оказва се, че доста родители и доста учители не познават (добре до никак) съвременните български детски автори. и като родители и учители не ги познават – как децата да ги познават … а имаме, имаме макар и не много, но за сметка на количеството – качество – великолепни създатели на вълшебства в думи за деца! и защото имам голямото удоволствие да познавам част от тях, споменавам ги, за да ги има на едно място събрани и който иска да се запознае с тях виртуално, после да намери книжките им и да ги чете на децата си

държа децата ни да познават нашите автори. а познавайки ги и ги заобичват.

Весела Фламбурари и историята на мишката Метличина в „Миличко мое тефтерче“, интервю с нея в Kafene.bg

Вергиния Генова с нейните цветни приказки, интервю тук

Виктор Самуилов и стихчетата, които разсмиват децата и натъжават големите, интервю с Виктор Самуилов в Kafene.bg

Ирина Папанчева с историята на перото от пеликан, интервю с Ирина Папанчева

Маги Благоева с Мими и Макс, интервю с нея тук

Мая Дългичева с прекрасните си стихчета, приказки, пиеси за деца

Петя Кокудева с нейната необикновена Лулу, интервю с Петя Кокудева в Kafene.bg

дядо Трак със забавните съвременни приказки, които усмихват децата, интервю в Kafene.bg

Юлка Юлия Спиридонова – както много пъти съм казвала – родната Роулинг, с приключенията на Джиго, с Тина и половина, Любими Попътечо, Приказки от Долната земя, Графиня Батори, Кралска кръв, Макс и Лабакан, интервю с Юлка в Kafene.bg

хм … вероятно изпускам големи имена, но тези са, които познавам лично и смело препоръчвам.

добре е децата да знаят, че хората, които пишат любимите им истории живеят наоколо, а не са някакви абстрактни, далечни, чужди, отдавна умрели. учители – канете тези автори в училищата си. така и децата ще се запознаят с тях, ще са любопитни, ще хванат книгите им, ще ги питат какво ли не, а после ще започнат да четат повече, обещавам го.

този пост е провокиран от моята приятелка Ани и е посветен на родителите и учителите на нашите деца.

писах още за детската книга, дари книга!, за училищните библиотекари, проблемите на библиотеките, тетрадка за приказки

Follow

какво подарявам най-често напоследък ли? не, не са книги. подарявам електронни четци!

е, след първоначалната радост „Йеее, имам си вече електронен четец!!!“ идва резонният въпрос „А от къде да си взема книги?“

разбира се, всички знаем за Читанка.

но има и неизчерпаем извор – цялата класика, която вече е с освободени права и достъпна на един клик разстояние – намерете я на OpenCulture.com (благодаря на Бени за линка!)

моето място за легални платени и безплатни книги на български книги е сайтът Biblio.bg

писах още: за екнигите и какво да извадим от ученическата чанта и възхвала на електронните четци

Follow

Косьо Йорданов има много пълен и интересен поглед върху книжния пазар. а в това видео говори за детските книги и как те достигат до децата у нас. много цифри, любопитни детайли и добро презентиране на една важна, но позатулена тематика.

видео 1, видео 2, видео 3

Follow

асамтой. допаднаха ми повечето разкази. в търсене на себе си и смислите. в това нашето безлично-шашаво време.

„не ме бива кой знае колко в разбирането на самия себе си. понякога в събота вечер приятели се отбиват на гости и почват разпалено да се припират по всякакви теми. веднъж дори един от тях стана насред разговора и си тръгна. а аз си седя край тях, зяпам телевизора с изключен звук и чета субтитрите. понякога, в разгара на спора, се случва някой да ме попита аз как мисля. тогава обикновено се преструвам, че наистина мисля нещо, но ми е трудно да го изразя гласно, при което задължително се намира някой, който ми взема думата и тръгва да обяснява своето мнение.“

Follow

междусезоние се нарича стихосбирката на Поли Гатева, излязла преди броени дни.

познавам Поли от няколко години и основно през прекрасните й стихове. те често са ме разплаквали. размечтавали. разнежвали. думите в поезията на Поли топуркат еротично, милват нежно, сграбчват, яхват, обвиват, отмиват, разтопяват, отвяват, омагьосват, изплуват, изтупват от прахта спомени и чувства, през лупа показват детайли за миг, а след това ги захвърлят неочаквано насред някоя софийска улица.

из тази книга притичват страсти. погълнати от цветове във всички нюанси. любовта е не само желана, търсена, тя е като въздуха нужна, за да туптят тези стихове в пълната си красота.

Понеже си забравил да ми пратиш

Измислям оправданото несрещане:
например – две не виждаш от умора,
или пък вчера нещо много грешно
… прошепнала съм, докато се моля –

това да е съдбовната минута,
в която две души съединяват
очаквания. А е много трудно
пространствата да ги сближават.

Измислям оправдание за бягството
зад онзи зид, който сама издигам.
Отказвам още да повярвам в баснята,
че съм пропуснала, че ме подмина.

Но ето, пиша в нета, търся в мейлите,
оставено писмо от теб за вричане.
Понеже си забравил да го пратиш,
изпращам аз. С две думички: „Обичам те“.

и интервю с Поли в Kafene.bg

Follow

Ким Тхуи ме хвана леко за ръката, приятелски, нежно и ме поведе из ситните си истории, на своя живот, на Виетнам, които ме натъжиха и разплакаха. спомени от „онази част от историята, която не ще намери място в класните стаи“. идването на „новата власт“, жестокостите, нереалностите, които тя води със себе си, бягството, оцеляването, проговарянето наново, в новия свят. тих разказ, въпреки виковете, нежно разказан, въпреки бруталните сцени, пълен с любов, със семейство, с топлота и живот.

„войната и мирът вероятно са приятели, които си играят с нас, както им е угодно“

„родителите ми често ни казват, че няма да могат да ни оставят пари в наследство, но какво от това, след като вече са ни завещали богатствата на паметта си, които ни позволяват да доловим красотата на грозд глициния, деликатността на някоя дума, силата на очарованието. И още по-важно – подарили са ни крара, които да ни носят към безкрая на мечтите ни“

от всички книги, които изчетох за соц-а и прехода, за пътя от онова време в това, сякаш тази най-силно, най-дълбоко ме достигна. искрено я препоръчвам.

Follow

Петя има много добра визия за това какви днес следва да са детските автори. те трябва да са посланици и културни аташета на четенето, да отговарят не само за текста, но за визията, илюстрациите, оформлението, представянето пред деца на своето произведение.

четенето, според Петя, трябва да е отправна точка за общуване.

подробности – в Kafene.bg

Follow