Ювал Харари. Homo Deus. Кратка история на утрешния ден.

410nNc5es2L._SX329_BO1,204,203,200_ Едва ли имаше по-подходящо време да дочета Homo Deus – кратка история на утрешния ден от Великденските почивни дни, особено след като по Коледа дочетох Sapiens. Е голяма наслада е да се четат тези книги и голяма радост да имаме Ювал Харари за наш съвременник и да можем да се докоснем до невероятните му съждения.

Отново изумително земно и разбираемо Ювал Хахари ни поднася разсъжденията си за утрешния ден на човечеството, солидно аргументирани със смели обобщения, детайлни връщания назад в човешката история, чудни истории от различни кътчета на планетата и факти, които като цяло човечеството по-скоро позабравя или удобно не иска да си спомни.

Отново предполагаемо всички религиозни фанатици, както и вероятно не малко политици и дори хората от големите корпорации не биха били щастливи да прочетат този научен текст. Защото неудобните истини за нас, хората, никак не са спестени.

Как човек завладява света и как дава смисъл на света? Към какво се стреми човек – да не гладува, да не боледува и да живее вечно – и колко постижимо е всичко това? Къде сме днес и как сме стигнали до тук като човечество? Книгата отговаря по един лек и забавен начин на всички тези сложни въпроси.

„Having raised humanity above the beasty level of survival struggles, we will now aim po upgrade humans into gods, and turn Homo Sapiens into Homo deus.“

„It took just a piece of bread to make a starving medieval peasant joyful. How do you bring joy to a bored, overpaid and overweight engineer?“

„For thousands of years history was full of technological, economic, social and political upheavals. Yet one thing remained constant: humanity itself.“

„In pursuit of health, happiness and power, humans will gradually change first one of their features and then another, and another, until they will no longer be humans.“

„…reaching out is not obtaining. History is often shaped by exaggerated hopes.“

„Studying history will not tell us what to choose, but at least it gives us more options.“

„Acknowledging our past achievements sends a message of hope and responsibility, encouraging us to make even greater efforts in the future.“

„The most common reaction of the human mind to achievement is not satisfaction, but carving for more.“

„The same technologies that can upgrade humans into gods might also make humans irrelevant.“

„You want to know how super-intelligent cyborgs might treat ordinary flesh-and-blood humans? Better start by investigating how humans treat their less intelligent animal cousins.“

„Instead of fearing asteroids we should fear ourselves.“

Дочувам, че в края на месеца излиза и на български език.
Както Сапиенс, така и Homo Deus са задължително четиво за всеки мислещ човек днес.

Мат Ридли: Геномът

FullSizeRender

Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави на Мат Ридли е издадена от Сиела преди доста години, а е писана 1999-та. Въпреки това книгата е фантастично пътуване, поднесено с добра доза чувство за хумор и многоплатова информация из човешките гени. И не само човешките.

Дори да сте с не добри спомени от часовете по биология в училище, да сте забравили всичко, научено в класната стая, учителката ви по биология да ви е стресирала или отегчила, да се страхувате от тежка наука и досадни теории – тази книга няма да ви уплаши, напротив ще ви прилъсти.

Защо 23 глави ли – всяка глава е посветена на една от нашите 23 хромозоми.

Забавна, оптимистична, лека за четене е поднесена сложната иначе ДНК теория. Мат Ридли привнася една свежест и дори по-философските концепции ги поднася с приятна гарнитура от любопитни факти, биографични детайли за учените и обяснение на контекста на всяко откритие или ситуация в света на гените.

Корицата на българското издание не ми допада много, затова споделям една от чуждите такива.

 

Genome_(Ridley)_cover

Силно препоръчвам за любопитните.

 

 

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната

tedxsofia2017

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната – ако спомена, че Ивайло е учен и говори за наука и климатични промени вероятно ще намаля драстично броя на хората, които ще прочетат това и ще пожелаят да изгледат видеото. Но този TEDxSofia talk е прекрасно поднесен, с лекота се говори по сериозни теми, а Ивайло е артистичен и забавен, пък и публиката участва през цялото време с обратна връзка.

Основните тези:

Позитивната обратна връзка максимизира промяната, води до разрастване и ново състояние.

Негативната обратна връзка минимизира промяната, води до равновесие и стабилност.

Подробностите са във видеото. Едни смислено инвестирани 18 минути.

 

 

Игра на кодове.

The-Imitation-Game-Poster

Признавам си – този филм истински ме съблазни. С историята си – необикновено необикновена, глобално значима, истинска, чиста, мащабна. Да, необикновено необикновена история, разказана по изключително необикновен начин.

Математиците може да звучат като скучни хора и вероятно понякога са наистина такива. И Алън Тюринг е именно такъв. Но геният не може да остане мирен, незабелязан, без въздействие върху хода на историята и върху всички нас.

И защото забравяме историята си. И защото не си взимаме поука от нея. И защото истината, дори дълго да чака, винаги рано или късно изплува. А великите хора остават велики дълго, дълго след като са напуснали материалния свят.

Задължителен.

Sofia Zoo и браво за проекта й с Wikipedia

1

едно от местата, които посещаваме често в София е зоопарка. ние, както и хиляди други хора. с всичките му минуси и плюсове, въпреки голямата мизерия, нещата тук някак се случват. не е лесно. но днес лесно никъде няма.

в годините зоопаркът стана някак по-зелен. животните са много. е. нямаме си жираф и пингвини, но има много други. не са в прекрасни условия, но децата им се радват.

поредното посещение ни изненада приятно с нови табели в целия зоопарк. всяка табела с qr код! и всяко животно – добре описано, подредено, онагледено, с чудни снимки, с индивидуален qr код, който отвежда към подробна информация за него в Wikipedia на български език! уау!

2

разбира се, подосетих се, че тук няма как да не е замесена супер-wiki-Вася (aka Вася Атанасова) и се чух с нея за подробности. и това е – доброволците, създаващи Wikipedia на български език са свръх-човеци! освен всичко останало са случили и този прекрасен проект, който прави софийския зоопарк една идея по-приветлив, по-полезен и приятен!

  • проектът е финансиран на 64% от от Wikimedia Foundation и на 36% от доброволни дарения от един българин-уикипедианец;
  • използвани са 130 снимки на животни под свободен лиценз от Wikimedia;
  • първото животно от списъка с близо 300 с нови табели е червения гривест лемур

Вася: „Покрай зоопроекта аз имах откритие, свързано обаче не толкова с животните в зоопарка, колкото с хората в Уикипедия. Проектът увлече освен мен и още няколко човека в писане и редактиране на статиите, в създаване и на някои съпътстващи статии – за болести по животните, за термини от екологията.“

проектът:
https://meta.wikimedia.org/wiki/Grants:Sofia_Zoo_and_Bulgarian_Wikipedians/Sofia_Zoo_Powered_by_Wikimedia

отчетът му, включително и финансов:
https://meta.wikimedia.org/wiki/Grants:PEG/Sofia_Zoo_and_Bulgarian_Wikipedians/Sofia_Zoo_Powered_by_Wikimedia/Report

тук е описано и цялото сътрудничество между Wikipedia и зоопарка:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3:%D0%97%D0%9E%D0%9E

няма как да не ме радва факта, че има подобни хора, които случват подобни проекти! доброволчеството е могъща сила!

с благодарност.

FameLab покана за млади хора, занимаващи се с наука

Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” търси българското лице на науката. Финалистите ще бъдат избрани на два кастинга – в София (9 април) и Пловдив (16 април). Кастингът в столицата ще се проведе тази събота от 11.00ч. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски”. Българският победител ще участва в международния финал на конкурса в Обединеното кралство, заедно с представители от 17 страни от три континента.

хайде хайде! 🙂

тук писах за финала на FameLab 2010

финалът на FameLab 2010 е днес, входът – свободен

ако си мислиш, че науката е нещо досадно и скучно – те ще ти докажат противното

ако си мислиш, че учените са откачени старци с бели престилки и още по-бели коси – те са доказателство за противното

ако не предвиждаш нищо специално за вторник следобед – направи вторника си специален и ела в Театър София, там на края на парка Заимов, от 17.30, на финала на Лаборатория за Слава – 10 финалиста ще ти разказват за науката забавно, всички те между 19 и 25, с целия ентусиазъм на своята възраст, цял куп познания и отгорма доза страст към науката, но не такава, каквато най-вероятно си я представяш

малко преди началото на представянията на FameLab ние двамата с Иво от Демокрит ще разкажем накратко за резултатите от евро проекта, в който участвахме в последните две години, изследващ децата, науката и Интернет, за това как децата днес в Европа, вкл и в България си представят науката, защо по-често не искат да се занимават с наука, как можем да променим това, как да правим по-готини научни сайтове и по-конкретно такива, насочени към деца. за съжаление у нас няма нито един специално детски научен сайт. но се надявам скоро това да се промени. задава се осмият рожден ден на Az-deteto.bg и по този повод сайтът ще се сдобие и със секция Наука за деца! 🙂

още за събитието писах наскоро тук, тук има малко видео от първия кръг на FameLab 2010 в София, а тук е пълният списък с участниците