Бързам да ви запозная с две прекрасни млади дами – Пролет и Деси, създатели на чудно предприятие, съчетаващо книги и храна – Troublebakers.eu
Книги! И храна! Йеее!
От къде дойде Trouble Bakers? 🙂
Идеята за Trouble Bakers се роди най-вече поради емоционални причини – и двете обичаме да четем, и двете обичаме да похапваме вкусотии. Най-логичното беше да съчетаем тези две страсти в едно. Няма нищо по-хубаво от това да четеш „Баба праща поздрави и се извинява“ на Бакман и всичко около теб да ухае на канелени кифлички като самата книга. Така удовлетворението от четенето става още по-завършено. Решихме, че не може да крием тази тайна само за себе си и че трябва да я споделим и с останалите.
Кое ви зарежда?
Мотивира ни най-вече положителното отношение, което срещаме. Виждаме, че хората приемат идеята ни много добре и все повече започват да обръщат внимание на вкусотиите, които се „крият“ в любимите им литературни произведения. Надяваме се, че до колкото повече хора достигне посланието ни, толкова повече ще се увеличат любителите на добрите книги. Разбира се, най-голямата ни цел е да възпитаме у децата желанието да четат и да се научат да откриват магията на книгите.
Какво ви се случи до тук?
Досега сме имали две представяния на идеята си – едно в София и едно в Стара Загора. Предстоят ни няколко събития в близко бъдеще, с които се надяваме да популяризираме четенето и хапването.
За какво мечтаете?
Най-голямата ни мечта на този етап е да имаме наше място, на което да можем да се развихрим. За момента гостуваме на CoKitchen – единствената споделена кухня в София. Там винаги цари непринудена атмосфера и е идеалното поле за вкусни приключения. Благодарни сме на Яна и целия екип за топлото отношение.
Относно самото развитие на проекта – искаме да правим всичко. Има безкрайно много книги – като автори и жанрове, и ние искаме да сготвим по нещо от всяка. Вярваме, че по този начин книгата ще стане неизменна част от ежедневието на малки и големи, точно както е храната.
Какво си пожелавате?
Вместо да си пожелаваме нещо, ще цитираме Тери Пратчет, защото той го е казал много хубаво във „Волният народец“:
„…ако вярваш във себе си…
…и не се отказваш от мечтите си…
…и следваш пътеводната си светлина…
…пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.“
Чудни чудни! Желая им успех от все сърце!
Ако и на вас ви харесват – дайте им по един лайк най-малкото тук 🙂