когато бях малка моята баба много се грижеше за мен и за това да ме научи на възможно повече неща, ходехме редовно из парковете, спирахме се пред паметници и тя ми разказваше за героите на България, после, вечер, на картата търсехме родните им места, учех ги, както и стихове за тях. за жалост днешните баби са обсебени от сериалите и рядко проявяват подобна инициатива за своите внуци, поне такива са общите ми наблюдения

за моя радост днес имах хубав повод да поговоря със сина си за Васил Левски, родолюбието, честта. Томи знаеше за него – явно в първи клас още се учи. разпита ме за инициативата ни за паметниците, колко вече са станали (за последните два дена научихме за 6 още паметника) и първоначално се учуди, защо само 14 има в чужбина, след което сам си отговори – „ами те там си имат свои герои и сигурно на тях им правят паметници“ …

днес на паметника на Апостола в Борисовата градина, по повод 172 години от рождението му имаше група военни, духов оркестър, поканен от Столична община, пенсионерско дружество и няколко случайни минувачи, както и 5-6 тв камери
нашата група от Kafene.bg поднесохме цветя първи, последваха венци от институциите, никой от височайшите, чиито образи още висят по сайтове, билборди и непочистени плакати не забелязах, може би дори не помнят кой е казал „ако загубя, губя само себе си, ако спечеля …„, може би им е непонятно … или неловко.

паметниците са “създадени не толкова за мъртвите, които са си въздигнали паметник неръкотворен с делата, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ право да живее” казва Вазов

ако в твоя град има паметник на Апостола, моля пиши на [email protected], за да го ключим в Картата на родолюбието