Историята, която споделям тук ми разказа Санджу. Тя е на 20 и е родена и живее в Катманду – 5 милионен град, столица на Непал. Основната част от хората в Непал са хиндуси. И на повечето жени и млади момичета в Непал се случва това.

Темата за женствеността, менструацията, бременност, женско здраве е тема табу в това общество. Дори майките рядко говорят за това с дъщерите си.

Санджу споделя, че когато жените са в менструация трябва да живеят в ъгъла или в обора, мястото за животните в къщата. Нямат право да излизат от дома си, да влизат в храмове, да поднасят храна. Тя няма с кого да говори за това. Бунтува се и редовно нарушава тези правила, с което си навлича гнева на роднини и родители, които й се карат и наказват.

Отскоро конституцията позволява на хората в Непал да променят, ако желаят, своята религия, но това е силно социално неприемливо и почти никой не го прави. Санджу също не може, макар да иска, да смени религията си.

Сексът преди брак е силно нежелан и социално неприемлив също.

Здравното образование липсва. Отскоро имат и използват дамски превръзки – все още са лукс.

Жените не се хранят заедно с мъжете, а по-скоро слугуват, изчакват мъжете да се нахранят и ядат сами след това. Те масово не работят – не ходят на работа, т.е. основно работят къщна работа, отглеждат децата. Животът им никак не е лесен.

Жените от снимите са от улиците на Катманду. Всички снимки са направени с позволение.

цвете за свободна България

снимка Димитър Димитров

още във фб и при Асен Генов, Светла Енчева, Петя Кирилова-Грейди, Александър Колевски, Енея Вородецки,

вероизповедание. задължително в училище?! хм.

не искам моето дете да учи вероизповедание в училище. защо ли? защото е сложно. защото има една баба православна българка и една баба православна арменка (до тук – празнуваме на два пъти Коледа), един дядо католик (от арабски произход) и един дядо атеист. сложно, нали?!

не искам моето дете да учи вероизповедание в училище, защото считам, че какво е добро и лошо ако не е научило през първите 7 няма как да научи след това. а традициите и празниците, ако у дома не се честват някак на кухо ще бият да идват само от часовете по вероизповедание.

някои деца днес учат „благонравие“, което, простете, но ми звучи като „голяма боза“ и най-вече като „смирени и послушни“. е, днес най-малкото, от което имаме нужда, за да вървим напред като нация е от смирени и послушни млади хора. имаме нужда от активни, любопитни, дори пакостливи в добрия смисъл на думата деца. а и те повечето са такива. нека им дадем шанс, а?

и защото всеки трябва да има право на избор – нека има свободноизбираеми часове или неделни училища, където да се учат подобни неща за тези, които искат. предполагам не й е лесно на Църквата да си удържи устоите, къде духовни, къде доста материални, но не искам да си го изкарва на детето ми. отделно, предполагам с напредването на възрастта хората стават по-религиозни, но докарани с автобуси накуп и изсипани насред София някак ми идват в повече.