децата и ваканцията

ваканцията – ей че хубаво, време за игри! но и кошмар за родителите, особено работещите. решенията?

на село при баба – класика. работи при около 70% от случаите. там на село хем има кой да се грижи за децата, да ги храни със здравословна храна, да им се радва, да тичат спокойно из улиците, по които няма толкова коли, забава и wow, ама за когото може!

у дома, т.е. пред компютъра или из улиците – суровата реалност за около 30% от случаите. родителите са на работа, а децата скиторят немили недраги, обикалят молове като кебабчийски котета, пушат из прихлупените околоблокови пространства, учат се едно-друго на хитрости и всякакви неща, скука и ууу!

чувам, че из Европата не е така:

  • първо никъде ваканцията не е 3 (три!)  месеца,
  • училищата организират ваканционни курсове, игри и забави,
  • библиотеките организират събития и обучения за децата,
  • общините финансират всякакви клубове и курсове, за да не оставят децата да скиторят из улиците,
  • спортните клубове са много активни в организирането на всякакви лагери и курсове,

искам подобни програми и у нас. няма нищо лошо децата да са на бабино гледане на село цяло лято, но не всички деца имат къде да отидат. а активната ваканция е по-добра струва ми се от всяка друга. слушах по националното радио тези дни човек от министерство на образованието разправяше, че осигурили на 30 000 деца отдиха на море това лято. човекът се хвалеше, а то за срам, едва 30 000 … както и да е.

търсят се, още сега, днес:

  • спортни клубове, проактивни, във всеки квартал,
  • читалища и библиотеки, работещи и лятото и приканящи дружелюбно децата при себе си,
  • места за обучение по езици, музикални инструменти, танци, приложни изкуства и рисуване, а защо не и по готварство за деца, компютри и всичко останало, което ще е интересно и полезно за децата

хей, детски клубове, спортни клубове, училища и библиотеки – покажете се!

и ние с Виктор за читанките и книгите

Виктор е човекът, който преди събираше книги на файлове, беше организирал много хора да сканират и OCR-ват, че да има слепите какво да четат. правеше го преди. имаше „безмонитор.ком“ – виртуална библиотека и много хора му бяха благодарни. после първо го наградиха, а после го заплашиха, Виктор и той спря да се занимава с това. вместо да сканира и да дава на други да четат жена му му чете лично и само на него книгите новоизлезлите, дето още ги няма на брайл или дигитални и така се затвори един голям прозорец за слепите у нас.

по-рано днес Виктор гостува на една влиятелна телевизия, а ето че сега гостува и тук по темата за книгите:

„Тия хора не разбраха, че както светът на книгите се е променил след Гутенберг, толкова, а може би и повече светът на книгите се промени след Интернет.

Ако има сайт с файлови книги, и с есемес аз да си плащам по два лева за файлова книга, Читанката и безмонитора нямаше да ги има. Ама не, те искат всичко, сега, по много, за 20 и повече лева за книга. Е не става, ще трябва да се преориентирате или да се хванете за друг бизнес …
Във издателите са файловете, нека ги продават. Така ще се спасят много дървета, които иначе биват изсичани за хартия. 🙂
Понякога ми е мъчно, жал ми е за тия хора, но не съм чул за фалирало издателство. Значи са добре, ама искат повече печалба. Е нЕма.“

ако питаш мен – мисля, че е не е въпрос на печалба. въпрос е на концепция, на начин на мислене. светът има нужда от нов начин на възприемане на интелектуалната собственост и отношение към нея.

както казва Сет Годин – книгите, хартиените книги са вече само сувенири, хората искат да притежават една за спомен. защо иначе ти е да си купуваш книга на хартия.

тези дни на презентация на готината кампания на тийнпроблемс Якото четене видях, че всъщност библиотеките тотално са изгубили стойност у нас. освен че са изчезващ вид като такива – едва около 6% от младежите са казали, че взимат книги от библиотека.

мисля, че тук и сега е дошло времето на виртуалните библиотеки. те идват с новото мислене за авторството, изкуството, текстовете и тяхното консумиране. в тези библиотеки ще има всяка книга и в оригинал и в превод. може би дори в няколко различни превода. ще има книги, издадени преди столетия на хартия, а и такива, завършени от авторите им вчера. изборът ще е труден и лесен. ще ми липсва само мирисът на хартия. но все някак ще свикна. сигурно и ти така.

а междувременно – скорошното пълно разчистване на огромния масив хартиени книги у дома доведе до два кашона повтарящи се или ненужни ми вече заглавия, отделно от някои пълни нонсенси за днешното време, които видяха своя път към рециклирането. та ако някой има идея къде могат да се дарят тези книги, барабар с временно притежаваните върху тях права, доколкото все пак са купени и ще бъдат подарени – моля да сподели. мога да пусна и списък и да се избират от тук, но се страхувам, че списъкът е дълъг и скучен.

книгите заслужават красиви корици

p6190087

тези две книги се класираха за титлата „най-грозна корица“ при разчистването на библиотеката у нас тези дни

Хорхе Борхес – Пясъчната книга

и

Зигмунд Фройд – Тълкуване на сънищата

мисля, че хората, работили кориците са нямали и най-малка идея кой е автор на въпросната книга и за какво иде реч в нея. тъжно. и двете книги са от 90-те но и днес продължават да се случват подобни недоразумения.

книгите, не само добрите книги, всички книги заслужават красиви корици. защото нали знаете – по дрехите посрещат … това от комерсиална гледна точка. иначе днес говорим за user experience. корицата е част от естетиката на цялата книга. тя носи наслада, после и спомени. и е обобщение на книгата, визуален синопсис.

не се свени, покажи ми и най-най-анти попаденията в твоята библиотека.

този кенеф. на втори юни.

„нека учи детето. да понаучи английски, да избяга от този кенеф тук …“ поклати глава той и продължи със сходна терминология да обсъжда бъдещето и миналото на България. а на мен ми стана обидно. и тъжно. не само защото беше пролетно слънчево утро, бях изпратила децата на училище и бях на път за работа, където очаквах един ползотворен ден. не само защото тук познавам прекрасни хора, имам толкова много любими места, живея и дишам всеки ден.

стана ми тъжно, защото мечтата на този човек е била да се развива, а не е имал шанса или може би волята и упоритостта това да се случи. и вини за това другите. и вярва, че навсякъде другаде е по-добре от тук. и пренася несбъднатите си въжделения върху своето дете.

тъжно е, защото тук живеят много хора, които мислят по този начин. и докато много хора мислят това място така нещата няма да се оправят. защото нещата няма да се оправят от самосебе си.

… защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…  е написал Христо Ботев. именно ако сме човеци няма да се оказва, че сме в кенефа. в този или който и да е друг.

погледнато от друг ъгъл кенефът е навсякъде. защото сме хора. просто е различно почистен и подреден. какъв е – ние си го правим. и от нас зависи.

/а ти пусна ли водата преди за излезеш …/

в деня на детето: добри родители ли сме?

p5290079

в деня на детето ми се иска да помисля за това добри родители ли сме? и да поразсъждавам на глас. ще ми се да не се сещаме за децата си само на рождения им ден, Коледа или 1 юни. а да сме с тях, наистина с тях, не формално физически, а отдадени, загрижени, влюбени, забавляващи се, обичащи, усмихващи се ежедневно, т.е. всеки ден.

в деня на детето с болка гледам към младите майки, които не спират да пушат, докато носят детето си и после не го кърмят, защото е по-лесно. и които се събират по градинките не за да са с децата си и да играят с тях, а за да пушат и пият кафе с другите майки, обсъждайки цените по моловете и поредния сериал, докато децата им наоколо се самовъзпитават и израстват в самота.

в деня на детето с учудване  чувам за майки, които пускат децата си в биг брадър или пускат децата си да гледат биг брадър, вместо да поиграят с тях, пък ако ще и пред компютъра, но заедно, хора, които под оправдания от всякакъв вид, като например че нямат пари не завеждат детето си поне в парка или в планината, а го оставят на самотек из кварталните улици.

баба ми казваше „лесно майка се не става“, визирайки някои от по-трудните моменти от бременността. истината е, че наистина не се става лесно майка. няма идеална майка. но може би капчица повече старание, целувка сутрин на раздяла и вечер преди лягане, желание за разговор и споделяне и поне по едно искрено „обичам те“ всеки ден ще сложи повече усмивки на лицата на нашите деца. и така утре ще има повече усмихнати хора по улиците.

уважаеми 170000, не харесвам чалга!

този пост е последната ми надежда да се отърва от нежеланите съобщения, получавани на мобилния ми ежедневно, понякога няколко на ден! обаждах се по телефона, после писах писмо – без резултат до момента, вече близо година. надявам се от MTel да имат блог-мониторинг и най-накрая направят нещо.

без да съм дала телефона си никъде публично, без да съм заявявала, че искам да получавам подобни съобщения получавам честичко покани за чалга събития, „секси танци в центъра на купона“, „грандиозни партита“, изяви на „ogun momicheto na pop-folka …“, „dance show s krasivi tanciorki“, „fiesta grande monokini“, „goreshti mujki tela“ или „popfolk karaoke „! получавам ги от 170000. и не мога да спра да ги получавам …

не искам този спам!

арестуваха моят личен онлайн маркетинг агент!

Screenshot-69

Screenshot-70

Screenshot-71
днес из нета чета „Русенец задържан при акция срещу интелектуалното пиратство“. ужас! арестуват моя личен онлайн маркетинг агент! същият, който дистрибутира от месеци БЕЗПЛАТНО (това с главните букви е цитат) книгата ни с Гори „Онлайн маркетингът, мисията още по-възможна“! човекът дори е махнал името и логото на Сиела и е сложил своят сайт за издател! е, това, че е сбъркал името ми е без значение, все пак ме има …

е, други книги струват по левче с SMS, добре е че нашата с Гори е била безплатна – вървяла е повече! 🙂

домейнът bookbg.net е купен не от друг, а от всеизвестният John Smith!

и все пак, нищо че индексът е свален, сайтът работи, елементарен гугъл сърч дава всичко нужно, ето и за по-любопитните към книгата ни с Гори, моля заповядайте тук

сбит преразказ или Вазов в twitter версия

сисенцето_писенцето, иначе s.d. на 13 г. пише: „molqvi naistina mn vi se molq ako nqkoi ima sbit prerazkaz na glavata radini vulneniq da mi pi6e skype mi e sisenceto_pisenceto“

мда. не е лесно. очакваме класиците в 140 символа.

кредит: Виктор