Пътешественици с малко багаж

IMG_3863

Обичам да пътувам! Не за дълго, че ме хваща носталгията. Но пътуването е от любимите ми преживявания – носи нови емоции, откриване, вкусове, лица, улици. А любимото ми пътуване е със семейството. Тогава най-любимото ми е това усещане за заедност, което е незаменимо и безценно.

Най-важните неща, които винаги нося са паспорт, кредитната ми карта VISA, малко кеш и особено ако е извън ЕС локална валута за придвижването поне между летище и място за отсядане (колкото по-далеч от ЕС – толкова по-малко възможности да се разплатиш с карта за дребни покупки или билети), телефон, с който обикновено и снимам (а аз обичам да снимам, виж ми инстаграма) и задължително поне една книга (най-често четец).

Да сме с малко багаж за мен е важно, за да минаваме бързо през летища, по-удобно е и при много прекачвания и повече път. На човек не му е нужно много, особено когато не е за дълго. Наблюденията ми са, че често поне половината багаж, при голям такъв, не влиза в употреба. Раница на човек е напълно достатъчен обем за пътуване от 3-4 дена до седмица.

За път по-удобен е електронният четец, безспорно, защото може да побере много книги, по-лек е и компактен, лесно се носи в джоба. Ако на човек му се дочете друго – може да си купи в движение нова книга. Особено добре се съчетава с чакането по летища, което иначе може да си е доста изнервящо.

Никак не са приятни големите опашки по летищата и тук важна подсказка, за който наскоро не е пътувал – носете си паспортите, защото на доста места вече има инсталирани пасове за автоматична проверка, место на гише, та се минава по-бързо през тях. Но не приемат лични карти, а пък ако пътувате с деца – пак се минава през гишето, където е по-бавно.

Мда, бегло лирично отклонение – ръкопляскането на нашите съграждани при кацането на самолета. Вероятно е остатък от соц-а. Моля някой да ми обясни.

Още за пътуванията писах преди време – тук.