размисли за кирилицата и шльокавицата

photoтова на листа написаха деца от Градския ученически парламент в Шумен днес, след като ги помолих да напишат най-екстравагантно изглеждащите думи на „шльокавица“. имах нужда от „превод“, наистина не се оправих …

дебатът идва по повод Интернет и масовото клише, че Интернет е голямото зло, довело до подобни явления, до неграмотността на младите хора. истината е, че това явление не е от днес. Интернет само подсилва, прави по-видими тези процеси.

децата масово пишат на фонетична, например. защо ли? защото така се научават да пишат сами. защото всички игри са на английски и цялата информация достига до тях е на друг език, по друг начин, а не на кирилица, на български. в 5-ти клас започват да ги учат как се пише на компютър и ги карат да преминат на БДС, след като от поне 2-3-4-5 години те вече пишат на фонетична, ако пишат на кирилица въобще.

от друга страна писането на латиница или „шльокавица“ прикрива неграмотността. но и се пренася – колко пъти в реклами, вестници, документи виждаме „какав“, вместо „какъв“, например.

и все пак – това са нормални процеси. езиците се развиват, нещата се променят. днешните българи са вероятно толкова грамотни, колкото и предците си, просто критериите днес са други.

неграмотният си е неграмотен на всеки език, а и по-важно е какво пишем, а може би не чак толкова – как го пишем. дори на академиците това да звучи ужасно.

тези размисли дойдоха от дискусията на PR Thursday днес в Шумен. радвам се, че дойдоха и много университетски преподаватели, ученици, културни дейци и се получи интересно. поздравления за Милена и Алекс, които организираха събитието и за инициативата Шумен – живият град

деца за износ

1

„1965 – най-популярните женски имена са били – Мария, Даниела, Иванка, Валентина, Росица“

„2005 – най-популярните женски имена са били – Виктория, Мария, Александра, Габриела, Никол“

колкото и да е тъжно – тенденциите са ясни. красиви и звучни български имена все по рядко са избирани за кръщаване на българските деца. все по-често на баба Стефка внучката е Стефани или Стефано, на баба Цецка – Флора или все такива вносни интерпретации. като се замислим защо – ами за да са по-лесни за изноз, тези деца. в бъдеще родителите им не ги виждат в България, а другаде.