Ура за Мая Цанева! Да препускаме отговорно сред необятните полета на Интернета

18194217_10154338673727687_2321301338955711381_n

Мая Цанева е от тези лъчезарни, скромни и действени хора, които много харесвам. Тя е създател на онлайн съдържание, блогър и журналист на свободна практика. Специализира в съдържание и комуникации по темите предприемачиство, иновации и родителство. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“.

Кога и как се получи в твоя живот, че започна да се занимаваш с копирайтинг за онлайн?

Здравей Жюстин. Вероятно професионалното ми влизане в онлайн средата се получи естествено. Започнах работа, когато „интернетът“ беше млад. След флирт с печатните медии и телевизията, участвах в създаването на онлайн медия, а после пишех за различни онлайн издания, започнах да поемам и копирайтинг задачи. Работих за кратко за международна организация и уменията ми да създавам съдържание онлайн ме отличаваха.

Нямам конкретен спомен кога се сраснах с лаптопа си, но се случи. С времето „еволюирах“ към нещо повече – чувствам се уверена да организирам комуникационни кампании в онлайн и офлайн среда, да пиша блог статии След като родих сина си, реших, че свободната практика като автор на съдържание в интернет е най-добрият за мен избор, за да балансирам с живота си на родител.

Кои са основните предизвикателства в тази професия?

Бих споменала три основни предизвикателства. Първото е да се разделим с copy paste сглобените текстове. За тях не бих употребила думата „съдържание“. Вярвам, че авторското съдържание е такова, защото е обмислено, ползва отговорно източници на информация, не преписва. За съжаление, също както и в традиционните медии практиката да се копират готови текстове, например прессъобщения, или мнения , история, се разпростира и онлайн. От една страна, това е кражба, а от друга показва авторско безсилие.

Второто предизвикателство е свързано с владеенето на езика, на който се пише. Не говоря само за познаване на граматиката и владеенето на правописа, но и това да запазим и да се възползваме и разгръщаме красотата, великолепието на езика. Клишетата убиват който и да е текст, независимо от това дали е онлайн или офлайн.

Все още се смята, че социалните мрежи, уебсайтовете и блоговете са свободна територия, в която можем да пишем, без да се съобразяваме с правилата, които езиковата норма налага, но това е по-скоро заблуда. След като открито говорим за пристрастеността си към социалните мрежи и към интернет средата, е време да осъзнаем, че поведението ни там, включително езиковата ни и визуална „визитка“ са също толкова важни, колкото и усмивката наживо. Като автори на съдържание, нашата мисия е да поддържаме висока хигиена на езика и да го почитаме.

Третото предизвикателство е свързано със самата професия на създателите на съдържание онлайн – блогъри, копирайтъри, автори. Както и да се наричаме, ставаме все повече и тъй като в по-голямата си част, професионалистите в този бранш са на свободна практика.

Това е хубаво, защото имаме свободата да работим по различни проекти, да се развиваме динамично. Но силната, а понякога и нелоялна конкуренция води до обезценяване на труда ни. Както и да го кажем – понякога клиентите смятат, че нашият труд е „игра с думи“ и изображения, която не изисква образование, опит, въображение. Често пишем и за нишови продукти или услуги, които, за да достигнат до потребителите, е нужен сериозен „превод“. Дори и тази професия да остане нерегулирана като часови ставки или цена на дума, е важно ние да уважаваме труда си и да не падаме под цената си при преговори с клиенти.

Има ли достатъчно разбиране, според теб, у бизнеса за нуждата от качествено съдържание онлайн (в частност текстово такова)?

Надявам се, или поне виждам признаци, че съдържанието все повече се превръща в „ценна стока“. Но както и в борбата за легално използване на авторски изображения, така и при текстовете трябва да се преборим за ценността на авторското съдържание. Това, разбира се, означава, да създаваме и зад грешките, или провалите си, и да носим отговорност за това.

Повечето възложители знаят и използват също като нас инструментите за откриване на преписани елементи от текстове или цели такива. Затова смятам, че това е въпрос на дисциплина да пазим авторството си, и да не злоупотребяваме с чуждото.

Качествената стока или услуга се продава със смислено съдържание с допълнителна стойност за потребителя. Нашата задача е да открием в какво се състои тази стойност и да създадем контекст за него.

Как преминава един твой работен ден?

Като повечето хора, не само създатели на съдържание онлайн, съм в мрежата и пред лаптопа твърде дълго време, много над препоръчителното. През деня работя по 2, най-много три проекта едновременно – проучвам материали, самообучавам се, поддържам ФБ страници, пиша блог статии или журналистически материали, отговарям на имейли и т.н.

От няколко години си наложих работно време пред компютъра – откъм 9 часа докъм 17-18 часа, не само заради детето ми, а за да мога да отделям време за себе си, да мисля свободно, без да се взирам в конкретна задача. Тогава обикновено се „раждат“ идеите дори и по тривиални теми, които изискват усилия да ги извадиш от калъпа. Също така през почивните дни не отварям лаптопа, освен по спешни задачи. Тогава наваксвам с общуването офлайн. Вече съм убедена, че успешният автор на съдържание онлайн трябва да има активен и смислен живот в реалния свят, да може да решава истински проблеми, да говори и реагира на света без посредника екран.

Старая се и да чета не само статии, книги по професионални теми, да слушам подкасти, за да мога да разгърна хоризонтите на мисълта си.

Кое е най-уморителното и най-удовлетворителното в работата ти?

Най-уморителна ми е бизнес частта от работата ми – преговори по оферти, фактури и т.н. Най-много обичам да пиша, да играя с езика. Работата ми с клиенти от сфери като енергетика, строителни материали, фин тек сектора до търговия с детски играчки и коучинг, ме хвърля в дълбоки води без предупреждение. Това е приключение, от което адреналинът ми се покачва.

Какво пожелаваш на хората, които ще прочетат това интервю?

Наскоро гледах последния епизод на сериал за готвачи. Там главният герой каза нещо от рода, че неговата мисия, също като тази на художниците и писателите, е да създава преживяване.

Понякога създаването на съдържание онлайн на пръв поглед няма нищо общо с това, но ако погледнем отстрани, ние създаваме част от реалност или дори цял нов свят. Затова ви желая живо вдъхновение, което да впрегнете в юздите на своя език и да препускате отговорно сред необятните полета на интернета. Той вече не е Дивият Запад отпреди две десетилетия и е време всеки да защити правото си да пише онлайн с мисъл и в перспектива.

Повече за Мая – в блога й 🙂
mayatsaneva.com

Ура за Ирина и бар Барабар!

Irina-Barabar
Ирина е смело момиче, което решава да опита и сбъдне своя мечта и прави бар Барабар (ако не сте ходили може да наминете, усютно и леко място за с приятели, ул Триадица 4). Отделно има (заедно с Енея) свой подкаст – Сонар Каст (ако не сте го слушали – сега му е времето, от любимите ми подкасти на български е и май не съм изпускала епизод). И защото Ирина е яка, защото прави неща, рещих, че ще е симпатично да ви срещна с нея и да си поговорим за предприемачеството в този му вид, с бар.

От корпоративният свят скок в предприемачеството – как стана това?
„Корпоративният свят“ е много разтегливо понятие. Компанията, в която аз бях и прекарах последните 7 години там се развиваше много бързо и много динамично. Става дума за Александър груп и аз отговарях за хранителните бизнеси на компанията. Хората ми дадоха шанс. Аз бях трейнър. Те ми дадоха шанс да стана оперейшънс мениджър на един световен бранд. Което се случва само в България! Ти си на 25-6 години и някой ти казва „Искаш ли да станеш оперейшънс мениджър и да управляваш един Burger King“ и аз „Ами хайде да го правим!“. Беше страхотно! Отворихме страхотни ресторанти, наехме страхотни хора. Беше супер! Много ценен опит. В момента, в който започна да ми става скучно с този бизнес те казаха „Добре, сега ще имаме и други франчайзи“. Отворихме още 3 франчайзингови ресторанта, още няколко други. Запознах се с невероятни хора. Имах страхотния шанс на една от конференциите, на които бяхме с момчето, което отговаряше за други брандове (него го наехме като служител в Burger King, той започна с обръщане на кюфтета и за няколко години успя да стигне до оперейшънс мениджър) седяхме на една маса с хора, които имаха повече трудов стаж в компанията, от които той беше на години. Това е страхотно! Имах възможност да съм в това! Корпоративният свят на мен ми се отрази страхотно, наистина! Това са невероятни хора. Запознах се с невероятни хора, направих невероятни неща. Имах голям късмет. Това не се случва на всеки.
Истината, обаче е, че от определен момент нататък изпълняваш таргета на някой друг. Таргетът на някой друг и визията на някой друг – това е супер, защото хората, с които работих са страхотни. Но това не е задължително моята мисия. Беше ми интересно дали ако изпълнявам моята визия за нещата, така както аз искам да се случат, не те бъдат успешни. Затова напуснах работа и си направих бар. Той е успешен! Той работи! Всичко е супер! Моята визия е ОК.

Въпрос: Защо бар?
Защото така или иначе бях в хранителната индустрия и ако имаш доста по-лимитиран бюджет за инвестиция не е добре да предприемаш големи рискове. И това е съвет за всеки, който иска да стартира каквото и да е, да става солопреньор, предприемач – не разчитай, че ще стартираш бизнес, в който ще наемеш много хора, защото в момента, в който наемеш първия човек трябва да му плащаш всеки месец заплата. Отвъд наема за помещението, доставчици, партньори, трябва да плащаш и на служителите. И ако стартирам с ресторант, на мен ще ми трябват определен брой готвачи, определен брой сервитьори, което означава, че времето, за което мога да го развивам, ще бъде много по-малко. Това са финансите, делени на времето, което можеш да изкараш този бизнес да бъде захранван от теб, докато започне да се захранва от сам. Затова голяма част от колегите, които отварят подобен тип заведения се провалят. Просто защото не смятат правилно – голяма част от инвестицията, която правят е преди отварянето на заведението. А всъщност голяма част от инвестицията е за след отваряне на заведението. Въпрос на математика.
Така че Барът в този формат ми позволи да бъда по-гъвкава с времето. И времето, което трябваше да имам, за да започна възвръщаемост на инвестицията, е по-голямо, което дава доста по-голямо спокойствие и комфорт.

Въпрос: Защо именно такъв бар си направи – Барабар?
Познавам хора, които са си направили барове и казват „Ами на мен не ми харесва много интериорът и музиката, но го направих защото на клиентите им харесва. Пък аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Защото ако на мен не ми харесва интериора, музиката, това, което продаваме и сложа два големи телевизора, на които се гледат футболни мачове … аз нищо не разбирам от футбол и ако дойдат хора, които се интересуват от футбол, а барманът им няма никаква представа от футбол или художествена гимнастика, защото и от художествена гимнастика нищо не разбирам, това означава, че ти подвеждаш хората, те не са на правилното място, ти не си човекът за тях. Аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Това ми е любимият бар в София. Аз в свободното си време идвам тук. Не защото е мой. А защото е моето място, каквото ми харесва.
Хората тук са страхотни. Тук идват хора, които харесват нещата, които аз харесвам. Това е най-якото.
Никога няма да направя Кока Кола, Пепси или Дженерал Мотърс. Край. Вече се правят малки нишови бизнеси. И ако ще правиш малък нишов бизнес – таргетирай хората, с които ще ти е приятно да го правиш. Ще ги виждаш всеки ден, ще си говориш всеки ден с тях. Никой не заслужава да се вижда с хора, които не харесва.

Въпрос: Как се случи този бар? Кок го направи толкова приятен?
Хората са. В момента, в който отворих бара започнаха да идват хора и да си водят приятелите. Припознаха го като свое friendly място. Първата изложба, която направихме беше една девойка, която каза, че излага картини в бар, който затваря и попита дали може да ги преместим тук. После други хора предложиха да направим музикална вечер. Когато един човек направи музикална вечер в края й част от гостите решиха, че и те ще направят и взеха китара, започнаха да свирят … Нещата от една страна са планирани, но от друга страна хората, които идват, те сами измислят и помагат цялото това нещо да се случи. Не е някакъв мащабен план. Много искам да съм такъв човек, но не съм – да имам един огромен екселски файл и в следващите 10 години да знам какво ще се случи.
Истината е, че хората, които идват, променят мястото, и то за по-добро.

Въпрос: Кое те прави щастлива?
Първо това, че барът стана. Щях да съм нещастна, ако не се беше получило, щеше да ми е тъпо.
Другото е, че дълго си казвах, че искам да направя нещо и хилядите ми страхотни планове не се случиха, защото си имах работа. А сега вече знам, че когато можеш да направиш едно нещо знаеш, че можеш да направиш и друго. Например – бар, супер, стана! Хайде да си направя подкаст – и така стана Сонар Каст. Сега планирам да направя серия видеа за това как да си направиш бар.
Най-хубавото на това да си направиш нещо свое първо е да разбереш, че можеш да правиш каквото искаш. Така че свободата да правиш нещата, които искаш е абсолютно безценна и тя не може да се остойности с никакви знаци, каквито и да са. Не става. Свободата е най-хубавото нещо, което имаш и разбирането, че можеш да направиш всичко. Всеки има тази свобода. Въпросът е, че преди да направиш първата стъпка си мислиш, че е много страшно. Не е страшно! Ако стане! Ако не стане … може би изпадаш в тежка депресия. Истината е, че 99% от стартъпите просто не успяват. Хората трябва да се подготвят, че може и да не им се случат нещата. Но няма страшно, ще им се случи нещо друго.

Въпрос: Кое беше най-трудното? Кой помогна?
Никой никога не прави нищо сам. Този бар просъществува, защото моите приятели идваха в него, водеха своите приятели, изпразнуваха се кой каквото можа първите месеци, преко сили, за да може да има посещаемост. Никога не правиш нищо сам. То винаги с подкрепата на хората около теб.
Въпреки, че не правиш нищо сам, в крайна сметка трябва да приемеш, че отговорността, че това са моите решения и я носиш. Когато работиш в корпоративния свят, в някоя друга компания, винаги можеш да се измъкнеш от отговорността при взимането на решения. Но тук, това е твоето нещо, няма зад кого да се скриеш. Затова и ти трябва кураж.
От една страна приемаш, че много хора ще ти помогнат, но от друга страна да си наясно, че отговорността си е твоя.

Въпрос: Ако трябва да дадеш съвет на хора, които сега си мислят дали да започнат нещо свое какво би им казала?
Да правят каквото искат (смее се)! Говорим си колко е добре да напуснеш корпоративния своят, но всъщност не е така. Не всички хора трябва да напуснат големите фирми, не всички хора трябва да имат свой бизнес. Това, че аз правя нещо, което за мен е ок не означава, че това важи и за другите. Ако някой харесва да е счетоводител, нека е счетоводител! Бъди каквото искаш. И това е ОК. ОК е да направиш избора си да имаш работа, която всички хора смятат, че е скучна, но теб те кефи и ще си я работиш и ще се издигаш в кариерата си или дори са си някъде и не искаш да те повишават – това също е ОК.
Живеем в 21-ви век, живеем в държава, която ни го позволява, абсолютно престъпно е да правиш неща, които те карат да си нещастен!

Благодаря на Ирина за това мило интервю! Междувременно съвсем отскоро тя продаде бара и ще се захваща със следващи свои идеи, мечти и проекти. Но Барабар си е там, наминете!