предполагам има голяма доза истина в твърдението, че Кока Кола са облекли Дядо Коледа в червено, но ето едно частично доказателство че все пак и без Кока Кола Дядо Коледа е червен – тази фигурка е от началото на 60-те у нас, когато Кока Кола е било враческо питие, пълно с наркотици и строго забранено – Дядо Коледа е в червено и бяло
обикновено по Коледа винаги освен празнично ми е и много носталгично. неизбежно се връщам в детството си, което бе като приказка, погледнато от днес. може би защото е време на равносметка, а може би защото все по тези празници дават старите черно-бели детски филми на братя Мормареви, които ме връщат много назад и донасят цял куп сълзи в очите ми
всъщност този пост бе провокиран от снимките на играчките на елхата на бабата на Велян
двете най-стари и най-скъпи за мен играчки от нашата елха са тези две – те са от моята баба
това джудже и тази свирка са от времето, когато моят баща е бил дете, в края на 30-те
истинско чудо е, че са се съхранили и са все още толкова красиви!
пиша това с ясното съзнание, че да кажеш нещо, че е „най“ е много глупаво, защото така отричаш много други неща, които също могат да са „най“
предната вечер на 10-тия рожден ден на ПРОФОН прозвучаха 10 от най-добрите български песни
с голямо любопитство си припомних, че композитор на може би най-добрата родна песен „Бяла тишина“ е великия Борето Карадимчев, а текстът е на безсмъртния Георги Минчев
всъщност това са известни факти, но позабравено е, че това е Песен на годината 1967-ма (!!!) и невероятно милия клип на песента, в стил Beatles, започващ с купола на Александър Невски, с невероятните столове, черно-белите кадри тихо свирят носталгични ноти и ми навяват тъга, в допълнение на тази от самата песен. толкова са млади и петимата! а песента е истински невероятна, истински. и днес.
сега ще направя това, което се очакваше, но естествено никой не направи в този мащаб снощи на церемонията – но това си е моя блог и тук му е именно мястото!
този пост може да излезе малко дългичък, но няма как да е иначе; ще опитам да ги дам хронологично, може на някой да му е любопитно, а за мен ще е като архив – цял куп благодарности!
както го казах на награждаването 2006-та и писах из блога си – мислех, дори бях твърдо убедена, че повече БГ Сайт няма да има, бях много разочарована от българската уеб асоциация (буа) и постоянните критики и злобни нападки на хората
после много хора ме питаха – ама защо няма БГ Сайт тази година?! трябва да има!!!
пръв ме погна сериозно по темата още февруари някъде Жоро Крумов, съблазнявайки ме на чаша червено вино и вкусно хапване – говорихме много и си казахме – трябва да го направим! тук аз изпитвам голяма вина, защото не стана с Жоро всъщност това издание
след това Максим Бехар ме покани на кафе една събота, някъде на „Витошка“, заля ме с носталгични спомени за геройствата на БГ Сайт в предните години и на мен малко ми трябваше – решихме окончателно – правим го! набелязахме конкретни дати дори
трябваше да сформирам жури – имената им знаете, но следва да им благодаря отново за подкрепата: Джако, Коцето, Венци, Бого, Георги Вар, Сашо Варов, Любо Леков (когото по-късно махнахме от журито, защото не беше на гласуването, а и решихме да наградим Инвестор.бг) – приятели от години, истински професионалисти и експерти, безкрайно ценни хора и в същото време доста различни хора, специалисти в специфични области все на онлайн пространството, добре познати – благодаря ви! те работиха доста, мислиха доста, бяха позитивни, конструктивни и безвъзмездно отдадоха не малко време за случването на БГ Сайт 2008
благодаря и на ПрайсуотърхаусКупърс България, че за поредна година одитираха целия процес и гласуването и с това дадоха една по-гопяма тежест на наградите – имената са Светлана, Детелина и Татяна!
обявихме регистрацията в началото на май, а стартирахме в началото на юни
успоредно Максим настояваше да сме в мир с буа и направих две срещи с Владо Каладан и Борил, но за жалост БГ Сайт 2008 така и не получи подкрепата на буа (българската уеб асоциация, с история 4-5 години не подкрепи конкурса на нейния бранш – БГ Сайт, с история от 9 години!)
спонсорите и партньорите търсехме в крачка М3 и ние, но най-вече бравото е за Светла! благодарностите са за Майкрософт България, които бяха за поредна година спонсор на БГ Сайт – това, според мен е голяма подкрепа за бранша като цяло и им благодаря! благодарности и за Суперхостинг, които със спонсорството си показаха на конкуренцията и клиентите си си, че имат истински добро отношение към уеб бизнеса!
преди да имаме официални медиа партньори приятелите ми Сашо Савов (Creato), Magic (Imoti.net), Косьо (Atol.bg/Elmaz.com) удариха едно рамо и завъртяха банери за конкурса на добра воля – благодаря им! с това ми дадоха увереност, че съм в правилната посока; за публикациите по темата в блога му благодаря за Мартин
Андрей направи радио спота и дори го записва два пъти – благодаря му! после се въртя по БГ Сайдио – благодарности на Ана Мария и всички там!
на всички останали партньори – благодаря! най-вече искам да похваля с личното отношение и качествената работа Биляна и екипа на списание .Net, както и Елисавета и многото хора, въвлечени в процеса заснемане на БГ Сайт (журиране и награждаване) от телевизия Икономика
в последния момент силна подкрепа дойде и от Mail.bg, където лично благодаря на Ани, от Dir.bg – благодаря на Владо и Лъчезара, както и от Дарик, където благодарностите са за Дарина и Людмил
благодаря на всички 135 сайта, които се включиха в конкурса, защото те го правят какъвто е – показват до къде е стигнал уеб бизнеса у нас, тенденции, качество, както и на всеки един от 13 688-те гласували за тези сайтове само в 2-те седмици гласуване – в конкурс за уеб това звучи наистина много внушително!
благодаря на близо 500-те души в залата снощи! както и на тези, които настоях да дойдат без да знаят защо – Веско, Нели, Веско, Велислава, Владо, Любо, както и на тези, които поканих да връчват награди на публиката – Жоро Маринов, Заро
тройката Тодор, Кирил и Милена бяха истински добри водещи за тази церемония и се радвам, че така лежерно успяхме да работим с тях – благодаря!
Георги Стрезов написа кратки музики специално за церемонията снощи и свири през цялото време – чак до края на коктейла – благодаря ти!
благодаря на Шератон, които въпреки малки нещица бяха добри партньори на конкурса и на Стефка от М3, която също доста се постара
няма да крия, че най-голяма подкрепа през цялото време с критики, идеи, подритване по задника, за да се мобилизирам и окуражаване дойде от Сашо Варов – благодаря ти човече!
през цялото време неотлъчно и с голяма страст по конкурса работи Светла от моя екип – тя изнесе най-гоемия обем работа, а работата наистина бе мноооого! благодарности и за Вера, която осигури софтуерната част за гласуванията и работата по сайта, Веси, която се грижеше за визуалната част от нещата и мултимедиата на самата церемония, Миряна, която отговаряше за принт нещата, безкрайната подкрепа на Гори бе изключително важна за мен, както и целия ми екип, на които също благодаря!
с мен дори и дистанционно бяха през цялото време и приятелите ми Лидия в Дания, Емо в Испания, Ралица в Белгия и Звезда – някъде на небето, които ме окуражаваха непрестанно!
не на последно място големите нервите и липсата ми от дома покрай БГ Сайт ежегодно отнася яко моето семейство, за което им искам прошка, но те знаят – тяхната подкрепа на всичко, което правя е много важна за мен и без нея не бих се справила – благодаря ви!
надявам се да не пропускам някого. ако има такива – моля, простете.
невероятен материал на Петър Добрев за соц културата и живота й днес!
искрени поздравления за Петър и смелостта да пише за това! за първи път виждам подобен „прочит“ на явлението Лили Иванова и напълно го приемам, дори с риск да скандализирам някои приятели, които са й големи фенове, както и на всички останали цитирани и нецитирани соц страшилища, които вилнеят на родната „културна“ сцена и до днес, изцяло в поддръжка на неизменно управляващите леви и незаменими без значение от политическия контекс!
съгласна съм, че култура през соц-а и нямаше и имаше, или поне ми се иска да вярвам че е било така, отвъд казионните, подпомагани от „партия и родина“ „творци“ има и други
ще ми се да вярвам, че унищожаването на интелигенцията и завирането й в лагери, „запушването“ на устите на мислещите все пак е оставило мислещи, творящи хора; малкото такива отвъд го доказват и се радвам, че ги има
и защото не писах за филмите в К15, може би тук дори пак с риск да съм не много популярна с това им поставяне в подобен контекст ще споделя, че очаквах повече, наистина повече
този, който остана след гледането на всички за мен е филмчето на Шошо – поздравления за него, както и двата на Богданов и Мисирков, които може би бяха с най-преки послания
това е моята година на философите – през 2008-ма всевъзможни познати и приятели, учили или занимаващи се с философия наминаха насам
а днес вече присъствието им онлайн ми дава повод да спомена за тях и да линкна към различните им онлайн местенца с поздрав
с Антонина заедно следвахме философия много отдавна, но тя се занимава с музика, т.е. пише за музика и от няколко месеца движи Mono.bg – сайт за любителите на всички видове музика
с Иво от Демокрит работим по европейски проект за популяризиране на науката сред младите хора чрез Интернет
списъкът продължава с проф. Тимен Тимев, Иван, Кремена и още и още …
и стигаме до конкретните виновници за този пост:
Веско, Юнуз и Васко създадоха Онтоидеа и в първия пост на техния блог се говори за „Откритостта на философията“ и позволявам си да цитирам цял параграф:
„Очарова ме това, че този блог подпомага една от водещите идеи на екипа – философите да философстват без прикритие. Умуването да стане открито. Философската работа да се признае не просто за съпътстваща чудесните открития, а да се признае, че тя е ключова за доброто развитие на всяка разумност. Да се погледне на философстването като на самото свободно мислене. Мисленето, което намира границите си в самото себе си и в нищо друго.“
защото стартът на сайта и блога им е сега – искрено им желая успех!
отдавна, много отдавна, чак в далечната 2001-ва един младеж ме трогна безкрайно, като написа забавна и важна за създателите на сайтове статия
Супермен срещу граф Д’Зайн
в която се говори за дизайн, достъпност и ползваемост на сайтовете, за комикси и изкуството да задържаш вниманието на хората
и я посвети на моя новороден тогава син – Томислав
този уникален човек се нарича Георги Варзоновцев и днес имам повод да му кажа – Честито!
на ГеоргиВар са две култови реплики за блоговете, които цитирам често по семинари и лекции:
„Корпоративният блог трябва да се списва от умен човек, от някой, който има какво да каже“ – от семинара след БГ Сайт 2006-та, когато имаше панелна дискусия за блоговете
„Благодарение на моя личен блог си намерих добре платена работа, която харесвам“ – май пак от тогава, но може и да греша
от предните няколко поста се вижда, че част от лятната ваканция споделихме с Родопите
когато бях малка баща ми ни водеще тук, в едни малки села, по-скоро временни села, в които помаците се изнасят да живеят през лятото високо в планината, за да пасат животните си – девствена природа, красота неземна, свежест изсипана из безкрайни поляни по хълмове и гори, къщички накацали тук-там, реки, работливи хора, с пъстри дрехи и потъмнели, обримчени от дълбоки резки лица, гостоприемни, чисти, вкусни гозби, бели къщи, градини пълни с цветя дори в най-закътаните махали – такива ги висях Родопите и днес или поне частта им около Смолян и на юг до границата.
навсякъде – българският трибагреник и знамето на ЕС – дори и в последната махала преди границата или високо в планината – получили са не малко подкрепа от там – пътищата са в много добро състояние, хората са обучени в еко туризъм и към естествената им гостоприемност е придадена още една доза по-добра организация, акцент върху иначе малки неща, които са интересни на туристите, брошури, надписи и табели, които улесняват и насочват. с една дума – успешен селски туризъм в действие
това се случва в последните 5-6 години, но хората усещат, че е правилната посока и продължават да работят, не спират – наистина са неуморни. денят тук започва призори с доенето на кравите и завършва късно вечерта, когато гостите, предимно от София, по-малко от Варна и други градове, понякога и чужденци – добре нахранени и напити се отправят за сън
въпреки че нещата изглеждат добре, хората са приветливи, усмихнато поздравяват и като цяло има живец тук, учениците в първи клас тази година в село Арда ще са само трима, събрани от околните села, а когато дойде редът им за втори клас ще пътуват до Смолян, на около 30 километра от домовете им
за радост тук няма хотели, а приемът става в селски същи, в които те гледат като при баба. всяка съща носи името на стопаните си. всяка къща има свой сайт и повечето предоставят безплатен безжичен Интернет (за разлика от големите хотели къде ли не)
радостно е всичко това. искрено браво на родопчани!
следва един миш-маш провокиран от няколко различни събития със сходен контекст насъбрали се в последните дни
. едно
миналата седмица в блога на Богомил се заформи дискусия около (легалното) убийството на една бяла мечка в Канада от българин (представител на позната фирма) – общото становище – както е гръмнал мечка, така ще гръмне и човек и прошка няма
. две
в събота нашият виден Георги Първанов, познат и като ловец (особено в пикови моменти) открива 11-ти национален ловен събор (!) – ето подробности
. три
също в събота попадам в хотел, някъде на края на света (централна България), съвсем обикновен, общински, я има я няма 2 звезди, макс 3 и ето гледката от лобито; превъзходно животно; дори да е убито легално, с платени данъци и такси и каквото там се полага – пак е грехота да се убие. 
. четири
Светла разказва случка: идва Чаушеско на посещение при Тодор Живков и нашия решава да го води на лов. Но в гората няма мечки. Взимат мечката от цирка и я карат в гората. Но леснчея си бил захвърлил колелото, та мечката като го видяла и го подкарала. Чаушеско се смаял, казал, че те такива мечки, каращи колела в техните гори нямали и се отказал от лова.
. пет
последната студентска бригада, на която бях (намаше повече, че дойде демокрацията) бе малко преди събитията, през есента на 1989-та; бяхме с доста известния сега Милен Цветков заедно на бригада – две седмици в Кричим; бивше на царя, по онова време – резиренция на Тодор Живков; беряхме ябълки и ги подреждахме в три категории – за Тодор Живков и сие – най-най-доброто, за мечките на Тодор Живков, които отглеждаха в Кричим – средните и дреболяка – за народа, ако остане.
. шест
присетих се за Виктор Пелевин и Омон Ра. препоръчително четиво.
натъжих се – Солженицин е починал.
в последните класове на гимназията и цялото студентство четях много. всякакви книги. много – на руски (тогава нямаше почти никакъв достъп до нови книги на други езици)
„Архипелаг Гулаг“ излизаше в едно месечно списание, всеки месец – по малко. плачех, когато го четях – по цели нощи. разменяхме си броеве с моите приятели. после дълго го обсъждахме. бях потресена. и жадна да науча още. има нещо мазохистично в това да четеш за човешката мъка и човежшата жестокост.
хиляди човешки съдби. Сибир. пустош, зима, релси, глад, смърт. една друга история, съвсем различна от тази в учебниците. истинска история, от която боли.
по-късно дойдоха Пастернак, Булгаков. после и Тарковски.
не знам дали днес тази история има нужда да бъде прочетена отново. може би за днешните младежи времето на Хитлер и времето на Сталин грубо казано ще се припокриват, ще остава само привкуса от насилие над огромни маси от хора. дали пък не забравихме твърде бързо всичко? че Бъзлуджа събира толкова „младежи“ … а каменната кариера в Скравена, на която са оставили живота си не малко български жени и то в съвсем близката ни история – се вижда от далеч, но не навява спомени.
Follow