Верджи не е единствената самотна майка, която познавам, но е невероятна по дух и с голяма грижа към Саши, а Саши е безкрайно добро, тихо, креативно и красиво дете.
бащата на Саши не е неизвестен, макар да отрича бащинството. познат е и иначе харесван и обичан човек. малцина знаят за връзката му със Саши.
по тогателен начин Верджи разказва историята на едно момченце, което цял живот търси баща си – за тези, в чиито сърца има място за обич и които не ги е срам или страх да си поплачат е Приказка за таткото.
за останалите – няма аз да ги съдя за делата им. питам се само как съществуват тези хора без сърца.
Follow
Синът ми е признат от баща си, но след втората си година го е виждал не повече от 4-5 пъти – делово, заради издаването на документи. Не получавам издръжка.
Въпреки това не мога да кажа, че този човек няма сърце. Понякога нещата имат повече измерения, а хората винаги имат избор. Не мога да съдя когото и да било заради това, че не е готов да бъде родител.
Разбира се, има и хора които са направили съзнателен избор да станат родители, а след това са се отказали да носят кръста си или пък го носят доста несръчно. В повечето случаи тези родители всъщност признават децата си, но по-късно не се грижат (адекватно) за тях.
Човек винаги прави най-доброто на което е способен в момента. Как да поискаме да направи повече?
Не мога да се съглася, че децата растящи с един родител като цяло са ощетени, а тези с две имат по-добри предпоставки. Зависи.
lyd, съгласна съм с теб – нещата имат много измерения, а също двама родители не са гарант защастие
всеки случай е различен и индивидуален
Саши наистина е объркан и търси, пита с поглед към всеки мъж „ти ли си татко ми“
Има едно нещо… Чувство за отговорност може би се казва. Когато общуваш с друг човек, па и животно, поемаш отговорност. Отговорност. Мъжете трябва да си носят отговорностите. Нещо нямам сега муза за изразяване… Обаче безотговорността май не е присъща на мъжете, които се имат за мъже. Ама жените ги харесват, тия, безотговорните. По принцип говоря, по принцип.