знам, знам, знам, не харесваш София, знам.
но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.
- на София най-ценното й е Витоша – няколко минути и си там, силна, спокойна, винаги там, пази;
- хората, поне част от тях, естествено – моите приятели;
- харесвам улиците на София в неделя сутрин през декември или през август, например Царя или Шишман; харесвам улиците на София по обед в работен ден забързани, например Графа; харесвам ги и привечер, например когато вали около Александър Невски;
- харесвам някои кафенета, от онези с умерена претенция, интернет и добра музика, в които можеш да си отстоиш цял следобед на мира; там, където с тебе пием кафе и си бъбрим за нашите си работи;
- обичам жълтите павета на този град, нищо че на мокро се хлъзгат;
- малките паркове около църквите, самите църкви, най-вече отвън – Света Неделя, Свети Седмочисленици, Свети Георги …;
- звъна на трамваите и ритъма, който дават на града и мръсното им жълто, когато не са брендирани;
- орлите на Орлов мост, зеленото около Синьото, от двете страни на Канала; Ректората; играещите на шах пред Народния;
- пейката на Славейковите, книгите по улиците, библиотеката едната и другата, галериите и галерийките изскачащи неочаквани с картини на Рошпака;
- калканите и къщите и сградите със стари лица, мързеливите любопитни котки по прозорците, саксиите тук-там, пранетата опнати между два прозореца във вътрешните дворове, витите стълбища и мириса на старо докато се качваш нагоре и после светлината, която те шляпва в лицето като излезеш навън.
мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.
този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон
Follow