Чарли, Матилда и липсващите книги

част от задължителната литература за 3-ти клас са книгите на Роалд Дал. за жалост книгите му не се намират лесно.

всъщност може би следва да тръгнем от там, че в София по кварталите (почти) няма книжарници. Ако има то те предлагат и канцеларски материали, а книгите специално за деца са за най-малките. библиотеки също (почти) няма. особено снабдени с необходимите за прочит през лятото книги.

започва обикаляне из не многото по-големи книжарници в центъра – из моловете и други. търся каквото и да е от Роалд Дал, след обиколки в поне 5 книжарници намирам:

ГДВ, изд. Колибри, 1996, цена 8 лв.

Матилда, изд. Пан, не става ясно коя година, цена 6.50лв.

Чарли и Големият стъклен асансьор, изд. Ентусиаст, 2010 г., цена 8 лв.

не знам защо книга от задължителната литература на учениците (Матилда) се намира изключително трудно. предполагам не малко родители ще се откажат да я търсят след третата книжарница.

не знам защо книги, които се харесват и четат от децата (като тези на Роалд Дал) се намират трудно

това, че един успешен автор се издава в годините от различни издателства също не говори добре

и после да затваряме виртуалните библиотеки, вместо да погледнем истината в очите и да си признаем, че издателствата имат проблем/и.

14 thoughts on “Чарли, Матилда и липсващите книги

  1. През всички класове е така, пример. 12 клас, Тютюн на Димитър Талев – освен луксозното издание за 40 лева, друго на пазара няма (което луксозно издание също трябваше с предварителна поръчка да се вземе). Въпреки че е издавана дори няколко пъти след 90та, никъде я няма по антиквариатите. Дори и версията преди 90 я нямаше никъде пълна – в един магазин първи том, в друг втори.

  2. Ситуацията изглежда непроменена вече трийсет години (откакто аз помня).
    Книгите от „задължителния списък“ вечно ги нямаше – в обществената или в училищната библиотека. Когато се намираха бе единствен екземпляр, неоткриваем по последен читателски картон (преди рс да оптимизира процеса Търсене)

    Как работи този модел в цивилизациите:
    общински библиотечни централи, домейн на общината
    Обслужват училищните библиотеки в района, взаимодействат си с обществените библиотеки
    Там се държат по 30 копия от нещо си – дето ще влезе в учебния процес
    Заявката се прави индивидуално от преподаващия съответната дисциплина, онлайн.
    Често колекциите им от картини, предмети, материали по тема гостуват в библиотеките, за вдъхновение.

    Мисля че това бе и принципа зад модела Библиотека на изкуствата – нов тип организация, колекционираща предмети на изкуството, които могат да бъдат заемани от институция срещу малка сума за 30 дни и служат за декориране по повод. В кралството съществуват от средата на 70 те.

    С това ноухау под крилете, имаме работещи модели за фондацията за следващите сто години, живот и здраве.

    Матилда е много добър избор ! Какво друго има детето в списъка ?

  3. Радвайте се, защото има малки градчета с една малка, не-особено-добре-заредена книжарница, при това с нелюбезна продавачка 🙁
    Гаранция има и много места без книжарници, де…

  4. Много изписахме по въпроса напоследък, дори един човек ме питаше при Григор http://gatchev.info/blog аз за неограниченото четене в интернет ли съм безплатно. Та я да си напиша тука в неделя вечер мнението:
    Та имам такова едно мнение, че държавата трябва да плати каквото се следва, че най-баш книгите да ги има безплатно и неограничено в интернет. Включително и тия, които трябва децата да прочетат по задължение, както и Илиада, Одисея, хайде да речем още 200-300 книги, няма да обеднее мин. на културата, ако купи правата там на преводи и каквото трябва. И ако тия книги ги има в интернета, тогава вече да се хващат с „Моята библиотека“ на Борислав и да я къртят. Поне ще имат някакво морално основание.
    А издателствата, живи и здрави, да си продават и да си печелят от Нора Робъртс, от книги за самоусъвършенстване, Ошо-та и йоги и прочее.

  5. Не знам, наречете ме ретро, но аз не обичам да чета от екрана – независимо дали говорим за компютър или kindle и подобни джаджи.

    Съгласен съм, че положението в България с книгите е доста кофти, особено в големите книжарници. И все пак…

    http://www.books.bg/books/11/111531.html

    http://www.books.bg/books/7/151903.html

  6. А, г-н Стрезов, така е то… Разбира се, друго си е хартиена книга. И аз обичам, даже и сега обичам да взема и да разлиствам книга. Даже като ги сканирам ми е приятно, че ги пипам.
    Сигурно бих чел и от екрана, но какво да се прави, налага ми се да ги слушам. 🙂 И все пак са си същите книги.

  7. @Стрезов
    По условие, джаджите са за уберчетящите.
    Ако си под два езика, под една книга на седмица, под едночасов преглед на ден какво ново, кой издал книга, коя любима поредица има продължение – не ти трябва четене от екран..някакъв екран.

    Примерно, последните два дни ми се събират два сезона на Lie to me и последните шест епизода на Treme. Това не е възможно с тв. Нито като време, нито като концентрация. Не можеш да ютюбнеш музиката и да си я залепиш на iPod за джогинга по-късно, нито можеш да провериш форума и чатнеш с хора със сходни навици.

    Четенето на екран е клубна форма на социализиране – имаш профил някъде из социалните мрежи, дето се чете ама не на шега. Или вземаш професията си на сериозно и професионалната литература е разликата между това как си изпълняваш задачата и как не те е грижа.

    Не си точно и целевата група на библиотеката в сегашния й вид, но бога ми – останалите искат да са като теб.

  8. Ъъъ. Кефя се на такива генерализации. В петък пристигнаха последните книги, които си поръчах – на английски и френски, заедно с музикални партитури. Според мен човек може да се справя и с професионалната литература, без да има „джаджи за уберчетящи“. Факт, малко по-скъпичко излиза, но в крайна сметка някои хора предпочитат хартията. А и за себе си мога да кажа, че понякога професията ми налага да седя по 14-15 часа на компютъра без да спирам; след такъв работен ден пред екран мечтата ми е точно да взема една книга на Тери Пратчет или Умберто Еко и… да се пльосна пред друг екран.
    А и какво общо имат сезоните на Lie to me и ютюбването на музиката?

    Поздрави

  9. Нарича се маркетинг. Генерализация е друго.
    Уберчетящите десет процента има нужда от джаджи, за да си поддържат навиците. Щото често им трябва бърз цитат, проверка на правописа, енциклопедична справка или метод да се прати електронно копие на някои, дето чете същия материал. Това е невъзможно, когато книгата ти е само на хартия. Е, или е трудоемко.

    Затва са измислени джаджи за уберчетящи, които рядко го правят само на един език, само като им подарят книга за коледа.

    Така и с уберфилмзрящите. Някои от тях, автора сред тях, си актуализират музикалната колекция с бърза препратка към тръбата още докато гледат серията. Трябва им инфо за композитора, бенда, текста, повода за написване; музиката е отворила нова емоция, която трябва да се сподели. Веднага и на място. Същото важи и за самия сериал – избран по картотека, поддържана от хора с подобни интереси.

    Тв може да се гледа и пасивно, като влиятелна пенсионерка. Да се телефонира на друга възрастна гражданка в точния час, преди бтв да пусне поредния епизод в програмен режим, за да има после с какво да запълваме липсата на социален живот. Сещаш се, с дистанционно, 23-40 инчов и клинекс в близост. Изборът какво, кога, защо да се гледа е на програмния редактор. Мерси, но не;
    пасивно и без научаване на нищо ново, без интеракция е доста 1960.

    Хартията е скъпа като стойност на транзакцията. А и ти трябва място.
    Стол за четене, масичка за трите книги в обръщение, писалка и тефтер за мислите дето си заслужават съхранение, библиотечен рафт…звучи като някой, дето познава стила на живот n’est pas

    Слуховете за смъртта на хартиената книга са силно преувеличени; обаче тези за съществуването на цифров архив, за споделената ни историческа памет страдат от предубеждения и неразбиране за ролята на екрана.

  10. Такава е ситуацията..
    Търся вече цял месец луксозно издание на „Малкия принц“ за племенницата ми. Някакви идеи…?

  11. @Strezov – tozi link kym books.bg mnogo me zabavliava veche 5 minuti blagodaria :)))

    Eto 1no zaglavie koeto namerih pri tiah obezobrazeno po edin bezobrazen nachin : „Ръков – во за начинаещи, справ – к за напреднали“ – dobre pone che osakatenoto zaglavie ne e poprechilo na 2884447 posetiteli da glasuvat za knijkata, koiato e publikuvana v 500 broiki tiraj :))))

    A beshe vreme …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *