудно се случва промяната. И колко е невъзможна тя на моменти.
„Но всички тези години на потисничество ни бяха отнели способността да се възползваме правилно от свободата, не знаехме как да водим дискусии, не бяхме приучени да уважаваме различните мнения, да търпим инакомислещите.
Именно това стана причина меденият месец на революцията да бъде по-кратък, отколкото очаквахме. Различията в мненията и пристрастията, които дотогава бяха туширани в името на общия враг, постепенно започнаха да се усилват, да изплуват и все по-отчетливо да излизат наяве.“
„- Кога ще свършат тези нещастия? Какво трябва да се направи?
– Да се съпротивляваме! Който разбира това, се противопоставя на тиранията. Ако всеки свободен човек се бори срещу несправедливостта, системата ще падне. Неизбежно е. Накрая всички потиснати ще се обединят и ще изкоренят несправедливостта и подлостта. Ние трябва да прокараме пътя за това обединение и за този бунт.“
В някои специални институции, като например в домовете за деца лишени от родителски грижи, казармите, затворите или лудниците редовно, всяка сутрин се слага бром в чая. Бромът действа антивъзбуждащо. Разбираемо – на тези места хората ще създават грижи, ако се възбуждат. Поне така считат тези, които го сипват.
В соц-а имаше бригади. За учениците. По месец. Далеч, в някое село, завод. Събирахме картофи, моркови, зеле, ябълки, грозде. Затваряхме домати и русенско варено в консерви. И отново – получавахме чай с бром. За да не се възбуждаме, а да работим повече.
Слагаха го тайно. Лелките, сутрин, със захарта, в едни огромни алуминиеви тенджери. После разпределяха чая в чайници. Тайно-тайно, колко да е тайно, като се знаеше. И все пак пиехме. К’во толкова.
Вече много, твърде много години ни слагаха бром в чая. Не само на бригадите, не само по затворите, на всички ни в България. Година, след година – чай с бром. До захлас. До пълна забрава. Защото само така вървяха далаверите необезпокоявани от никого. На кой му трябват будни хора? На кой му трябва някой да му следи „работите“. Бромът решава много въпроси, спестява отговори, предпазва от „ситуации“.
Бром под формата на лесно смилаеми, елементарни, нападателни опорни точки. Бром под формата на несвободни медии. Бром под формата на корупция. Бром под формата на далавери на всяко ниво. Бром като обратното на свободата.
Има ли изход обществото ни? И ми се ще да вярвам, че има. И той не е в Терминал 2. И може би е време да спрем да пием чая, подправен невинно с бром. И да осъзнаем, че промяната е възможна и е в нас. Както в края на филма Полет над куковиче гнездо.
Много пъти се питаме: Защо ни се случва всичко това? Защо трябва да страдаме? Защо сме най-бедните в Европа? Заслужаваме ли го?
Всичко, през което обществото ни минава през последната година, през последните 10, през последните 25 години е защото не си взехме уроците овреме. Защото бързахме да забравим.
Бързахме да забравим страха, който беше дълбоко във всеки от нас, загнезден, впит, унищожителен страх. Страх като обратното на живота.
Бързахме да забравим срама, който произтичаше от страха. Дълбоко в нас. Срам от себе си, от неспособността си да се съпротивим на страха. Срам като обратното на достойството.
Бързахме да забравим времето на несвобода.
Времето на липса на думи.
Времето на липса на личности.
Времето на отсъствие на Аз-а.
Затова се отзовахме в собствения си капан – от бързане. Затова и продължихме да търсим зависимости, защото така бяхме израсли – като птици в клетка. Те, както е ясно, мислят летящите, свободните, за болни.
Дали всичко свърши? Или имаме да учим още уроци? И дали не е време да си припомним и да не оставим в забрава важното, от което все още имаме да взимаме поуки?
/снимка: Комитата/
Няма как да сме безразлични към ставащото по света. Още по-малко можем да сме безразлични към ставащото в Русия. А за него знаем малко, изключително малко. А то ни касае много.
Няколко документални филма за Русия в последните години и един тревожен материал от Дневник днес.
В Русия влезе в сила драконовски закон за блогърите и онлайн медиите.
Аз, Путин.
– Защо Западът се отнася толкова негативно към Вас?
– От страх. Страх от Русия. От нашите мащаби, нашето ядрено оръжие, нашите възможности в много области.
Истината за Путин и Русия.
Повечето хова в Русия считат, че в собствената им страна нищо не зависи от тях самите. Някак ще се справя с моя живот, мислят си те, но не и с живота на моето село или град, камо ли на цялата страна. Нека властта се оправя сама с проблемите си. Е, добре, казва си властта, благодаря! Ще правя това, което ми е удобно. Затова и върши всичко това властта – при мълчаливото съгласие на гражданите.
Срок.
Филм за протестите в Русия, за които никой не е чул, защото са заглушени. Това не значи, че не се случват и не са многохилядни. Напротив. Случват се и то постоянно в последните няколко години, в много от големите градове на Русия.
Стряскащо, а.
Едно не може да се отрече – живеем в интересни времена!
Браво! На всички пробудени! Всички, които тези 14 месеца не заспахме, не се уморихме, не се отказахме!
Браво на Юлия Берберян-Малеева, която неотменно вечер след вечер водеше шествието! Браво на Протестна мрежа и щурите глави там, които непримиримо бдяха и не позволиха хиляди извращения да се случат задкулисно! Браво Лъчо, Жоро, Тони Цонева, Асен, Боби, Иво, Миряна, Михаела, Мартин, Ивет, Ники, Алекс, Жана, Ивайло, Тони, Юлия, Иван, Йордан, Кирил, Людмила, Райна, Вася, Сашо, Ники, Борил, Анет, Ванка, Боби, Яска, Яшу, Мишо, Емо, Дарин, Мария, Люба, Веси, Милена, Киро, Боби, Ани, Росен, Лео, Галя, Митко, Пепи, Яна, Събина, Крис, Мишо, Ивчо, Пенко, Рени, Руми, Деси, Марто, Мими, Лили, Поли, Здравко, Мая, Аля, Марта, Гиби, Боби, Васко, Калин, Дани, Димо всички, всички, всички! Браво Ранобудни студенти! Браво ДАНСwithme World! Браво хора!!!
14 месеца с най-арогантното, алчно, мазно, анти-българско управление на България!
14 месеца на неуморен протест, който за да уцелее и успее намери невероятни форми и превъплъщения.
14 месеца на промяна ако не на цялото общество, то поне на една не малка събудена част от него. Необратима промяна.
14 месеца, след които сме по-сплотени, по-силни, въпреки че се опитваха да ни разделят през цялото време.
14 месеца, в които показахме, че моделът #КОЙ вече не може да продължи да съществува безнаказано.
14 месеца, в които въпреки медийните лайномети и манипулации хората се научиха да различават кой кой е.
Браво България! Най-големият урок по демокрация в посткомунистическа България бе тежък, но го минахме! Дано се поучим от него!
И още няколко мнения:
Дарин Стойков
Началото на края. Денят, след който нищо няма да е същото. Нощта, след която всичко ще зависи отново от нас, от всички нас. Запрятайте ръкавите, навивайте крачолите, имаме работа. Ще празнуваме после
Мирела Заричинова
Разбира се, протестите имаха значение за тази оставка. Разбира се, че е важно, че бяхме там, че писахме и снимахме, че не бяхме безразлични, че задавахме въпроси и се противопоставяхме. Че се запознахме. Че ги изнервихме, изолирахме ги от света, разклатихме плановете им и направихме отношенията помежду им нестабилни и чупливи.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго – на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.
Георги Грънчаров
Оставка. Преди една година сигурно бих се зарадвал страшно много. Сега, след толкова помия, след толкова нелепости, на които станахме свидетели, не съм оптимист, въпреки оставката. Най-кошмарното правителство в посткомунистическа България си отиде. Дано не дойде някое, което да ни покаже, че има още някъде…
Борислав Сандов
Контролираното подаване на оставка не може да обезличи гражданския натиск, който над 400 дни неуморно и неизменно беше на площада, в медиите и в мрежата, изобличавайки престъпните деяния на зависимата от мафиотското задкулисие нелепа власт. Поредната победа на неуморимите, безкористни активни граждани трябва да ни дава увереност, че живеем в една променена към по-добро България.
Снимката е на Васил Гарнизов
Follow