този пост чака от октомври. длъжница съм му. както и на блога, който в последните 6 месеца е основно свързан с протеста.

Климт. един от най-любимите ми художници. картината му Бетовенов фриз: Ода на радостта ме разплака. с нежността си. с мъдростта си. с всеобхватността си. с изобилието и в същото време оскъдността си.

борбата на душата, стремяща се към радост. любов. живот.

картината е всъщност временна рисунка на стена. във Виена. рисувана е 1902-ра година. горният фрагмент може да се види в Белведере, наред с няколко други прекрасни произведения на Густав Климт.

И колко просто се оказа,
но чак сега го проумях,
обратното на любовта не е омраза,
обратното на любовта е страх!

М.Алгафари

Всички можем да летим

рисунка Али

животът на Пи – един красив филм, който бих гледала много пъти. същевременно – много мъдър и много тъжен филм.

за вярата, без значение от конкретната религия. за избора, който всеки един от нас прави. за това дали ще живеем със спомен от кошмар или с красива приказка, в която сме герои.

доста актуални размисли за днешния ден. гледай го.

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

1000км Balkan Charity Challegne – един необикновен дуатлон
спортно събитие, което клуб Бегач съ-организира – дуатлон (бягане и колоезедене) от Букурещ до София и обратно, 10-19 ноември
подробностите са тук

И въпросите са ни към цяла нация завинаги…
Жоро с един изключителен пост за Димитър Воев и Нова Генерация, „На тъмно играя живот, пише Димитър Воев и думите му звучат като най-логичното обяснение на цялата епоха, събрана в четири простички думи.“
целият текст е тук

Цитати от Ганди
Григор пипомня няколко много мъдри думи на Ганди, за всеки от нас, за всеки ден, „Обичам свободата си. Затова няма да огранича твоята.“
постът е тук

в последните месеци силно вярвам, че най-добрият подарък, който можем да направим на тялото си е движението. това, разбира се, съчетано с обмислено и балансирано хранене

липсата на движение и тоталния хаос при храненето са истински пагубни за всеки

една книга затвърди за пореден път тези ми убеждения – родени на тичат на Кристофър МакДугъл. препоръча ми я Ники, който участва в маратони. любопитно, отново в последните месеци хората сред познатите ми, които тичат в маратони се увеличава все повече

е, родени да тичат е епохална книга, която разказва за загадъчно племе, живеещо в каньоните на Мексико – най-здравите и най-бързи хора на нашата планета. в допълнение авторът счита, че тичащите хора освен здрави и бързи са и много добри. накратко той разказва за тези феномени и на TED – клипчето е тук (с превод на бг)

увлекателна и убедителна книга. за скептиците – с много мъдрост и отвъд бягането.

„всяка сутрин в Африка се събужда една газела, която знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела ако не иска да бъде убита. всяка сутрин в Африка се събужда един лъв, който знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела, ако не иска да умре от глад. няма значение дали си лъв или газела; когато слънцето изгрява, започни да бягаш“

„ако нещо веднъж излезе от ръцете ти, то сякаш никога не е било твое“

„първата стъпка към живот без рак по метода на тараумара е съвсем проста: яжте по-малко. втората стъпка е също толкова проста на хартия, но по-трудноизпълнима на практика: яжте по-добре„

поредното чудно изкушение, дело на издателство Точица е книгата на Шел Силвърстийн Щедрото дърво. великолепен превод на проф. Александър Шурбанов. изящно издание.

една история на човека, който винаги иска и дървото, което винаги дава. и това го прави щастливо.

една история за живота, в който никога нямаме покой. за доброто. за търпението. и за любовта, разбира се.

една книга за деца и за всички останали. пожелавам ти я.

–

p.s. има надежда за света, в който живеем, за нашата България, щом има хора като Зори и Марин от Точица.

Ако си роден без късмет и без никаква възможност да получиш дори и малко щастие и радост в отредените ти години, а повярвай ми, много хора са такива, имаш два пътя: да станеш добър човек, който без да има защо обича живота и хората, или да станеш отчаян и зъл изрод, който мрази целия свят. Но ще те предупредя! Твърде, твърде малко са родените като теб, които са тръгнали по първия път. А сега си ходи.

По един от двата пътя
Има ли кой да ви обича, Калин Терзийски

–

последно за 2010-та – Трон: Заветът
последно за 2009-та – Айн Ранд
последно за 2008-ма – Мураками

„красотата винаги е тъжна. тази тъга произтича от нейната непостижимост.“

„поетите носят човечност – най-дефицитната стока днес“

от Марин Кадиев