Този пост зрее два месеца. И му дойде време. Краят на света е тук е текстът на Илия, който ме провокира да седна и споделя и аз.
Знаех, знаехме, че ще се случи. Ювал Харари доста категорично подсказва, предрича, описва в книгите си на популярен език (тук писах за една от тях например). Редица други учени – в книги, статии, подкасти – също. Знаех/ме, че ще дойде. Не знаех/ме кога и точно как. Краят. Краят на света, какъвто го познавахме. Краят на най-добрата версия (може би) на света ни, в който най-много хора на всички времена живееха в мир и относително благополучие (да, някъде повече от другаде, но като цяло – доминантно добре).
Днес ни е плашещо, защото не знаем какво следва.
През тези два месеца – от средата на март до средата на май 2020 се споделиха много неща. Конспиративните теории се засилиха и хора, които иначе не биха реагирали запознаха да вярват в тях. Защото разумната версия, тази на учените, не е много хм щадяща.
Плашиха ни. Плашехме се.
Залъгвахме се. Трудно ни бе да повярваме какво се случва. А за това защо се случва дори не ни се мислеше. Затова по-лесно бе много хора да прегърнат конспирацията като готово смляно решение с ясен опонент и неясно основание за успокоение. Но това е друга тема.
Личното ми виждане за случващото се и за след това също преживя голямо развитие в тези месеци. Бях донякъде подготвена. И въпреки това минах от фаза на прекален оптимизъм (мисхел си – ето сега ни е паднало – имаме свободата да го направим този свят по-добър, както искаме – да, осъзнавам наивността до абсурдност на това твърдение), през фаза на голям скептицизъм и май съм в момента в опит да установя за себе си реалистична представя за това къде сме и какво ни очаква.
Едно е ясно – светът, какъвто го знаехме, свърши. Няма да се върнем към него. Няма връщане назад. Невъзможно е. Немислимо е. По много причини. „Новото нормално“ е неясно дори за най-големите умове на днешния ден. Променени сме. Промяната е радикална. И тази радикална промяна е за всеки. За всеки човек на тази планета.
Сега да видим какво следва.
Сред нещата, които мисля, че ще ни се случат, пожелателно, добър сценарий, ако имаме мъдрост да запазим мира, който е неизменно условие за това са:
- демокрацията като условие – макар да видяхме заплаха за демокрацията и уклон към използване на ситуацията за налагане на авторитарни мнения, демокрацията остава ключово и важно условие за бъдещото мирно добруване на хората; видяхме, че авторитарните държави никак не се справиха по-добре с кризата от демократичните;
- граници, нации и държави – тук има много да се случва, Испания и Каталуния, Обединеното Кралство и Брекзит, още сме много не готови за по-радикална промяна в разбирането ни за себе си, а от там и за национална принадлежност и държавност; много хора, призовани да се приберат у дома си дойдоха в България, макар от години да живееха другаде, например;
- мисъл за природата – дали продиктувано от личния ни егоизъм или от други емоции, които са ни придвижили в тази посока – представям си, че светът като цяло, ние хората, осъзнаваме вече колко много сме свързани и помежду си и с природата; няма да можем да сме толкова лакоми, безразсъдни и унищожаващи;
- универсален базов доход – предвид задаващата се икономическа криза и с уговорката, че убд вече съществува под различни форми поне частично и у нас, мисля, че това е решение, което можем да си позволим и ще е ключово и за мира и за продължаването ни заедно напред; осъзнавам колко е сложна темата, но вече има добри практики и знам, че това е умно и добро решение; за всички критици на убд – всички тези хиляди хора, които отиват на борсата ще получават именно това;
- 4 или 6 часови работни дни – за да има работа за повече хора и съответно трудови доходи за повече хора е нужно повече хора да работят по-малко работа, т.е. вместо малко хора да работят по 8 часа е работят повече хора по-малко време; вярвам това вече е в ход и се случи в последните месеци на много места;
- много повече компании ще преминат към дистанционна форма на работа, не защото го налагат обстоятелствата, а защото е по-разумно, по-икономически обосновано и по-удобно и желано от служителите; съответно ще се пътува по-малко и в самия град и между градове, държави;
- лична орговорност повече и по-осмислена; много повече лична отговорност – тук не визирам само миенето на ръце, носене на маска, протестиране, но и отговорност за себе си, общността, обществото, света; повече ангажираност в работен план, в обществен; може би звучи твърде общо и отново плашещо, но вярвам в това;
- качеството – по-важно от количеството – убедена съм, че и на база развитие на технологиите и на всичко случващо се все повече ще сме свидетели на доминиране на качеството;
- без разхищение – всичко ненужно, надутите балони, излишъка, приумици и капризи без мисъл освен за себе си – приключиха, това май е ясно за всички и е категорично.
Най-важната ни задача – да останем човеци.
Няколко публикации, които имат разсъждения в тази посока и според мен правят добър анализ на случващото се:
- Harvard Business Review много важно „Дискомфортът, който чувстваш е скръб“
- Какво се случва с демокрацията след COVID-19 – много хубав разговор на Владо и Еленко от ГИ с Иван Кръстев;
- Когато дори оптимизмът звучи песимистично – икономически оброз на Георги Маринов от Департамента по генетика в „Станфорд“ пред Economy.bg;
- Морал и извънердност – този и доста от другите за периода епизоди на подкаста на Рацио по темата;
- След края на най-добрия от всички възможни светове – материал от Димитър Събев;
- Не се завръщайте към нормалното – Робърт Де Ниро и още 200 души с открито писмо към човечеството;
- 4 правила на икономиката на пандемията (на английски);
- След Коронавируса – какво ще се промени за работата и живота ни – на Александър Бойчев;
- Краят на света е тук е текстът на Илия, който ме провокира да седна и споделя.
Как премина за мен изолацията тези два месеца – какво ме усмихваше и какво не толкова – писах тук.
Хайде, време е за новото.
Снимките, не както почти винаги в този блог, не са мои, а са събирани из нета. Благодаря на авторите им. За жалост стоят в анонимност. Ако дадат знак ще дам кредит.
Follow
