след като писах за хубавите диви местенца из морето ни и след като всички се съгласихме за лошите страни на всяко място по морето ни ето и разни неща, които не искам децата ми да срещат по нашето море:

. умрял делфин на плажа … стоя няколко дена на плажа на Крапец. а за него още се говори у дома, седмици след това … за децата е тежко да виждат смъртта ей така, особено на място, което обичат. още по-лошо от това децата да видят умрял делфин на плажа е делфините да измират по вина на хората.

. чалга. чалга. чалга. … от почти всяко заведение. дори да не влизаш в подобни места, минаваш покрай тях и те залива отвсякъде. и те кара да бягаш, далеч.

. кич. и още кич. курортните селца по морето и повечето от комплексите приличат в централната си част на една огромна сергия за долнопробни боклуци. 100% made in china стока от магазините „за 1 лев“.

. прах, кранове, бетон и грозни строящи се сгради. далеч от всякаква естетика. някои зарязани до никъде, стърчащи и опасни. навсякъде от Балчик до Синеморец …

списъкът може да продължи още доста. но нека съм милостива, ще спра до тук.

чух го доста преди да го видя с периферното си зрение – огромният лъскав черен (естествено) джип, с надуто на макс чалга парче, с отворените прозорци на мощното возило,  с облечения в шарена ризка на златна възраст
чакаше на светофара, демонстративно, изискваше внимание, вниманието на всички наоколо
очевидно се кефеше на колата, на музиката, на доста натуралистичните краски, в които се лееха в прав текст сексуалните ищения на лирическия герой

лято. някъде из България

–

присещам се за сходна случка в Париж, метрото, преди няколко месеца
типът беше около 30-те, едър и трениран, мургав
слушаше от мобилния си увеличен на макс турски ритми, без да се съобразява с околните, демонстративно, изискваше внимание, отговаряше със зъл поглед на всеки, осмелил се да му каже нещо по въпроса
хората наоколо бяха недоволни, но не смееха да му реагират

когато на поредната спирка слезе всички въздъхнаха с облекчение