днес срещнах една много мила жена. на 51. с 6 деца, 10 броя внуци и 18 броя правнуци. сама си каза, че е ромка, но говореше на чист български език, правилно и възпитано. беше чиста, но беззъба. нисичка, слаба и кокалеста, с дълга черна коса, вързана с ярко розова панделка. каза, че откакто дошли промените нямало работа за нея. та си стояла в къщи и помагала на младите. а всички внуци я обожавали. споделяли само с нея. много обичали и готвеното й. и тя им готвела вкусни-вкусни манджи.

въпреки несгодите жената беше ведра и усмихната. и бъбрива. срещата ни ме зареди с оптимизъм.

Интернет ми подари тази снимка преди малко и реших, че е важно да я споделя.

На всички, които се опитват да те ядосат и да ти свалят готината усмивка от лицето отвърни с още по-голяма усмивка. Не им се давай.

малките сърдити и злобни човечета. на всеки му се е случвало да ги срещне. често и по няколко на ден. от онези, които защото са смазани от шефчето, което е смазано от секретарката на шефа, която е смазана от шефа, който пък е смазан от Големия шеф, който пък е нещастен защото няма още по-голяма кола, още по-молям телевизор и жена му е кисела, защото няма още по-голям бю… както и да е, та онези, които са смазани, именно защото са толкова много смазани ти звънят по телефона, викат ти, събуждат цялата ти фамилия посред нощ на събота срещу неделя да ти държат сметка за нещо си, било то малко или голямо

сещаш се за кои ти говоря. да ти кажа честно, за тях има шанс да се оправят. и те са хора. и тях майка ги е раждала.

предлагам ти да им дадем шанс. може би викат така защото освен че са смазани тотално не те и познават. сигурно и не искат да те познават, за да могат да ти викат. но дай им шанс. усмихни им се. остави ги да се навикат и просто ги погледни чисто човешки в очите и се усмихни, както само ти го можеш. повтори упражнението с усмивката и после, а след това пак. когато се прибереш изпрати един мил мейл, все едно никакво викане не е имало, завърши го с усмивка. продължи така. покажи постепенно на тези малки човечета, че светът има и хубава страна. че животът е прекрасен и спасение дебне отвсякъде. и че голяма работа, че нещата не стават от раз. животът продължава въпреки това. усмихни се. голяма работа, че телевизорът на онзи е по-малък с инч, кажи – ми ние, дето нямаме въобще телевизори какво да правим. усмихни се. голяма работа че и колата му, пардон, джипката не е чак толкова голяма, по-полезно е и по-добре за всички да се кара колело. усмихни се.

така ден след ден, усмивка след усмивка малките злобни сърдити човечета може би ще започнат да се променят. ще започнат да променят отношението си към теб. може би и към света. може да се събудят един ден и цялата тежест дето ги смазва да си е отишла да се рее из облаците. и в този ден може би ще направят тези човечета опит да се усмихнат. ще видят, че слънцето е изгряло. ще ти пуснат мейл, в който спокойно ще ти кажат какво не е наред и ще предложат дори решения, вместо да псуват. и когато се видите ти ще се питаш – ама това онези малки сърдити човечета ли са всъщност. защото те ще ти се усмихват. ама много.