всеки от нас има различен спомен от училище. моите са предимно позитивни. да, помня и класният, който кашляше лошо и обичаше да говори на висок глас, но някак спомените ми се въртят повече около приятното време със съучениците, разни случки и въобще – повече са положителни.
струва ми се, обаче, че доста хора имат негативни спомени от онова си време. и лошото е, че предават своето неприятно усещане за училище на децата си.
струва ми се едно от големите клишета на нас възрастните, което успешно слагаме масово на децата си „училището е досада“, „да се ходи на училище е гадно“, „да имаш домашни е супер досадно“ и т.н. … налагането на това клише пречи и на детето и на учителите, уважението към тях и нататък покварява изцяло учебния процес, който се превръща в досада, вместо да е забава, в бреме, вместо да е дар.
ако гледаме по-позитивно, махнем глупавите си спомени и оставим децата сами да си изградят свое усещане за училището, мисля, че ще видим място, на което децата не ходят по задължение, а защото им е приятно, защото там имат много приятели, научават цял куп нови неща, има междучасия и си е истинско приключение, което не може да се замени и с цял ден пред телевизора или компютъра (нещо wow! от детска гледна точка, предполагам) (това за децата и компютрите е друга тема, по която ще говоря и на Форум Родителство на Горичка в събота, но за това ще пиша още скоро).
така че, хора, оставете спомените си за себе си, не товарете децата си с тях. какво мислите?