ГМО и здраве

с или без мораториум, ясно е, че ГМО и без законно разрешение си има у нас, да не говорим за вносни храни, не от ЕС (например от Китай)

очевидно генно модифицирани храни у нас има под път и над път, данните са от 2004-та насам, официални

при изследвани соя, царевица, ориз става ясно, че има доста продукти, съдържащи яко (разбирай над допустимите 2%, лошото е че не се казва колко, може да е и 100%) ГМО – вафли, салами, луканки, наденици – все българско производство! тези продукти са на трапезата ни ежедневно …

ето малко цитатче:

Нестандартни проби, които би следвало да бъдат етикетирани са:

–         КРЕНВИРШИ. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Перник, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
–         СУРОВИ КЕБАПЧЕТА. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Пазарджик, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
–         КЕБАПЧЕ ОТ СВИНСКО МЕСО. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Сливен, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
–         СОЕВИ ГРАНУЛАТИ.Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Русе, с резултат над 2,0% ГМО, произход Сърбия.
–         СОЕВ ГРАНУЛАТ. Прабата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Габрово, с резултат над 2,0% ГМО, произход Бразилия.
–         ВАФЛИ ОБИКНОВЕНИ С ЛЕК ЛИМОНОВ КРЕМ. Пробата  е предоставена за изследване от РИОКОЗ Бургас, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
–         БЯЛО СОЕВО БРАШНО „IZZI”. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Пловдив, с резултат над 2,0% ГМО, внос от Сърбия.“
пълните данни тук, на сайта на Национална лаборатория за контрол на ГМО

ГМО вреди, за сега доказано на:
репродуктивното здраве
алергии и натравяния
– ракови заболявания – а броят на заболелите от злокачествени заболявания у нас нараства ежегодно!

държа да знам, че даден продукт няма ГМО. моля ако няма – слагайте надпис „без ГМО“! искам да знам, когато дадена храна има ГМО!

и още малко за студентите

споделеното тук е от моята камбанария, но обобщава мнението на не малко колеги, преподаватели в различни висши учебни заведения за студентите днес. важно е да се знае, че това са неща, които важат не само за моите студенти, но за студентите по принцип, в България, а за някои от аспектите – и по света

споделянето не е с оглед да оплюем студентите, някой ВУЗ или системата, а да се замислим и направим, всеки това, което е във възможностите му, нещо, за да променим ситуацията в позитивна насока

неграмотност е силна дума, но липса, у част от студентите, на базисни познания по български език и правопис – нещо не просто дразнещо, но отчайващо на моменти. не мисля, че и преди е било много по-добре. просто не е било толкова видно, в ерата на Интернет и компютрите някак това се вижда по-лесно

copy/paste. всеки ще се съгласи – толкова искусително лесно е да направиш гугъл сърч и да изкопираш първото или второто, което ти падне. стереотипът е у тях отдавна, от ученическите години, когато учителите не са онлайн, че да погледнат от къде е „взаимствано“, продължава с копиране на готини SMS-чета, вместо на замисляне и измисляне сам на такива, та до курсовите и дипломните … нужно е ясно правило, като в западните университети – хванат ли те с c/p – наказание, повторно – вън от университета. за жалост моделът е силно натрапчив и тотално отмива способността за мислене, анализиране, създаване

работа и учене. това не е първото поколение студенти, които работят. истината е, че едва около 30% от тях работят. но не на всички им остава време, достатъчно време за четене и учене. а за какво е студентството, ако не именно за голям обем четене и учене. времената са сложни, но кога не са били

учене за диплома, не за знания. предполагам и това винаги го е имало. все си има някакъв процент от хората влезли да учат без да знаят защо, само за да са в София, за да не накърнят мераците на родителите си, да поживеят малко, ей така, на майтап. любопитното е, че тези хора не рядко стигат до диплома. естествено после никога няма да работят по специалността не само защото не искат, но и не могат

списъкът може да продължи, но няма смисъл, защото нищо няма да се промени. гледах някакъв спор между ректори на уриверситети по повод този в Перник – говореха за фуниите, на къде да са обърнати, къде да е цедката – на входа или на изхода. нямаха единно становище. не е ясно още защо държавата бълва специалисти в области, в които има много, а не прави нищо за други, в които има глад. ясно е, че и за в бъдеще в България ще има достатъчно ИТ търсене. но за разлика от Румъния, където на високо ниво се взеха мерки преди години и в момента има достатъчно кадри, у нас нищо не се прави.

студентите са млади хора, като цяло мислещи. ако изискваме повече от тях – аз, ти, университета им, цялата система – ще е по-добре за тях и за всички. важното е добра воля да има. и да не тръшкаме врати, обвинявайки другите за собствените си неуспехи.

за да не остане само некрасивото – ето и на студентите с любов

целувката за лека нощ

тази нощ TTVI излъчиха нашия филм „Целувка за лека нощ“. искрено им благодаря!

работихме с Андрей по този филм през пролетта на 2007-ма, с много страст и емоции. получи се добре. темата бе важна за нас, за обществото. но бе избутана от последвалата голяма шоу-кампания на bTV и Могилино

целта на филма и на цялата ни кампания Аз съм, за всяко дете – семейство! беше не да затваряме домове, преселвайки децата в различни други институции. искахме да поговорим с хората, оставящи децата си в институции, за отглеждане, че за всички – за децата, за самите тях и за обществото като цяло – ще е по-добре да не ги оставят. децата имат нужда от много малко – най-вече от обич, за да растат. и ако не й се гледа на една майка едно дете, по-добре да не го ражда. а не да го изоставя. децата в институции за жалост са все още константното около 8 000 … по официални данни. цифрата може да варира. но при всички случаи е пъти по-висока от други европейски държави. да оставиш детето си в институция е като социално клише, случва се без особено да се замисли някой. системата е такава, не само го позволява, а на моменти го насърчава. знам, че ти, който четеш това, със сигурност не си си оставил детето. но около 1000 майки и тази година ще го направят. и все още, години след Могилино и Целувка за лека нощ не сме изградили адекватни механизми за справяне с явлението, за преодоляване на безхаберието.

на TEDxBG една от най-силните лекции бе тази на Ива Бонева, която в края призова да не се дарява на домове. каза също, че в домовете децата не плачели, защото няма кой да ги чуе. много пъти съм била в домове, различни домове. знам, че това не е вярно. децата там плачат. дори много плачат. но този плач остава не чут. защото лелките наоколо спират да го чуват в даден момент, рано или късно. предполагам е естествена защитна реакция. а всички ние никога и не го чуваме този плач. защото тези деца остават невидими за нас. пък било и сградите, в които да са настанени да се намират в центъра на София или където и да е другаде. странно защо се наричат домове. толкова далеч от дом е това място … остатъци от едно друго мислене и време, с което не можем да се разделим и днес, толкова години по-късно.

и така, малко джавкане (разбирай шоу). а керванът си върви.

различната сексуалност не те прави различен човек

8

всички хора независимо от тяхната сексуалност живеят, мислят и чувстват по един и същи начин


изложбата с картини на Михаил Вучков е пред Ялта и ще продължи до 2 февруари. едва ли само за няколко дена ще успеем целокупно да променим възгледите си за сободата и правото на избор на всеки. а колко сме нетолерантни се вижда от злостните коментари към това интервю. брррр

снимката получих от Ана Атанасова

ГМО параноя

p1220010консерва грах и косерва царевица, от един бренд, на едната пише ясно „Без ГМО“, на другата не пише. може и грахът да не се е поддал още на генно модифициране, пък може да е генно модифициран, без да го пише. искам да знам. ако не е, нека моля всяко нещо, което няма ГМО бъде отбелязано, всичко друго по презумция ще се счита с …

за какво не ми е този блог и още малко от детството

наскоро Деси бе така любезна да ме покани да кажа „защо имам блог„, и защото малко по-рано отговорих на същия въпрос, зададен от Боян, сега решавам да се включа с това „защо не ми е този блог“ или „досадните страни на това да имаш блог“:
– появяват се от време на време хейтъри, контактът с които понякога е досаден,
– има „редовно коментираща-по-висчки-поставени-и-непоставени-въпроси публика“, като всеведущия г-н А…в най-вече, понякога е забавно, но по-често дразни,
спамът и най-вече ру-спамът, заобикалящи антиспам филтрите в коментарите са досатни и в някои дни отнемат не малко минутки за почистване,
– дошлите тук хора по търсене в гугъл по „porno s deca“ или само „porno“ например, направо ме хвърлят в джаза,
– за да съм откровена ще кажа, че понякога да блогваш е досадно, т.е. хората очакват да го правиш (редовно), имаш теми (трупат се и чакат), но нямаш вдъхновение да го правиш. тук някои много се стараят да преодолеят момента и да блогват, пък ако ще и насила или „служебно“, за да догонят завоюваните позиции в TBL, които следят ребром и са важни за тях. признавам, че моя милост не принадлежи към тази група и пише само при вдъхновение. това води до неравномерност – има дни с по няколко поста и други с голеееми дупки, но така е по-добре за този блог

p1090241

и все пак да добавя още един щрих към това за какво ми е този блог в отговор на мястото 10. от списъка на Деси – за да каня интересни ми хора да отговарят на някакви въпроси-игри-щафети 🙂 затова и каня Деси, Борислав, Шопов, Боян, Люси, Пламен, Весето и Еличка да споделят за своите места за игра, а за по-забавно добавям още една снимка от детството и куп спомени – основно място за игра бе улицата и ето ни с моята братовчедка на нашата улица. истината е, че въпреки наличието на две градинки наоколо основно играехме на улицата, а тя не беше като сега – колите минаваха с доста по-малка скорост доста по-нарядко. игрите бяха сега като погледна – преобладаващо „мъжки“, може би защото момчетата в тайфата бяха мнозинство и с кукли въобще не сме играли – „стражари и апаши“, хвъряне на „бомбички“ от изстъргани от клечки кибритени връхчета, набутани във винтове, палатки и „къщички“ от найлони и кашони, на „междузвездни войни“ или „планетата на маймуните“ …
връщането в това време сега ми довлече от спомените и летните „театрални постановки“, които редовно организирахме години наред в нашия двор – няколко деца от квартала си имахме „трупа“, избирахме какво „да поставим“, репетирахме седмица-две, правихме си декори и костюми от подръчни материали, нареждахме всички налични столове, пейки, добавяхме и дъски върху две тухли, разлепяхме рисувани от нас самите, естествено, плакати из улицата, минавахме по домовете на съседите да каним, имаше и хартиени листчета за билети, които продавахме за по стотинка или две, но някои щедри фенове-любители на творчеството ни даваха дори до 10! слагахме ги в касичка, за да имаме за картон и боички за следващия път. и така – накрая на всяка подобна акция имаме и своя звезден миг – представление в някой прашасал от жега августовски следобед. тръпката беше голяма! следваха аплодисменти и още аплодисменти. една от постановките ни се увенча с небивал успех и поради голямата публика го играхме цели три пъти – беше любимото „Копче за сън“, дори си спомням разпределението на ролите, но няма да ви занимавам с това … е, ето така се забавлявахме преди, когато телевизията бе черно-бяла, само от 10 до 12 и от 16 до 24 ч, детските, освен „Сънчо“ бяха два пъти в седмицата, а за Интернет нииикой не е и знаел 🙂

the weakest link

едно тематично видео, кредит Андрей

Колко глупави хора има …

и един коментар от FB на Л.О.: „Ако Желева падне, пада целия екип на Барозо..а някои от тях са доста добре. The weakest link отново е бг, но този път трябва да стиснем зъби. Така де, Бойко е без хора докато Божидар Димитров внесе марсианци, пардон македонци“

имаше една песен в зората на демокрацията „Дано! Дано!“, е, днес по-скоро ми иде „Защо?! Защо?! Защо?!“ …

спечелих сумата от $ 800,000.00!!!

спамът на деня трепе рибата просто

„Това е да ви информирам, че Вашият E-Mail ID спечели сумата от $ 800,000.00 USD в текущата промоция чрез насърчаване топката награда 2010.

Моля свържете се с нашия офис на вземанията, веднага по-долу за повече информация, моля свържете се с нашия офис вземания от електронната поща.
Изисквания Изисквания?
Име
Секс
Възраст
Занимание
Кажете / GSM
Страна
Най-близките роднини

Поздравления !!!!!!!
Уеб фокус.“

зимата на нашето …

зимата ни върви на недоволство, особено началото на януари, от години, още от Жан Виденово време. може да се каже – по традиция.

датите за този януари за две
13.01. България – зона, свободна от ГМО
от 11:30 до 13:00 ч. срещу северния вход на Народното събрание
14.01. България не е Биг Брадър
от 11:00 ч.  пред Народното събрание

подробностите са при Боян Юруков

ще ми се да вярвам в разумността и реалното желание за промяна на управляващите. повече от на управляващите вярвам в гражданското общество и знам, че това не е само клише или модерна фраза. а Интернет му помага. хайде да видим.

помните ли, точно година назад бе акцията на блогърите – Провал и
протестът пред Парламента 14.ян.2009

софийската митница и разменна станция

митницата на Веслец, софийската – нашумя и айде и аз в кюпа с коментарите. истината е, че този пост чакаше на драфт от няколко дена, но Еленко /евалата бе митница/ изпревари с доста детайлно-нагледно и откровено описание

първият ми сблъсък с това място бе в средата на 90-те, когато работех в Софийския университет, занимавах се с учението на Жан Пиаже и организирах негова изложба в България. от Швейцария изпратиха въпросната изложба и трябваше да я „освобождавам“ на митницата. и ето ме за първи път там. преди мен човек освобождаваше футболни топки. безцеремонно едната топка остана „мито“ за проверявашия. наблюдавах сцената и тръпнех да чуя какво ще поиска от мен митничара – просто научна изложба, която при това трябва да върна обратно невредима. е, отвориха пакетите, търсиха, гледаха, пуфтяха и нищо не взеха … просто нямаше какво. беше мизерно, твърде разточително във времето, с много разкарвания нагоре-надолу и досадно занимание.

ето, че годината е 2010-та. очаквам пратка от САЩ, която се бави изключително много и идва, естествено, след, а не преди празниците. листчето, което получаваме в пощенската кутия съдържа и указания за получаване на практата у дома. звъня, но казват, че по някакви причини не могат да ми доставят пратката у дома, да се явя за „отваряне“ и то лично. отиваме с моя син (8 г) и той очаква да види нещо като цех, завод, западнало, а аз му обяснявам, че вече сме модерна държава, ето, каква хубава сграда, отвън реновирана. влизаме в блестящото мраморно фоайе и той се уверява в думите ми. но на листчето пише – гише 23. тръгваме да го търсим по едни стрелки и се оказва отново с познатата ми стара част, където от началото на 90-те нищо не е променено. повечето от служителите изглеждат скромно. обстановката е подтискаща и мизерна. всяко бюро е от различно време, столовете са издънени, стените – потъмнели, високите тавани – с доста паяжини. синът ми тържествува – „точно така си го представях, мамо!“. на фона на тази гледка бият на очи скъпи мобилни телефони и бижута у част от служебните лица наоколо.
сагата от гише 23 нататък е описана от Еленко в детайл. при нас бе спестено част от обикалянето по инстанции, защото имахме късмет преди нас да „освобождава“ някаква „клечка“, покрай която минахме и ние някак. обидно – не ни отвориха дори пратката, макар именно заради това да ме бяха извикали лично. процедурата отне около час, в който всякакви (в нашия случай 6 на брой) служители извършваха странни ритуали, а ние минавахме от стая в стая и от гише на гише (например на 30-то бяхме първо вътре, а след това, за да получим пратката – отвън). на излизане триумфално напуснахме отново през лъскавия салон, с облекчение и без капка желание отново да получаваме каквото и да било отвъд океана или от другаде. унизително.