три филма на тема толерантност за тази вечер

11214110_10153428414843988_9216352988785266412_n

силно ти препоръчвам да изгледаш един от тези три филма. на тема толерантност са. всъщност не – на тема човечност са. истинска, дълбока човечност.

Филомена. За майчинството, за волята, за прошката, за любовта.
още за Филомена писах тук

Игра на кодове. За гения, за човека, за любовта, за вечната любов.

още за Игра на кодове писах тук

Свалки в облаците. Смях, сълзи, смях, секс, наркотици и пак смях.
още за Свалки в облаците писах тук

моля, изгледай ги и нека после си поговорим (не преди това), и за Прайда и за хората.

ние сме толкова различни, колкото и еднакви

10644814_10153414532043988_8763969975410828683_n

времето ни го позволява – да сме много по-разгърнато и показно различни. да сме ексцентрични. да имаме леви идеи, а да въвеждаме плоския данък. да имаме десни уж виждания, а да пледираме за вдигане на данъците.

партиите вече не са две. много са. плашещо много.

телевизиите не са само три. много са. плашещо много.

а иначе всички искаме сякаш едно – да живеем в мир и любов, да живеем по-добре, да нямаме проблеми, да се справяме с живота. да ни е чисто, подредено, красиво. но трудно го постигаме.

и ако искаме свобода за себе си, нима имаме право тя да е за сметка на други, на които я отнемаме?

кое е наше и кое не е? земята? въздухът? природните ресурси? не ги ли взимаме назаем именно от бъдещето?

какво се случва? нима не сме именно толкова различни, колкото и еднакви.

нима не сме хора. човеци. всеки от нас. всички.

илюстрация – Сърдиткото и Щастливеца – рисунка на Лео

Писмо до децата

София, кв. „Люлин 1“, 31.5.2015 г.
Човек е беден без книги.
Благодарим ви скъпи деца, че ви има.
Без вас светът би бил скучно място.

Благодарим на всеки, който протегна ръка и дари книга или друго за празника!

10551005_455360057971596_4753533929555358891_n 1535520_455359701304965_3750059938963818212_n 11391285_455359697971632_270156889911600246_n 11062940_455359574638311_1640864908021137197_n

Мили деца, първи юни е.

Празник е на детето, но всеки от нас някога е бил детенце.
Значи това е наш, ОБЩ празник.
На 31 май 2015 г. се случи детския ни празник „Чети с мен“.
Донесохме си книжки, приседнахме на столче и всеки от нас чу приказката, историята на другия. Някои прочетоха текстче от любимата си книжка, други рецитираха стихове, а трети ни попяха. Имаше и радост, но имаше и вълнение. Някои от нас се срамуваха, но се справиха с условието за участие – да бъдем ЗАЕДНО. Казахме си, че не е възможно да достигнем до всичките деца на света, но на няколко деца можем да дадем пример. Да дадем пример, че сме приятели, че можем да не се делим, че можем да бъдем екип и че умеем да се забавляваме.

Получи ни се!

В торбичките с подаръци за децата имаше интересна книжка, лакомства и скромно подаръче за спомен.
В тържеството се включиха деца от кв. Люлин 1, а наши приятели дариха подаръци за тях.
Получи се така, че малко на брой възрастни зарадваха над 20 деца.

БЛАГОДАРИМ на ВСИЧКИ!

Скъпи деца, ето какво ви увещаваме: радвайте се, тичайте, общувайте, смейте се, играйте и не забравяйте – детето във вас живее ВИНАГИ!
С много обич: семейство Димитрови

1 юни 2015 г.

Три мои героя.

IMG_2294

Тези дни се въртят около победата – над змея, над войната. Мисля си, че всеки от нас е победоносец ежедневно и битката е най-вече със самите себе си.

Лидия ме размисли по темата. И реших, че е време да споделя кои са моите герои. Хората, които ме вдъхновяват, мотивират, възхищават и за които съм благодарна, че ги има и ги познавам. Вероятно ще изпусна някои, но ще напиша за други. Защото са (ми) пример и вдъхновение.

Люба. Люба Батембергска, която макар и нежна и крехра е сред най-храбрите борци, които познавам. Активист и от протестите, а в момента сред главните действащи лица в защита на Карадере.

Лидия. Лидия Стайкова, която безкористно, безуморно и смело помага всеки ден, по всякакъв начин на бежанците у нас и спасява човешки животи и съдби.

Вася. Вася Атанасова, която успява да задвижи ентусиазма на цялото родно уикипедианско общество с личния си пример, всеотдайност и ежедневен труд, но и въвлече десетки хора от цял свят в идеята си #100wikidays

И освен, че съм благодарна, че ги има тези мои три героя, истински и никак не анонимни, от днешния ден на глобалното ни село, много ми се ще сякаш да има още такива герои – алтруистично действащи, проактивни, без умора, с много кураж и вяра в хората.

#истинскитегерои

хм, замислям се и решавам, че ще е добре да поканя и други блогъри да пишат по темата за своите герои

я да опитаме с Мирянка, Събина, Денис

 

 

четенето е за всеки. Йорданка. Марто.

харесва ми да срещам хора, чиито професии не изискват, не са свързани пряко с четене, а повечето от колегите им не четат художествена литература. ще разкажа за Йорданка и за Марто, които срещнах на различни места и ме впечатлиха с това, че обичат да четат.

Йорданка.

Йорданка е малко над 40 и работи като касиер в банка. и харесва четенето. чете различни неща. в момента чете 1Q84 на Мураками.

Мартин.

Марто е много добър фитнес инструктор. малко под 30. в свободното си време чете. обича фентъзи и не подхваща нова книга, докато не приключи предната.

искам да срещна още такива хора. вероятно и ти познаваш – запознай ни или ми кажи за тях 🙂