тези две книги се класираха за титлата „най-грозна корица“ при разчистването на библиотеката у нас тези дни
Хорхе Борхес – Пясъчната книга
и
Зигмунд Фройд – Тълкуване на сънищата
мисля, че хората, работили кориците са нямали и най-малка идея кой е автор на въпросната книга и за какво иде реч в нея. тъжно. и двете книги са от 90-те но и днес продължават да се случват подобни недоразумения.
книгите, не само добрите книги, всички книги заслужават красиви корици. защото нали знаете – по дрехите посрещат … това от комерсиална гледна точка. иначе днес говорим за user experience. корицата е част от естетиката на цялата книга. тя носи наслада, после и спомени. и е обобщение на книгата, визуален синопсис.
не се свени, покажи ми и най-най-анти попаденията в твоята библиотека.
Follow
понякога е цяло чудо издателството да отдели 150-200 лева хонорар за нормална корица, все търсят тънкото
не им е много ясно, че и корицата продава и лесно могат да избият разликата с 20 продадени бройки повече
Помня как корицата на „Тълкуване на сънищата“ се явяваше в кошмарите ми преди 15-на години…
При цяла специалност „Книгоиздаване“ в родния ми ФЖМК на СУ е парадокс, че грозните корици продължават да просперират. Обаче пък познавам хора, които се наричат дизайнери на корици (и изкарват добри пари с това занятие), но са с образование в областта на техниката…