убийство

Наследството на Орхан

by Justine

IMG_6729

Наследството на Орхан на Алин Оханесян – Вася ми я даде, след като преди време гледахме двете Раната и изплакахме цяла кофа сълзи.

И отново сълзи, сълзи, сълзи. Незатворена рана от преди 100 години.

Семейството на Лусин и още хиляди арменски семейства разтурени, убити, преследвани, прогонени, прокудени, ограбени, обездушени, лишени от живот. Милион и половина арменци. Геноцид.

Историята на 15 годишната Лусин в опита й да спаси семейството си, в загубата на всички най-близки – баща, майка, сестра, брат. Убийства, изнасилвания, грабежи, бягство. За силата на духа и живота след толкова много смърт. За любовта, прошката към другите, прошката към себе си, силата да продължиш, да се бориш, да вярваш. За силата на любовта. За тежкото наследство, което рано или късно откриваме, че носим. Всички ние.

Чете се на един дъх. С много, много тъга в сърцето.

p.s. Може би една наистина силна корица би дала друг живот на тази книга. Тази далеч не грабва …

Email, RSS Follow

човешкият живот е безценен

by Justine

IMG_9790

не успявам да остана безразлична при новина за убийство. ще кажеш – не си ли свикнала? мисля, че с това не може да се свикне.

без значение от обстоятелствата и причините – животът е най-ценният дар, който имаме и никой, по никакъв начин няма право да го отнема. още по-малко през 2013-та в България, когато сме част от модерния свят или поне претендираме за това.

гнусно и извън всякаква професионална и лична етика е медии да показват подобни сцени. още по-неморално е да канят в предаванията си „защитници“, които да се възползват от своята минутка слава, достигната чрез подобен зловещ повод.

хляб и зрелища. и нито крачка напред в еволюцията.
тъжно и жалко.

мислите ми са с роднините на убитата жена. с нейните колеги. с всички, които преживяват трагедията като такава.

в допълнение – много силен текст на Манол Пейков по темата в Капитал тук

Email, RSS Follow

безчинствата на комунизма

by Justine

едно от най-големите безчинства на комунизма е т.нар. „народен съд“. на 1 февруари 1945 г. в аулата на Университета осъждат на смърт политическия елит на страната. вероятно една от основните причини днес да сме на този хал.

„На тази дата през 1945 г. първи състав на тъй нареченият народен съд обявява смъртните присъди на 67 депутати от 24-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите акад. Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов на правителствата от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар.“

да, ако Германия днес се срамува, че е „родила“ Хитлер, ние би следвало да имаме не по-малки основания за срам с нашия „народен съд“ – масова кланица, масово убийство на целия ни елит. след този акт безчинствата продължават – семейство след семейство – интелектуалци, предприемачи …

„От всички държави от Оста – съюзници на нацистка Германия, смъртните присъди в България са най-много, броят им смайва чуждестранните наблюдатели и става тема на европейски вестници…“

според баща ми – свидетел и жертва на всички тези събития – днес е по-добре да забравим за целия този черен период от историята на България. мисля, че въпреки болката, историята не бива да се забравя. трудно ще е на днешните хора да разберат онова време, но има поуки, които още не сме взели. и грешки, които има опасност да повторим.

народният съд – най-масовото убийство

погубените 1945-та

линчът наречен „народен съд“ – в дневник

България преди 9-ти е била рай

Българската гилотина

Email, RSS Follow

колко не са хора (хората в) медиите

by Justine

хляб и зрелища, стара формула

а какво по-голямо зрелище от убийство. убийство в парка на младо момиче. един случай. или самоубийство в парка. друг случай. яко. сочна тема за всички мадии и медийки, които в битката за грам внимание от потребителя, обвързано пряко с парите от реклами и други регламентирани или не приходи, са готови на всичко. медиите се превърнаха отдавна в кръвожадно чудовище. но напоследък излизат и по светло да търсят кръв и не си поплюват.

говорим за медиите. но всъщност медиите са хората. тези, които си завират носа навсякъде, изпълняват поръчки, следват наставления, нахалстват, преиначават, изнасят и показват, пресилват, изкривяват, разкрасяват, импровизират, хопотезират. като забравят, че и те самите са хора, човеци.

медиите са такива, защото ние сме такива. любопитни до гнус. искащи да знаем всяка подробност. от страх. от мазохизъм. от злорадство, че не сме ние жертвата. а всъщност именно ние сме жертвата.

явно натам върви света. но това не ми харесва. не е човешко.

подробности – при Енея

Email, RSS Follow