с благодарност към Роал Дал

днес е денят на Роал Дал. до скоро не знаех за него, но от пролетта насам знам, че е най-готиният детски автор от последните десетилетия и дори изчетох книгите му на български. по-важното тук е, че ги изчете и моят син, който е на 9. и именно Г.Д.В., Матилда и Чарли бяха май повратната точка в отношението му към книгите.

„В чест на писателя се организират различни забавления за малките читатели – партита, на които гостите задължително са преоблечени като любимия си герой от историите на Роалд Дал, рисуват се покани и плакати, украсяват класните стаи с пъстри балони и знамена. Надпреварват се в състезания за най-красива пощенска картичка с героите от забавните истории, организират четения и играят постановки. Помагат им родителите и учителите, а понякога се включват и спонсори. Раздават награди за най-хубав костюм или най-добре свършена работа.“

у нас ИК Ентусиаст, които издават последните неща на Роал Дал у нас, издават ги с мерак и хубави корици, което е доста важно също правят малка промоция и мисля, че ако нямате в библиотеката си книга от този автор, без значение от възрастта ви – сега е моментът да се възползвате. а кампанията им се казва „Не ме безпокойте, чета“, което също ми се струва яко.

писах вече за Чарли, Матилда и други тук

най-яките подаръци

p9070012

голяма съм късметлийка – имам уникални хора наоколо си и все се случва без повод и с повод да получавам невероятни подаръци. а знам колко е трудно да се намисли як подарък. ето някои от най-незабравимите и годни за споделяне подаръци

радио Усмивка. беше преди доста години. получих обаждане по мобилния, че печеля награда от радио Усмивка и трябва да се явя в указан час в едно столично заведение да си я получа. не се замислих, че май за подобно радио не бях чувала и съчетавайки с други задачки в района – отидох. беше изненада с подарък! винаги ще го помня това радио Усмивка! 🙂

писалка Online. имам си една специална виртуална приятелка, която винаги намира как да ме изненада като му изпрати нещо свежо – картичка, филм, книги или писалка под марката „Онлайн“ 🙂

p7260070

little miss busy. Sas ги внася тези джунджурийки и наскоро ми подари цяла шепа от тях – все забавни и готини. фенерчето за четене бе веднага приватизирано от малките, а на останалите още им се радвам 🙂 така понякога нещо малко, оригинално, но неочаквано може да те усмихне за цял ден и повече.

n636708987_538498_2282

серенада. много пъти съм казвала, че работя със супер як екип и подаръците, които ми правят са мега яки и го доказват. едно от най-неочакваните, симпатични и случващи се наистина един път в живота неща, подарено ми от тях е серенада по повод едно парти.

уникална калъфка за книги. изрисувана специално за мен. толкова земен и в същото време сууупер подрък! отново от екипа ми, тази година.

има още много (Андрей, Верджи, Меджик, Камелия, Катето, Тони … винаги с нещо интересно и трогателно) и разбира се герданчето от мидички, направено от Томи. но спирам до тук. благодаря ви, приятели – не за подаръците, а че ви има такива, каквито сте!

интимните местенца на София

DSC00186

обожавам онези уютни дворчета на култови кафененца из София. където се виждаме на по кафе. а всъщност това е само нашето си време, в което опитваме да напъхаме всички случки и мисли прелетели през главите ни от предната среща до сега. място за раждане на идеи. работни и лични. за кураж. за споделено мълчание. за нахвърляни върху салфетката велики планове. за вдъхновение.

дори през късна есен са прекрасни. а на някои даже и през зимата изкарват столчетета и масички и си открадваме слънцето, което ни е липсвало междувременно. е, отдавна не сме пили кафе. заедно. май е време.

против детския спорт ли са в Столична община?

P1010063

като че в Столична община са против детския спорт, поне с такова впечатление оставаме след като от там ни искат 1200 лева за провеждането на традиционния ни велокрос за деца в Южния парк, София

писала съм и тук – с много ентусиазъм с екипа на Az-deteto.bg всяка година правим забавно събиране на деца от цяла София в парка – децата са разделени според възрастта си в групи, състезават се, обикаляйки Голямата поляна, после има подаръци за всички, готино и с много усмихнати деца и родители по време и след 2-часовото събитие

тази година за първи път Столична община не ни отказаха да проведем състезанието, но ни поискаха тази сума. без заплащане можело да се даде „само при благотворителни мероприятия“ и „нещата били много затегнати“ (каквото и да означава това). писах протестно писмо на г-жа Фъндъкова, но още няма отговор. да видим.

снимката е от награждаването през 2006-та – второто издание на събитието
ето и линкове към видео от 2009, когато дойдоха много деца и проведохме състезанието въпреки проливния дъжд и пролетното издание на велокроса 2010-та

българските села и градове – в знамена и снимки

p8280206

къща в град Елена

p8290248

двор в Чифлик, Троян

p8290239

къша в село Долни Върпища, близо до Дряново

p9050025

къща от село Ерул, Западна България – едно от трите знамена от 10-тината къщи в малкото селце Ерул, съвсем до границата

p9050055

снимката е от село Врабча, Трънско

това лято видях българските села по-усмихнати от преди, много по-оживени, без традиционните камари боклуци наоколо (с малки изключения). дворове – потънали в цветя. да, така от най-източните до най-западните села, и в Северна и в Южна България.

p8260080

снимката е от село Крапец

не знам дали защото беше лято, но селата бяха по-усмихнати и живи от преди години. виждах хора по улиците, из дворовете, да майсторят, говорят, да се смеят. често бяха из нивите и събираха реколта. радост.

къщи с оправени дворове, с цветя навсякъде, с подредени насечени дърва за зимата, тикви по стъпалата и ябълкови дървета, с провиснали от плод клони до земята отвъд оградата. къщи на хора, които обичат мястото си. нещо, което отдавна не бях виждала толкова масово.

не че е толкова важно, но любопитна подробност е, че на много места из селата, дори в най-затънтените има чинии на Булсатком. друго важно нещо е, че дори пътища, отбелязани на картите (хартиени и виртуални) като междуселски са всъщност тотално занемарени и непроходими. но като цяло пътищата постепено се оправят. почти навсякъде. парадокс е, че на места междуселските са по-добри, оправени с финансиране по програми, а другаде в самото село пътищата са ОК, но наоколо е кошмар.

p8230003

снимката е от село Ясна Поляна, близо до Приморско

знамената са задължително на кметството – родното, наред с това на ЕС; знамената са понякога на пощата, много често на магазина, кръчмата, гумаджийницата или просто пред някой дом; понякога са забити на високи пръти пред дома, друг път – провесени през прозореца или на терсата.

p8280185

на излизане от Варна

p8290246

на излизане от Габрово

явно по някакви EU директиви или финансиране – много градове са разкрасени по този начин

наблюденията и снимките са от лятото на 2010 година
с благодарност към приятелите и всеотдайните пътешественици
постът е специално посветен на Боян Юруков, Юлиан Попов и днешния ден

писах през 2008-ма „де е България“ и наскоро „нещата в бг наистина вървят добре“

защо още кърмя

вече сме на годинка и отгоре, а продължаваме да се кърмим. все по-често чувам коментари и забележки относно това. думи от рода на „е, до кога ще се кърмите! стига вече!“ са еднакво досадни като тези от сорта на „ами кога ще се жените?!“ или „хайде, време ти е вече да имаш дете!“, например.

защо още кърмя? защото ми харесва. защото ми е по-лесно. и защото няма да ми се случи пак. а е нещо, което не бива да се изпусне като усещане.

кърменето е от най-приятните неща на света. да, има трудни моменти в началото. но след това е нещо неописуемо, неземно, нереално да гушкаш бебето си и да го кърмиш.

кърменето е практично, лесно и бързо. не се налага да се топли вода, да се мерят лъжички, да се мият и изваряват шишета. наред с това е и евтино – не се харчат пари за адаптирано мляко.

кърменето го храни и пои. за бебето няма по-добра храна от млякото, няма и по-добро нещо за пиене.

кърменето го успокоява. най-добрата утеха при плач на сън, нервност от зъбки, умора е именно успокояването на гърда. много майки го практикуват. аз също.

кърменето го приспива. най-лесния начин да приспиш бебето си, когато му се спи, а не може да заспи е да го сложиш на гърда. много майки го практикуват. аз също.

и всички друго. към горните, които са моите основни мотиви, да добавим и всички други неща, като че е полезно за бебето, че така бебето ще е здраво, че се споява връзката му с майката и със света и т.н. и т.н.

писах още:
кърменето днес. предразсъдъци и заблуди
и кърменето е върховно благо

не, не, не за нашето море

p8260067

след като писах за хубавите диви местенца из морето ни и след като всички се съгласихме за лошите страни на всяко място по морето ни ето и разни неща, които не искам децата ми да срещат по нашето море:

. умрял делфин на плажа … стоя няколко дена на плажа на Крапец. а за него още се говори у дома, седмици след това … за децата е тежко да виждат смъртта ей така, особено на място, което обичат. още по-лошо от това децата да видят умрял делфин на плажа е делфините да измират по вина на хората.

. чалга. чалга. чалга. … от почти всяко заведение. дори да не влизаш в подобни места, минаваш покрай тях и те залива отвсякъде. и те кара да бягаш, далеч.

. кич. и още кич. курортните селца по морето и повечето от комплексите приличат в централната си част на една огромна сергия за долнопробни боклуци. 100% made in china стока от магазините „за 1 лев“.

. прах, кранове, бетон и грозни строящи се сгради. далеч от всякаква естетика. някои зарязани до никъде, стърчащи и опасни. навсякъде от Балчик до Синеморец …

p8220089

списъкът може да продължи още доста. но нека съм милостива, ще спра до тук.