Райна днес много ме изненада, приятно – от около месец списва свой блог – Rayn@’a Spot
решила е да пише за свободно време, пътувания и впечатления, на английски и се забавлява да го прави, както се вижда от постовете
браво! поздравления! успех!
Month: август 2008
Followso 60’s so 70’s
понякога съм толкова в 60-те
с коса до колене
в бяла рокля до глезен
бера маргаритки
сред безкрайни поля
пея за мира по света
и любовта между хората
после се целувам с всички
докато слънцето грее
след падналия летен дъждец
и многоцветната дъга
When I was young, it seemed that life was so wonderful,
A miracle, oh it was beautiful, magical.
And all the birds in the trees, well theyd be singing so happily,
Joyfully, playfully watching me.
But then they send me away to teach me how to be sensible,
Logical, responsible, practical.
And they showed me a world where I could be so dependable,
Clinical, intellectual, cynical.
<Supertramp – The Logical Song>
Комитата като издател
имам късмет, защото сред хората, които познавам има невероятно интересни, интелигентни и колоритни личности. един от тях считам за малкото истински разбирачи на уеб у нас – основното лице, виновно за голяма част от думичките на български (и не само) в електронната поща и abv.bg – Константин Павлов – Комитата, както знаете – и виден блогър
може би малцина днес си спомнят „Бригадата на Гювеча“ или „Словото“, но Комитата бе сред най-активните членове на тези първи родни онлайн общности
много хиперлативи насъбрах само в няколко реда, но съвсем заслужено
последното браво за Коцето е за смелостта му да издаде Алекс Букарски на български с неговите „Люде, на които не им се отваря парашутът“ – много се изписа в блогосферата за книгата и няма да пиша повече за нея, просто слагам линк към интервюто с Коцето за това как се издават книги у нас
Солженицин за мен
натъжих се – Солженицин е починал.
в последните класове на гимназията и цялото студентство четях много. всякакви книги. много – на руски (тогава нямаше почти никакъв достъп до нови книги на други езици)
„Архипелаг Гулаг“ излизаше в едно месечно списание, всеки месец – по малко. плачех, когато го четях – по цели нощи. разменяхме си броеве с моите приятели. после дълго го обсъждахме. бях потресена. и жадна да науча още. има нещо мазохистично в това да четеш за човешката мъка и човежшата жестокост.
хиляди човешки съдби. Сибир. пустош, зима, релси, глад, смърт. една друга история, съвсем различна от тази в учебниците. истинска история, от която боли.
по-късно дойдоха Пастернак, Булгаков. после и Тарковски.
не знам дали днес тази история има нужда да бъде прочетена отново. може би за днешните младежи времето на Хитлер и времето на Сталин грубо казано ще се припокриват, ще остава само привкуса от насилие над огромни маси от хора. дали пък не забравихме твърде бързо всичко? че Бъзлуджа събира толкова „младежи“ … а каменната кариера в Скравена, на която са оставили живота си не малко български жени и то в съвсем близката ни история – се вижда от далеч, но не навява спомени.
и Белла с блог – браво!
след ПИБ, които стартираха успешно блога си в средата на май наскоро и Белла България пуснаха свой корпоративен блог и заслужават похвала – браво!
quo vadis, българино
нищо, че заглавието го предполага постът няма да е философски, а чисто фактологичен; няма да има нищо общо и със Сенкевич, макар романът му наистина да ми харесва
НСИ, които любезно ползват RSS и така научаваме бързичко, публикуват данни за това къде пътуват българите
от многото цифрички правят впечатление няколко:
– най-малко българите пътуват за Люксембург – 135 и Япония – едва 241 за първите шест месеца на годината, може би защото тези две дестинации са доста скъпи (?)
– най-много – за Гърция – повече от 850 000 души (около 600 000 от тях – по работа), след което – Турция – 573 000 (основно на почивка), следват Румъния, Германия, Италия и Испания
– служебните пътувания са почти толкова, колкото туризма и на гости взети заедно, т.е. хората вече пътуват доста не само по работа
– ръстът в процент спрямо 2007 същото време е 142.3
