Паметта на градовете ни е важна. Събаряме стени, но оставяме спомен за тях.

Защото миналото тежи.

На много места в Берлин няма да видите стената, стояла межди 1961 и 1989 и разделяла града, Германия и света на две. Но стената е там, преминава през улиците.

В София е по-различно. Съборихме Мавзолея. Паметникът на Съветската армия още стои … – най-високият паметник в София …

По-рано тази година, на 9 септември имахе хубава акция за припомняне най-зловещите места от соц-а. Поставиха се 9 стикера на паметните места. Само този стои към 9 ноември.

 

Едно много любимо мое място е споделената градина в парка Темпелхоф, Берлин. И защото отдавна не съм писала по темата за градско земеделие и защото имах чудната даденост на съдбата да съм отново за няколко дена наоколо – реших, че е крайно време да споделя снимки и разкажа 🙂

Темпелхоф днес е парк, но е по-специфичен, голям, с огромни поляни, но без дървета. Това е така, защото всъщност Темпелхоф е било летище по време на Втората световна война. Днес тази площ е разделена на места за разходки, зона за пикник, големи площи за разходка на кучета, много алеи за спортуващи, каращи различни неща, вдъхновяващо много бягащи за здраве по всяко време и прекрасен участък със споделена градска градина.

В споделената градина всеки има своите късчета и ги обработва както иска и сади с каквото иска. Многообразието е разкошно, а духът на мястото – неописуемо позитивен и зареждащ.

Ето и кътче за насекоми и онагледяване защо са важни пчелите 🙂

Стара телефонна кабина е превърната в артистична споделена къща за обмен на книги 🙂

Да, денят беше някак мрачен, плюс пролетта едва загатната, но първите насаждения пробиват тук-там и радват окото 🙂

Стари топки, обувки, дънки и чанти стават чудни саксии и усмихват.

Както се вижда – дори чудновати чудовища са добре дошли тук 🙂

Открих и българска следа, разбира се – някой наскоро бе завързал мартеничката си 🙂

А ето и общ поглед към парка отвъд споделената градина.

Разкош е това, та си пожелавам такива места и при нас! Плюс – май е чудесен повод да споделя, че в София вече имаме първата си споделена градина, благодарение усилията на Горичка! Повече – надявам се да успея да пиша скоро за това 🙂