покана: Предприемачеството сред жените – мисията възможна

200553_1909123771152_1333582700_32147053_3572147_n
21 март 2011 г. · 18:00 20:00
Заседателна зала в Библиотеката на НБУ
Имаме удоволствието да ви поканим да присъствате на първата публична лекция на нашия клуб за млади предприемачи към НБУ.
Решихме първата тема да е ориентирана към жените, тъй като сме в най-женския месец и би било кощунсво ако точно сега не разбием един от най-разпространениете, и утвърдили се митове, че жените не разбират от предприемачество и думи като: бизнес, планиране и предприемачество стоят добре само изказани от мъж.
Това според нас въобще не е така. Ако искате да разберете с какво ще се занимава и към кого е ориентиран клуба за млади предприемачи елате на 21.03.2011г. от 18:00 часа, заседателната зала на Библиотеката в НБУ.
“ Нора Минкова

детските недетски книги

обръщайки се назад към детството ми се иска да си припомня любимите ми тогава книги. ясно е – Малкото голямо четене, на Денис 10-те най-важни книги, мнението на Томи, че не бива да му натрапвам своите любими книги, защото те сега звучат неактуално …

и мислейки си много по темата разбрах, че всъщност сега харесвам тези детски книги, а вероятно тогава съм мислила другояче. въпреки това ето моите 5 любими детски недетски книги, които може би трябва вече да не си дете, за да разбереш и заобичаш напълно. но които със сигурност е добре да препрочитаме от време на време, за да сме повече себе си.

Малкият принц. Твърде вероятно повечето, дори всички деца да не разбират точно историята. Днес я изучават във втори-трети клас, но наистина им остава неразбираема. А е безкрайно красива. Но това наистина малко трябва да порастеш, за да го видиш.

Алиса в страната на чудесата. Да, децата я харесват. И да, всички обичат Алиса! Забавна е. Има и прекрасно филмче на Дисни от преди години. Но много повече виждаш от цялата история, различните заигравки и случки малко по-късно, не като дете.

Мечо Пух. Естествено, Мечо Пух е номер едно детски герой. Дори и след намесата на Дисни. Предполагам някои биха казали – заради Дисни. Някои дори докрай остават вдетинени и в захлас от него. Но и историите на Пух, нищо че са забавни, на моменти са повече за родителите, отколкото за децата.

Ние, врабчетата на Радичков. Родната класика. Харесвана донякъде от децата, но родителите са тези, които са истински влюбени във врабчовите истории и Драги ми господине.

Пет приказки и въобще Валери Петров. Родната класика. Приказки, идеални за по-малките деца и най-вече за родителите им. Безпрекословно светиня. За децата във 2-3 клас, когато се изучава, които вече са на Хари Потър и Пърси Джаксън – може би леко скучна. Трябва им време да открият красотата на словото. Ще стане при тези, които продължат да четат. И да мислят.

изпускам ли нещо? а твоите детски недетски книги кои са?

добри, но не безкритични

днес с Марин Бодаков си говорихме между останалото и за липсата на критика, в частност литературна критика във вида й от преди. днес сякаш всичко, което се пише е или позитивно до хвалебствено или нищо. рядко някоя книга, автор, преводач биват критикувани.

размишлявайки по темата стигам до всевластният фейсбук и до факта, че той е една доста позитивна среда. няма „не харесвам“ има „харесвам“. фб върна на хората имената им, за да им върне истинските приятели, ценността на снимките, статусите и коментарите. но с това отряза и критиката. забелязваш ли колко рядко някой изразява негативно мнение за някой друг, освен ако не хейтва открито (което също е рядко), често за да направи впечатление на останалите.

живеем в едно време на всемирна фб доброта и харесване. има и добрите си страни. но малко като безвкусна манджа, а?

какво пожелавате на българските бебета?

300bebetaпрез 2006-та един млад мъж се свърза с мен, поради Az-jenata.bg. с болка голяма ми сподели мъката си. мъжът беше едър и силен, а в очите му имаше сълзи, много. беше загубил две деца при две поредни бременности на жена му, и двете с малформацията spina bifida. никой не бе им казал на тези млади хора за малкото нещо фолиева киселина, чийто прием преди и през първите месеци от бременността е от изключително значение за раждането на здраво бебе.

оказа се, че подобни случаи има доста – около 300 бебета годишно умират у нас именно от това. много пострадали родители се включиха, въпреки мъката си. много майки на здрави деца ни подкрепиха.

така започна кампанията 300 бебета повече

избрахме за дата 25 март – Благовещение и всяка година отбелязваме датата със специално събитие, чрез което да говорим по темата, информираме медиите, а чрез тях – и хората за необходимостта от приема на фолиева киселина за повече здрави бебета

няма да изпадам в подробности, макар че проектът ми е мил и мисля, че е важен. какво правим тази година? събираме 300 поздрава, 300 пожелания за българските бебета, които ще пуснем с 300 балона на 25 март пред Майчин дом. така че, ако искаш да ни подкрепиш – напиши в коментар тук под поста или на сайта своето пожелание!

ето така започна всичко през март 2006-та на кортовете Малееви – с 300 души, които заедно призовахме за 300 бебета повече

на днешния 8-ми март

IMG_6273

на днешния 8-ми март разбрах, че не само ние в екс-соц-а отдаваме чест на жените – дори Гугъл го призна, фб беше наводнен от коментари по темата на хора от всяка националност, всичко това не подмина и туитър (дай му на web 2.0 тема и гледай)

на днешния 8-ми март Ани Ленъкс, както и в много от другите дни говори в туитър за равенството между половете, на български си имаме Петя Кирилова-Грейди

на днешния 8-ми март се впечатлих от две статистики: 1/ „women perform 66% of the world’s work, earn 10% of world’s income and own 1% of the world’s property“ и 2/ „За 71,1% от мъжете и също толкова от жените в България е важно да станат родители За сравнение, например в Германия 35,2% и 39,7% смятат, че е важно да имат деца, а във Финландия – съответно 16,8% и 15,7%. В страна от бившия източен блок като Полша искащите да бъдат родители са 48,2% от мъжете и 50,2% от жените, а в Унгария – едва 14,2% от мъжете и 19,6% от жените“ от Възможните майки на Светла Енчева

на днешния 8-ми март си спомних ранните 90, когато работех в един факултет на един университет и домакинката купуваше кашон сапуни Dove (голяма новост и модност тогава) и раздаваше по случай празника на всеки, по-преди дори е имало банкети в столовата на завода или предприятието, сигурно има хора, които го помнят …

на днешния 8-ми март беше ми приятно да подаря много (пъстри) цветя, а и да получа такива, мерси, но не ми беше приятно да ме тагват на снимки с цветя, така че се ънтагнах (сори)

на днешния 8-ми март един важен за мен проект – сайтът Az-jenata.bg навърши 9 години, а зад този сайт стои готин, ама много готин екип и съм благодарна, че сайтът ни събра

на днешния 8-ми март първо се чух с майка ми и свекърва ми (както и във всеки друг делничен ден им звъннах на път за работа) и те не протестираха срещу това да бъдат поздравени

на днешния 8-ми март получих невероятни мои портрети (имам и герданче!) от децата, което ми даде да осмисля празника по нов начин

някак в деня имаше настроение. въпреки студа. ето така, на днешния 8-ми март

ако започваш нещо – разкарай страхливците

IMG_5039

доста глупава е, според мен, българската поговорка „страх лозе пази„. води до нерешителност, оправдава мързела, спира прогреса. а е дълбоко залегнала в родната народопсихология, както биха казали учените

в противовес на мен лично турската ми харесва повече „един страхливец цяла армия разтуря

ако ще правиш нещо – трябва смелост. естествено е да те е страх, всяко ново нещо ни плаши. но, ако наистина трябва да го направиш – преодоляваш страховете и действаш.

страхливите си стоят у дома, а не изкачват върхове. затова, ако планираш да започнеш нещо ново – да се жениш, да ходиш да учиш в чужбина, да стартираш свой бизнес или да изкачиш Мусала – не се допитвай до страхливците. и те като песимистите никак няма да са ти от полза, а само ще те разколебаят и забавят. защото ако наистина си решил – рано или късно ще го направиш. ако ли не – винаги ще съжаляваш. затова, – действай, а преди това разкарай страхливците от пътя си.

прочети също: ако започваш нещо – разкарай песимистите

HostelMostel – най-добрият хостел!

photo

Три пъти ура за HostelMostel – най-добрият хостел в България и на трето място за Източна Европа в класацията на Hostelworld!

Well done, както се казва и все така добре да се справяте!

апропо по данни на Hostelworld през 2010-та в хостелите в Източна Европа са отседнали около 1.5 млн души, докато в тези от останалата част на Европа – над 13 млн! в Лондон най-големият хостел е с около 900 места, тук в София – с под 100. ясно е – ИЕ още е супер нетарактивна, в кюпа сме и ние. хората искат забавление и да си похарчат гот парите, но при нас нито едното нито другото го има … забавление не напиване в първата кръчма, а готини барове, музика, атракции. за момента май привличаме повече социално слабите с ниски цени за лошо обслужване и много пиене. а могат нещата да се променят, но за целта трябва и държавна политика и мисъл и повече частна инициатива, движена от бизнес логика, а не пране на пари. и това време ще дойде. дано да е скоро.

цигани, цигани, ама българи

темата за малцинствата, които може би вече не са малцинства, но всички делим тази държава нещо набъбва в пространството за пореден път

„ще те дам на циганите“ освен традиционна реплика на доста родители у нас и до днес (за жалост) е и заглавието на много добър материал по темата на Дойче Веле

успоредно с това Мартин Ралчевски се възмущава, че Майкъл Палин представил България като циганска държава, под материала има много много коментари, едни в подкрепа на Ралчевски, други – на Палин, отново има изписани БЪЛГАРИ, има и обидни думи за циганите

и част от коментар: че тая британска телевизия е показала България като най-толерантната, най-високоразвитата държава с изключително високохуманен народ, защото от Лондон до Истанбул циганите не живеят така свободно, както си разбират живота, освен в България

не, не ги обиждам като ги наричам така, роми е доста лицемерно, според мен. с колкото такива хора съм говорила – не ги е срам да си кажат че са цигани, и предпочитат пред „от ромски произход“. предполагам темата тепърва ще става все по-актуална. ние междувременно просто си траем. всички, най-вече политиците

истината все пак е, че и циганите са българи, може би дори БЪЛГАРИ

заслужава си да се прочете и коментара на Виктор към бис за осиновителите на циганета

Големия Гальовник на Ромен Гари

ggочаквах нещо подобно от Ромен Гари. след животът пред теб и сияние на жена. и все пак ме изпълниха и погълнаха удоволствието от текста, от философските размисли, от човешкото, дори твърде човешко, самотата и оптимизма на Голям Гальовник

книгата е била двойно цензурирана у нас – един път от френска страна през 1974-та, когато излиза и втори път през 1986-та, когато родната власт също я орязва. е, днес вече я имаме цялата, за щастие, пълна версия

преводът на български е повече от великолепен и си представям, че е бил същинско предизвикателство, с което Красимир Мирчев се е справил блестящо. текстът те носи, без да бърза, в оплетени смисли и мисли

Голям Гальовник някак естествено при мен дойде след Страната на чудесата на Мураками, за да продължи действието в асансьорите и тайнството, което се случва в тях, както и темата за самотата и за щастието и за човека като такъв, в своя живот

– да, животът има нужда от поощряване

***

– деветата симфония е от Бетховен – каза инспекторът
– знам, но е време да настъпи промяна

***

когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. числото 1 става трогателно, съвършено несретно и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. всеки път щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга

***

животът е сериозно нещо, поради своята незначителност

***

не е достатъчно известна истината, че слабостта е изключителна сила и е много трудно да й се съпротивляваш

***

свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме поне да имаме извинения, щяхме да си знаем защо

***

За тази книга намерих само още два блог-поста:
Голям Гальовник на amayula и Голям Гальовник на nav

бис за осиновителите на циганчета

този пост чака отдавна. присети ме за него постът на Майя Маркова (и постът на Веско – Циганче), а и заглавието се намери

една зимна сутрин, на софийското летище семейство се готвеше да отлети далеч. майката и бащата изглеждаха американци, дечицата изглеждаха циганета. малкото се оказа на 3, но видимо бе наполовина, а голямата на 5, тя бе по-добре и почти издаваше възрастта си. момиченцето махаше на излитащите в сумрака самолети и светлинки. повтаряше си една и съща дума постоянно. момченцето се бе впило в майка си, гледаше в смесица от уплах и благодат. семейството изглеждаше щастливо. бащата снимаше децата и ги галеше. майката бе грижовна и любяща. децата бяха сладки, като всички деца. не разбираха какво им говорят родителите им, но като да се чувстваха спокойни и обичани.

предложих да ги снимам четиримата и се заговорихме. отиваха си у дома, в Америка. там ги чакали другите им 5 деца. завидях на спокойствието и нервите им да се борят повече от година и половина с бюрокрацията, за да спасят тези две деца. защото наистина дези две деца бяха спасени. отиваха си у дома.

и ми стана усмихнато и уютно за тези деца. защото вече имаха бъдеще.

други приятели осиновиха тук, в България, две момченца. някои биха казали, че са от ромски произход. прекрасни деца. днес вече приличат на родителите си и това че са мургави не ги различава никак, ама никак от всички останали мургави българи.

а други пък имаха след големи мъки зелена светлина да осиновят, но държаха на русо момиченце около 6 месеца, та още чакат …

писах и преди по темата, например за Могилино, което го забравихме, и пак за Могилино