Европейската комисия организира конкурс и кани хората до 25 години да споделят вижданията си за разширението на Европейския съюз

През 2013 г. Хърватия, последната присъединила се към ЕС страна, стана 28-ата държава, членка на Съюза. Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Исландия (преговорите с Исландия са спрени по решение на исландското правителство), Косово*, Черна гора, Сърбия и Турция са кандидатки или потенциални кандидатки. Някои от тях вече са в процес на преговори или очакват тяхното започване, докато други имат перспектива за членство, когато се подготвят за него.

Европейската комисия има голямо желание да научи какво мислите Вие:

Какви са Вашите впечатления от разширения Европейски съюз?
Как разширеният Европейски съюз може да отговори на предизвикателствата на бъдещето?

Споделете Вашето мнение по единия или двата въпроса в статия (до 1000 думи) и спечелете страхотни награди!

Критерии за участие

1. В конкурса могат да участват граждани на 28-те държави, членки на ЕС.

2. Участниците трябва да са на възраст от 18 до 25 години към крайния срок за предаване на текстовете.

3. Участниците трябва да пребивават в държава, членка на ЕС.

4. Можете да напишете своя текст на всеки официален език на Европейския съюз, естествено за предпочитане на български език.

5. Всички текстове трябва да са ясно свързани с темата на конкурса.

Правила за участие
В конкурса могат да участват лица на възраст 18–25 г. Журито ще изиска потвърждение за гражданството и възрастта, преди да бъдат присъдени наградите (копие от валиден паспорт или лична карта).
Всеки участник може да предаде само една писмена работа в този конкурс. Приемат се само оригинални произведения. След като вече е предадена, писмената работа е окончателна.
Писмените работи могат да се подават само в електронен формат чрез онлайн формуляра за участие на уебсайта на ГД „Разширяване“, където ще бъде поставена връзка към този формуляр. Всички придружаващи документи също трябва да бъдат изпратени по електронен път.
Статията трябва да бъде до 1000 думи (включително основно заглавие, заглавия и подзаглавия).

Кога и как се предават писмените работи?
Крайният срок за участие е 27 февруари 2015 г., по обед (централноевропейско време).
Писмените работи трябва да бъдат подадени чрез онлайн формуляра за участие.

Оценяване. Всички писмени работи ще бъдат оценени на национално равнище на един от официалните езици на ЕС на тази държава.

Награди. Националните победители ще бъдат наградени с тридневно посещение в Брюксел, Белгия, в края на май 2015 г. Печелившите статии също така ще бъдат публикувани на уебсайта на Европейската комисия и ще бъдат предложени за публикуване на водещи национални медии.

Вероятно защото съм силно изкушена от този период – около Втората световна война, вероятно защото обичам Париж, вероятно не само защото взе Нобелова награда, Дора Брюдер на Патрик Модиано ме отведе за дълго в онези времена, улици, истории.

Книгата ме порази. Изживях историите, изчезналите случки, забравените, потъналите в прах, отминали, далечни и все пак реални, случили се, истински.

Безсмислието на войната в контраст с малките улички на Париж. Дати и детайли, в замяна на болка и липса. Защото е лесно да забравим.

„Аз не бях нищо, сливах се със здрача, с улиците.“

„Много време трябва, за да излезе на бял свят потъналото в забвение.“

„местата пазят поне лек отпечатък от хората, които са живели там“

Преводът ми харесва. За корицата ми се струва, че очаквах маааалко повече.
Силно препоръчвам.

Напоследък излязоха доста книги, свързани с протестите. Ако трябва да съм честна – не съм въодушевена от текстове, писани за месец на коляно. Е, Илия Вълков е работил над този труд три години и наистина ми бе любопитно да надзърна с неговите очи към протестите и как те се случват и комуникират, наблюдавани отвън, след толкова месеци наблюдения отвътре.

Защо реши да пишеш именно на тема протести?

Книгата не е фокусирана върху протестите, а върху факторите, които провокират социална промяна и формирането на „умни тълпи“ (smart mobs). В основата й е дисертацията ми по кризисна комуникация, писана под ръководството на проф. Тодор Петев.

В нея разглеждам съвременното общество като сложна система от организации, институции, граждански неформални групи, които си взаимодействат, взаимно си влияят или влизат в сблъсък. Как и защо се формират гражданските движения, какво мотивира хората да се включват в тях? Как институциите или бизнес организациите посрещат появата им – търсят диалог или начини да ги разпръснат?

Оттук протестът е само един от многото репертоари на гражданските мобилизации, които в последствие могат да се превърнат в движения. Защото протестът е форма на изразяване на проблемите, които смятат участниците в тях за важни. Чрез протеста те искат да изкажат тези проблеми и да ги изведат на видимо място, на площада, където да бъдат обсъдени и да намерят своето решение.

Започнах да пиша през 2010 г. и проблемите в книгата започнаха да се екранизират пред очите ми (от гледна точка на социалната наука – неочакван шанс:). Станахме свидетели на многобройни случаи – протести срещу ГМО, шистов газ, Закон за горите, ACTA, подслушване, скандални назначения, високи сметки и социални проблеми, дирижирани публични прояви (протест/контрапротест), които се потвърдиха или отхвърлиха.

Гледайки протестите по света – с какво нашият (от лятото на 2013) по-различен?

Съвременните граждански групи за натиск, движения и мобилизации са учещи се организации. Глобалните комуникации позволяват да се адаптира най-доброто от всяка протестна практика към съответната държава. Например бялото пиано от Истанбул, беше „пренесено“ и на площада пред Народното събрание. Подвижни кино-стени прожектират вдъхновяващи революционни филми – и тук, и на „евромайдана“.

Аз не смятам, че имахме уникални практики, които да ни отличават значително от другите. Дори проблемите, които мотивират участници в протестите са идентични – ниски доходи, монополи, несъгласие с политическата система, обезправяване, лошо здравеопазване, липса на справедливост в общество, екологични замърсявания, ограничения на свободата (интернет). Протестни мотиви, които ги има в САЩ, Испания, Унгария, Гърция, България, Украйна и дори в далечен Хонгконг.

Глобалният свят, интернет и социалните мрежи създадоха модели на протест, които вдъхновяват и се превръщат в стимули за появата на съпротива в различни общества. На места „контролирани“, на места „спонтанни“. Живеем във времена на „трансгранични ефекти“, които причиняват размествания на различни точки по света.

Към днешна дата обаче мога да кажа, че се проявихме в едно – достигнахме до там, че делегитимирахме гражданската институция протест. Превърнахме недоволството на площада в проява, която вече буди съмнение. Позволихме да се използва за „кози крак“, чрез който да се вадят основите на едно властово статукво, за да се върне друго. Протест се превърна в мръсна дума – на платените разходки по жълтите павета, на „новия морал“, чиито хастар е символ на лицемерието. А, вярвайте, в България има много достойни каузи, които плачат за протест.

Къде се крие шансът за промяна в обществото ни?

Промяната е процес, който се състои в нейното осъзнаване, разбиране, възприемане и действие. За съжаление тя не винаги е инициирана от масите – отдолу нагоре, а обратно – от елитите (независимо от това колко аморфно е това понятие). Промяната в българското общество е поколенчески проблем. И затова смятам, че е необходимо силно гражданско образование в училищата. Защото към момента общата политическа култура на българина за управлението на държавата е обидно ниска.

няколко неща, които правя или се опитвам да правя, за здравето си:

. (опитвам да) ходя редовно профилактика стоматолог, гинеколог т.н.;

. движение. опитвам повече. поне 2 пъти седмично фитнес със свободни тежести, колело, бягане;

. без пакетирани храни, по-малко тестено, без бял хляб, бяла сол, прясно мляко, без месо, без безразборни сладки неща, повече сурови зеленчуци и плодове;

. без лекарства;

. с усмивка и позитивно мислене.

ще ми се да поканя в щафетата Крис, Събина, Ади, Ками

 

Хората в ДЕОС са пъстри и много вдъхновяващи, както често вече съм споменавала. Представям днес Таня Иванова, с която в ДЕОС работим по темите толерантност, легализация на марихуаната за медицински цели, равенство в брака и бъдещето на България. Е, тук разговорът ни е по-общ, но е едно добро начало.

Какво те води в ДЕОС?
Една приятелка ме покани на учредителното събрание, там се видях с други приятели и така. Никога не съм имала намерение да се занимавам с политика, но по един или друг начин политиците се занимават с всеки един от нас ежедневно и ако искаме нещо да се промени, съвсем малко трябва да положим усилия, за да го променим сами.

С какво либералната партия е различна от левите и от десните партии?
В нашата действителност, в България, нито „левите“ партии са леви, нито „десните“ – десни, но пък всички са крайно популистки, по тази причина либералните идеи могат да се видят някому странни. Те исторически съчетават идеи от целия политически спектър като свобода, солидарност, минимална намеса на държавата, свободен пазар и мир и затова е прието да се смята, че либералите са центристи.

Какви хора срещаш в ДЕОС?
Почтени и дейни хора, които се опитват да променят нещата, които не им харесват, а не се оплакват. Хора с мечти.

Какво казваш на скептиците?
Елате да се запознаем, сигурна съм, че всеки има добри идеи, които могат да се приложат на практика.

В каква България мечтаеш да живееш?
В България, в която не се страхуваш да започнеш бизнес, където няма омраза към различните, а децата отиват с усмивка на училище. В България, в която всеки един гражданин има достойнство и не му се налага да прави компромиси със свободата – своята и на другите.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван