това е страница от детска книжка. да. книжка, която струва не малко пари и е предназначена за малки деца

а това е корицата й

ако имаме нормално работещи институции – биха се самосезирали и вероятно глобата би била не малка. за жалост нямаме.

ик хермес, моля, извинете се! на всички български деца, които сте облъчили безсрамно!

–

възмутена бях и от превода на Артур и минимоите и реклама на пушетето в учебник!

личното ми виждане, че една от причините така лесно да стигнем до ситуацията в последните месеци в България е кратката ни памет за събитията от преди това. някои млади „леви“ днес казват „стига сме вадили призраци. каквото било – било“. позволявам си да не се съглася. ако наистина забравим – рискуваме да повторим. а това, вярвам, няма кой да иска да се повтори.

изкуството има за задача да удължи паметта на хората, да пренесе най-важното, това, което не бива да се забрави. нашето изкуство, по вероятно обективни причини, все още има да се връща към темата.

прочетох освободителят на Виктор Суворов. документална. реализъм. до крайност. жестокост всеки ден, всеки миг. без грам уважение към човека. към живота.разказва за армията и живота в нея. по-скоро липсата на живот. абсурдът изведен в мяра.

мда, всяка прилика с реални лица и събития от близкото ни минало и настоящето в България не е никак случайна. задължително четиво за всички, които не излизат на площада да протестират, които гласуват за същите отново и отново.

„да не мислиш, че като дойде 1980-та ще има комунизъм? кур ще има. а мислиш ли, че някой ще потърси сметка на партията за лъжата? никой няма да й потърси сметка“

“ – на какво се дължи всичко това?
капитанът ме изгледа и рече:
– на системата.
първо началниците биват издигани по политически критерий, избират не онези, които знаят или искат да се научат, а онези, които са идеологически подковани; второ, нашата система се нуждае от отчети, рапорти и постижения. на това се крепим.“

„а министърът на отбраната се смая от способността на О толкова бързо, убедително, красиво и навреме да излъже, без да му мигне окото … така се роди Главното управление на стратегическата маскировка, а полковник О няколко месеца по-късно получи четвърта звезда и стана армейски генерал.“

писах и за Солженицин

#оставка

хей, здрасти.

знам, че си объркан точно колкото мен. нищо, че не го казваш и показваш. чудиш се защо се получи така. чудиш се до къде ще отведе. признаваш, пред себе си, че е лудост. следиш случващото се, нищо, че даваш вид, че не ти пука.

знам, че ти пука. защото си тук и нямаш път. защото и ти, като мен, си в кочината затънал и няма излизане. и дори да вдигаш рамене и да казваш, че нищо не можеш да промениш, че нищо не зависи от теб, дълбоко в себе си знаеш, че не е така.

чувстваш се като това дръвче – появил си се на неправилното място. нямаш шансове да оцелееш. но си тук. ти си тук и сега. и живееш, тук и сега. знаеш ли – има неща, които зависят от теб.

например това да гласуваш. мда, на онзи 12-ти май някак много те домързя да минеш до изборната секция. нямаше за кого да гласуваш. или пък гласува както винаги – за сигурното, макар да не ги харесваш тези. абе всички са маскари.

а сега – доволен ли си от резултата? харесва ли ти г-н Пеевски като депутат? а като шеф на ДАНС? не, нали?!нищо, че не го признаваш – ние с теб мислим еднакво.

скрил си дипломата за инженер дълбоко в чекмеджето. караш такси или зареждаш търговски обекти с минерална вода. а пееше Бийтълс, в училище, тайно. днес пиеш горчиво кафе и хвърляш фас след фас, докато събираш пари да изпратиш дъщерята да следва навън. и се надяваш никога да не се върне в родината-мащеха.

иска ми се пак да изгледаме заедно Коса или Обществото на мъртвите поети. иска ми се да възвърнеш смисъла, който поизгубихме из пътя. иска ми се дори да не излезеш днес на площада да отидеш да гласуваш на следващите избори. и ама наистина да не играеш да жмичка, а да помислиш сериозно.и може би някак ще отлепим. някак ще променим заедно нещата. няма да е лесно. но може би някъде след като завърши, дъщеря ти сама ще пожелае да се завърне. и тогава ще разбереш, че е имало смисъл. и тогава ще поплача с теб от радост. обещавам ти.

само заедно ще успеем. събуди се.

това са официалните данни от проучването на Алфа рисърч от края на септември

• Доверието към парламента ерозира до 11%, а към председателя му Михаил Миков остава в рамките на 20%. За последните пет парламента няма друг случай на толкова нисък начален старт и толкова слабо сцепление между политически елит и граждани.
• Одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%.
• Оценките за кадровата политика, борбата с корупцията и монополите са в рамките на критичните 12 на сто подкрепа, здравеопазването и еврофондовете – 15 на сто. Липсата на обществено доверие прави много трудни действията на
  правителството, тъй като поставя под въпрос водените политики, дори и в тях да има разумно стъпки.
• Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% – че е нужен предсрочен вот.
• Три месеца след излъчването на правителството мнозинството от членовете на
  кабинета са неразпознаваеми за хората, а тези, които са способни да дадат мнение ги оценяват критично. Всеки втори жител на страната не е в състояние да посочи нито едно име на министър, който се справя успешно с работата си. В резултат, позитивни асоциации с правителството носят основно двамата силови министри – вътрешният
  В дъното на таблицата са министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов (отрицателен индекс от минус 3.9), финансовият Петър Чобанов (-4.4) и здравният Таня Андреева (-7.2).

всички данни – на сайта на Алфа рисърч

#оставка

не успявам да остана безразлична при новина за убийство. ще кажеш – не си ли свикнала? мисля, че с това не може да се свикне.

без значение от обстоятелствата и причините – животът е най-ценният дар, който имаме и никой, по никакъв начин няма право да го отнема. още по-малко през 2013-та в България, когато сме част от модерния свят или поне претендираме за това.

гнусно и извън всякаква професионална и лична етика е медии да показват подобни сцени. още по-неморално е да канят в предаванията си „защитници“, които да се възползват от своята минутка слава, достигната чрез подобен зловещ повод.

хляб и зрелища. и нито крачка напред в еволюцията.
тъжно и жалко.

мислите ми са с роднините на убитата жена. с нейните колеги. с всички, които преживяват трагедията като такава.

в допълнение – много силен текст на Манол Пейков по темата в Капитал тук

вероятно ще погледнеш скептично на заглавието, но ако изчетеш текста и се замислиш – ще се радвам. говоря за малките пластмасови бутилки, които се разглезихме много и използваме постоянно, без да се замислим. да, удобни са, леки, купуваш – пиеш – изхвърляш. дори в заведения ти поднасят вода в бутилка. после пак – на боклука. една след друга. хиляди, милиони …

да, дори да ги изхвърляш. на правилното място. разделно. пак има проблем.

пластмасата не се разгражда лесно. дори почти въобще не се разгражда. изобретение на новото време тя е навсякъде. но е и голяма беля. няма отърване от нея. но виж тази снимка:

хиляди птици загиват от нея.

виж и това, не е монтаж, истина е.

и моля те, другият път, когато решиш да си взимаш (малка) пластмасова бутилка вода, безалкохолно, бира, мляко – замисли се. има начини да опазим малкото останало от планетата.

малки стъпки. всеки ден. всеки от нас.

нали не си се отказал да мечтаеш?!

да мечтаеш за една по-добра България. в която работиш усърдно, получаваш достатъчно и живееш достойно.

да мечтаеш за една по-чиста България, и духовно, и морално, и природно.

да мечтаеш за една по-обичаща България, в която отглеждаш децата си без да изкаш да ги изпратиш в чужбина, когато порастнат.

да мечтаеш за една по-красива България, в която ценностите са различни от сегашните.

да мечтаеш за едина по-смислена България, в която всички заедно случваме промяната.

аз не съм.
вярвам и ти не си.

човек трябва да работи, за да случи мечтите си.
а тези мечти изискват дори още повече работа. не само три месеца на площада.

само заедно ще успеем. и не, не сме се отказали.
протестът продължава. до оставка.
и след това – промяна.

няма да спрем да мечтаем. и да работим за мечтите си.

#оставка

Changing the Perception of Agriculture in Bulgaria: Casey Angelova at TEDxAUBG

това е видео от преди време. в него една чужденка говори за българското земеделие. говори с отношение. говори с любов.
за това колко се отдалечихме от корените си. за това как въртим едни пари. за това как опропастяваме земята си

до кога така? има ли път за промяна? ще можем ли да я случим? или е късно?

#оставка

този протест е много повече от вик за оставка

този протест е много повече от абревиатури и имена

този протест е много повече от действие против мафията

този протест е вдигнатата глава, воля за добро, желание за свобода, жажда за морал, търсене на красивото, намиране на общото, установяване на граници, сваляне на стени, разкъсване на с десетилетия споени вериги, разбиване на митове, колективна мантра, биенето на празнична камбана, подадена ръка, заедност, приятелство, себеразкриване, съмишленичество, енергия, поток, разбуждане, изцеляване, сбъдване, туптене, живот.

той е много повече от три минути по телевизията, няколко нови думи в речника, шепа хаштагове, много групи из социалните мрежи, стотици вече интервюта, статии и анализи.

той е удивителната след въпросителната след многоточието.

той е най-голямото нещо, случило се тук на всички нас.
този протест е чудо. цяло чудо. чудо, което продължава вече близо 100 дни.

чудото сме ние. и силата е с нас.

#оставка

задължително четиво по темата и при Владо Kaladan – притеснен съм и при Мирянка – ДПС не заслужават българските турци