Кариера в България

днес се проведе форумът Кариера в България. Защо не?

присъствах на част от лекциите и ми се иска да споделя впечатленията си. на първо място бях много изненадана от интереса – залата беше претъпкана, отвън и по коридорите щъкаха оживено много хора, все млади и ентусиазирани
от моя гледна точка семинарната част бе някак суха, но хората слушаха с интерес, нямаше много време за въпроси, предполагам дискусия е имало в края
ако всичко това бяха наистина млади хора, учещи в чужбина и искащи да се върнат в България – wow! какво по-хубаво от това!
за жалост не знам колко България е атрактивна, с цитираните от Пламен Цеков средни заплати в ИТ сектора от около 1000 лв (при средни за страната около 500)

шефът на Явлена разказа за развитието на пазара на недвижими имоти и сподели, че за да се работи в този бизнес няма нужда от образование, а от „блясък в очите“
интересни данни представи той, ето

p3100039sа ето и средните цени на квадрат в София и за България, пак по данни на Явлена

p3100040sвсички лектори неизбежно споменаваха и кризата, но се опитваха да са оптимисти с това, че все пак на криза сме свикнали и че няма да е толкова сериозна у нас

после, по време на моите 10-тина минути изказване споменах, че онлайн медиите и Интернет са добро място за работа, че има вече добре оформени медийни групи, но винаги има място за още и различно съдържание и онлайн проекти; моето виждане е, че за разлика от като цяло бизнеса у нас онлайн бизнеса е доста по „на чисто“, по-честен и благоприятен, с което, поне според мен е и по-атрактивен;
също си мисля, че онлайн дава безкрайно много възможности на младите хора и да се учат, да намират информация, да се развиват, но и да покажат себе си, своя професионализъм или лична гледна точка в своя блог, например, или чрез социалните мрежи, с което да бъдат забелязани
работата онлайн дава възможност да се работи от дома и познавам няколко души, чужденци, които са избрали да живеят в България, защото тук им харесва, а да работят онлайн за другаде, съответно да изкарват от там пари, но физически да са тук

поне според мен няма значение къде живееш и работиш, стига да се чувстваш добре и щастлив
пожелавам го на всички, които бяха днес на Кариера в България, без значение къде ще правят своята кариера 🙂

радвам се, че се запознах с Боян Юруков и се видях с други интересни хора, дошли си само за празниците

Приказка безкрай

„- Нищо не е съвършено – въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
– Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
Моля те … опитоми ме! – каза тя.
– На драго сърце – отговори малкият принц, – но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил – каза лисицата. – Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
– Какво трябва да направя? – попита малкият принц.
Трябва да бъдеш много търпелив – обясни лисицата. – Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо …“

Това е откъс от една от любимите ми приказки – Малкият принц. Това е моето ДА за кампанията „Приказка безкрай в подкрепа на SOS детски селища. Дано повече деца у нас, забравени от родителите си, държавата и обществото могат да живеят по един по-достоен и човешки начин и да имат равен старт.

Бих се радвала приказката да продължат моите приятели Lyd, Гори, Денис.

непреходният бг дизайн

Еленко разказва подробно за основните ценности на българския корпоративен дизайн:
– ръцете (вечна дружба!)
– земното кълбо (вечните ни комплекси …)
– най-евтините преливки (все пак държим на естетиката!)
темата ми е много болна, от вчера, наистина отдавна не ми се беше случвало – идва клиент с разработен „проект“ за сайт, проект за „дизайн“, на който изключително много държи, защото сам си го е направил и безумно си го харесва и познайте – проектът включва именно изброените елементи.

как бихте постъпили в подобен случай?

wp upgrade

новата версия е доста по- hm (простете) user friendly, по-компактна и някак поне на пръв поглед по-сива 🙂
но изглежда наистина добре и мисля, че бързо й се свиква 🙂

благодарностите са за Тони и за WP!

да не признаеш детето си

Верджи не е единствената самотна майка, която познавам, но е невероятна по дух и с голяма грижа към Саши, а Саши е безкрайно добро, тихо, креативно и красиво дете.
бащата на Саши не е неизвестен, макар да отрича бащинството. познат е и иначе харесван и обичан човек. малцина знаят за връзката му със Саши.

по тогателен начин Верджи разказва историята на едно момченце, което цял живот търси баща си – за тези, в чиито сърца има място за обич и които не ги е срам или страх да си поплачат е Приказка за таткото.
за останалите – няма аз да ги съдя за делата им. питам се само как съществуват тези хора без сърца.

Веско и децата от Долна Баня декември 2008

година и малко след големия шум за дома в Могилино темата за децата в институции се поде от различни организации, текат различни кампании, ноже би нещата (ще) се променят

година по-късно ето го моят любимец от Дома за деца лишени от родителски грижи в Долна Баня – Веско, на заден план е батко му – Иво

Веско е както винаги усмихнат и чаровен. майка им е от Долна Баня, но не е в състояние да ги гледа. затова са в дома, от години. а са две прекрасни деца.

за късмет вчера си бе дошъл и Исус – той вече е на 16 години и от септември живее и учи в София. сестрите му Мария и Цецка също са в София, но живеят при леля си. Исус е кандидатствал и е бил приет в гимназия Джон Атанасов, където учи за компютърен специалист – мерак му е да се занимава с компютри, да поддържа мрежи, да програмира и да прави сайтове; живее на общежитие; помагат му негови приятели от църква; не получава помощ от другаде; майка му живее в Гърция, а баща му в Перник, но не се интересуват от тризнаците, не се чуват или виждат, не им помагат с пари и нищо; Исус иска да стане рап-звезда и да пее и наистина прилича на звезда – вижте го на тази снимка (с очилата) – знам, че ще постигне мечтите си!

нищо, че вече живее в София, Исус се прибира в Дома понякога – той е любимец на всички там и те го чакат, като голям брат, подражават му, радват му се, обичат го! на снимката е със своя голям приятел Митко и малката Веси.

от началото на годината домовете преминаха към общините и което прави чест – Общината в Долна Баня е спонсорирала добър ремонт за Дома – саниран е, сменен е покрива, боядисана е фасадата, подменена е дограмата, в момента се прави оградата

без да звучи като идилия – децата в Дома в Долна Баня са наистина обгрижени, живеят в чист и уютен дом, самите деца са като всички деца лъчезарни, но и много възпитани и добри, за което заслуга имат директорката на дома и екипа й


дано тези деца имат добро бъдеще, каквото заслужават!
но и дано повече майки и бащи са в състояние и искат да отглеждат децата си у дома, където за тях би било най-добре!

декември 2007 в Долна Баня – тук

бяла тишина – най-добра

Бяла тишина

пиша това с ясното съзнание, че да кажеш нещо, че е „най“ е много глупаво, защото така отричаш много други неща, които също могат да са „най“

предната вечер на 10-тия рожден ден на ПРОФОН прозвучаха 10 от най-добрите български песни
с голямо любопитство си припомних, че композитор на може би най-добрата родна песен „Бяла тишина“ е великия Борето Карадимчев, а текстът е на безсмъртния Георги Минчев
всъщност това са известни факти, но позабравено е, че това е Песен на годината 1967-ма (!!!) и невероятно милия клип на песента, в стил Beatles, започващ с купола на Александър Невски, с невероятните столове, черно-белите кадри тихо свирят носталгични ноти и ми навяват тъга, в допълнение на тази от самата песен. толкова са млади и петимата! а песента е истински невероятна, истински. и днес.