За феновете на Ромен Гари е ясно – задължителен е сборникът му разкази „Птиците идват да умрат в Перу„.

Съкровищница от истории, които само Ромен Гари може да събере и разкаже по този начин – с едри щрихи, между които ясно изпъкват неочаквани детайли.

Хуманисти, луди, убийци, мечтатели, мафиоти, румънци и сърби, араби и арменци, италианци и руснаци, джуджета и великани, герои и обикновени хора. Космополитна компания, прилъстена от благородство и величие, жадуваща невинност, оставена в сблъсъка със себе си, между войни, израстване, споделена и несподелена любови, страх, самозабрава, самота …

„бе скъсал с другите, както винаги, когато човек иска да скъса със себе си“

„естествено, една голяма любов може да оправи всичко“

„единственото изкушение, което никой никога не е успявал да победи, е надеждата“

„Науката обяснява света, психологията обяснява съществата, но човек трябва да умее да се отбранява, да не се дава и да не позволява да му изтръгнат и последните трохички илюзия.“

Поздравления на издателство Леге Артис за хубавото оформление и на Зорница Китинска за превода.

---

Още от Ромен Гари тук: Големият гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена, Зарядът на душата

От време на време човек е хубаво да минава някоя надъхваща мотивационна книга – „You are a badass – как да спреш да се съмняваш в своето величие и да започнеш да живееш страхотен живот“ на Джен Синсеро. Ама от качествените. Е, тази е именно такава. Мисля, че е доста симпатична и за начинаещи и за напреднали – по елегантен начин припомня доста напомпващи истини.

Личностното развитие не е права, която се движи само напред и нагоре. По-скоро е силно нагъната линия, която понякога може дори да прекъсва. Процес е, не от лесните. Затова книгата е полезна. Няма откриване на топлата вода, разбира се, но има с хумор и лекота добре структурирано мотивиращо съдържание, което се чете бързо, попива се и със сигурност помага.

Еееето споделени малко мъдрости:

• The only failure is quitting. Everything else is just gathering information.
• Love yourself. You can do anything.
• When you up-level your idea of what’s possible, and decide to really go for it, you open yourself up to the means to accomplish it as well.
• The more you have, the more you have to share.
• One of the best things you can do to improve the world is to improve yourself.
• Nothing has any value other than the value we put on it.
• Money is an exchange of energy between people.

Мерси на Вася, че сподели книгата с мен!

Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави на Мат Ридли е издадена от Сиела преди доста години, а е писана 1999-та. Въпреки това книгата е фантастично пътуване, поднесено с добра доза чувство за хумор и многоплатова информация из човешките гени. И не само човешките.

Дори да сте с не добри спомени от часовете по биология в училище, да сте забравили всичко, научено в класната стая, учителката ви по биология да ви е стресирала или отегчила, да се страхувате от тежка наука и досадни теории – тази книга няма да ви уплаши, напротив ще ви прилъсти.

Защо 23 глави ли – всяка глава е посветена на една от нашите 23 хромозоми.

Забавна, оптимистична, лека за четене е поднесена сложната иначе ДНК теория. Мат Ридли привнася една свежест и дори по-философските концепции ги поднася с приятна гарнитура от любопитни факти, биографични детайли за учените и обяснение на контекста на всяко откритие или ситуация в света на гените.

Корицата на българското издание не ми допада много, затова споделям една от чуждите такива.

 

Силно препоръчвам за любопитните.

 

 

Ако ме питате кой роман, от изчетеното през 2016-та, ще запомня за дълго, то това е без съмнение Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган.

Препоръча ми непременно да го прочета Светльо Желев. А щом Светльо казва няма как да го подмина. И съм истински благодарна.

Не, това не е роман за всеки и за всяко време. Тежък, тъжен, облян в потрес, сълзи, тегоба, непосилност, но и истински човешки, триумфиращо човешки.

Това е книга за свободата да останеш себе си, изборът да запазиш човека в себе си, въпреки обстоятелствата, въпреки непосилния натиск да

Тази книга ми помогна много в пътя към себе си. Тесен, тегав, лъкатушещ, кален, драпащ, разкриващ още и още пластове на хуманното. Със сигурност Тесният път към далечния север искам да е от книгите, които държа децата ми да прочетат. И силно се надявам повече хора да я прочетат. Нищо, че не е лесна.

Втората Световна война такава, каквато не само не сме си представяли, но и едва ли мнозина от нас са познавали в тези й измерения. През погледа на Дориго Еванс, лекар, пропътуваме из войната в нейната периферия. Но именно в периферията се устоява най-трудно. И битката за съхраняване на човешкото е най-безмилостна. Дориго попада в японски трудов лагер. Военнопленниците строят железен път между Сиам и Бирма. Оцелелите са малко, макар да не са на фронта.

„Накрая останаха само жегата и дъждовните облаци, насекомите, птиците, животните и растенията, които не помнеха и не се интересуваха. Хората са само част от множеството на всички онези неща, които копнеят да живеят, а най-висшата форма на живота е свободата: човекът да бъде човек, облакът да бъде облак, бамбукът да е бамбук.“

„Оцелели през тежки, трудни десетилетия, те разполагат единствено с минимума, от който нищо не може да бъде отнето: вярата един в друг, вярата, че пред лицето на смъртта ще се държат още по-здраво един за друг. Защото ако живите изоставят мъртвите, животът им вече няма смисъл. За да оцелеят, трябва да са едно, сега и завинаги.“

„Доброто си е добро и също като страданието е необяснимо, неизменно, неразбираемо.“

„Защото смелостта, оцеляването, любовта не съществуваха във всеки човек поотделно. Те съществуваха – или загиваха – във всички тях и заедно с тях умираше и човекът; бяха стигнали до извода, че да изоставят някого е равносилно да изоставят себе си.“

„Светът управлява делата си така, че цивилизацията всеки ден извършва престъпления, за които отделният човек би лежал в затвора до живот. А хората го приемат, затварят очите си и го наричат „международно положение“ или политика, или война, или пък си създават свое пространство, напълно отделно от цивилизацията, което назовават личен живот. И колкото повече се откъсват от цивилизацията в този личен живот, колкото повече той се превръща в таен живот, толкова по-свободни се чувстват. Но не е така. Никога не си свободен от света, да споделяш живота е да споделяш вината.“

Не слагам българската корица, защото я намирам за наистина неадекватна. Но за избора и за превода – комплиментите са за Колибри!

 

Перлите на Ади Ландау е роман на младата ни авторка Соня Тодорова, който ни превежда през няколко различни епохи, проследявайки съдбите на еврейски семейства през сложните години на гонене, през фашистките зверства и до наши дни.

Романът е симпатичен, лъкатушещ, редуващ сложни ситуации, тежки и мъчителни моменти с такива от красивата страна на живота. Историческата стойност на разказа също е ценна.

Ще очаквам още творби на Соня Тодорова. Браво на ИК Колибри за избора.

Имам слабост към Харуки Мураками и очаквам всяка следваща негова книга. И с голяма наслада изчетох издадената от Колибри наскоро Мъже без жени.

Деликатна. Истинска. Човешка.

Няколко неща, на които сме научени от Мураками – фикция, котки, джаз в бар липсват. Но колкото е реалистична книгата, толкова е магическ-пленителна. Разказ след разказ.

Отношенията между хората. И любовта, и приятелството. И самотата. Без укор, без мъмрене, без декори, сцени и драма. Едно такова тихо стенание ме обземаше след всеки прочетен разказ, стягане в гърдите, смътно усещане за надежда, макар и много далече.

Струва ми се важно да се отбележи, че едно от изданията на английски език подбира друго заглавие на разказ от сборника: Samsa in love. Прилагам и корицата, която е наистина впечатляваща.

Ето и няколко откъса:
„Музиката притежава сила да събужда спомените и понякога го прави толкова добросъвестно, че сърцето те боли.“

„Необикновеното време, прекарано с жени, ти предоставя възможността от една страна да си обгърнат от действителността, а от друга, да я зачеркваш.“

„Има хора със завидно несломим дух и непредразположеност към униние, което се изразява в неспособност да не живеят добре. Малко са, но се забелязват при някои случайно възникнали обстоятелства.“

–

ИК Колибри, превод Дора Барова, корица Стефан Касъров

---

Още от Мураками:
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

Бухтичка бе в списъка ми тийн книги за това лято и попадна в него най-вече заради препоръките на Милена Ташева и Ивет Лолова. Е, чудно лятно тийн четиво! Бухтичка – красотата си тежи на мястото.

Бухтичка е пълничка 16-годишна девойка, която е в търсене на себе си. Сполитат я всички класически несгоди – конфликти с майка й, скарване с най-добрата приятелка, влюбване, трепети, страхове, преодоляване.

И по американска класика – Бухтичка решава да участва в конкурса за красота в малкото си градче, като с това повежда революционно и други момичета извън мейнстрийма. Разбира се – не спечелва, но успява да пребори себе си и стереотипите, което е трогателно.

Книгата е забавна. Наистина.

В допълнение ми харесва това, че на 16 там можеш да работиш (и всички работят), както и да караш кола. Шаблоните в книгата идват само да подчертаят абсурда на обществото ни, но по симпатичен начин.

Прекрасна корица – комплименти за Радослав Донев!

Препоръчвам.

---

ИК Софтпрес, 2016, превод Виктория Иванова, корица Радослав Донев

Левиатан на Пол Остър е тук. Не го слагам с българската му корица, защото пак леко ме разочарова корицата. Но изданието е добро, преводът също, а книгата – една от най-знаковите на Остър, според мен е доста шокираща и представя една наистина не толкова приказна Америка на 70-те и 80-те.

Ако си падаш по криминалета – тази история е доста оплетена и динамична.

Ако си падаш по любовните истории – романът е доооста изпъстрен и с това.

Многопластова, интригуваща, замисляща, разтърсваща – историята за двама приятели писатели – Бен Сакс и Питър Арън те завърта и не дава да я изоставиш, докато не разнищиш живота им до край. Темите за отчуждението, големият град, оцеляването, битката за съхранение на човешкото и на човечеството са плътно представени.

Влюбвания, приятелски разговори, размисли за демокрацията, свободата, Статуята на Свободата, Фантомът на свободата, анархистични мотиви, може ли човек да промени хода на историята – всичко това и още много, което се изчита на един дъх.

„Независимо колко налудничави ни се струват нашите измислици, те изобщо не могат да се сравняват с непредсказуемостта на онова, което реалният свят постоянно ни поднася.“

„Статуята на свободата е символ, който не предизвиква противоречия… Тя въплащава по-скоро надеждата, отколкото реалността, по-скоро вярата, отколкото фактите и трудно ще се намери човек, който да заклейми нещата, които тя олицетворява: демокрация, свобода и разнопоставеност пред закона.“

„Ние съществуваме в настоящето, но само доколкото успяваме да вярваме в бъдещето.“

„Щом веднъж се обърнеш срещу себе си, лесно е да повярваш, че всички останали са срещу теб.“

„Книгите се раждат в неведение, а животът им след тяхното написване зависи само от степента, до която не могат да бъдат разбрани.“

---

ИК Колибри 2016
Превод: Иглика Василева
Корица: Стефан Касъров

 

Кронос. Тоя нещастник! е тийн роман. Само че не е само тийн.

Кронос е математически гений и наркоман. Живее с виртуалния си приятел и също математически гений Галоа. Смята, че всички го използват. И че носи само беди. Едновременно с това Кронос готви добре и в свободното си време чете книги и списания с математически задачи. Харесва Тина. И е съвсем като всеки тийнейджър днес.

Юлка поема темата със замах. Води ни из дебрите на разпилените мисли на самотния Кронос. Не ни спестява нищо. Нищо. Абсолютно нищо. И добре прави. И умело го прави. И смазващо го прави.

Семейството, училището, приятелството, отношенията между нас, човешкото, мракът, борбата, пътят… Макар Гошката да умира от свръхдоза в романа, макар Маринчи да пострадва също, а Кронос да е на ръба да го отнесе и него Рангел Миалко, книгата е оптимистична. И истинска. Плътна. Жива.

Кронос. Тоя нещастник! трябва да се изчете и от родители на тийнейджъри и от учители на тийнейджъри. А Юлия Спиридонова – Юлка, авторката на романа (автор и на цяла поредица тийн романи – Тина и половина, Графиня Батори) – уауауа Юлка е изключително смела да приеме тази тема, невероятно умеятелна да я опише толкова увлекателно, с лежерен тийн език, без да е назидателно или дидактично! Както Блажев казва: „Юлка е национално съкровище и нейната смелост да броди из детските животи по деликатен и съчувстващ начин заслужава адмирации.“

Плаках. На няколко пъти плаках, докато четях историята на Кронос. И се смях де, но по-малко. И се питах въпроси. И много обичам Юлка!

В допълнение – вече знаем, или поне се досещаме де, че поредицата ще продължи с Аксел. Но ще ви оставя сами да откриете това в края на романа.

Книгата е на Кръгозор. Струва 10 лв. Първо не харесах корицата. Но сега, след като я изчетох – харесва ми повече.

Да, Юлия Спиридонова – Юлка, както много пъти съм казвала, е такова щастие за съвременния млад читател! Толкова е хубаво, че я имаме – родната ни J.K. Rowling. Дано повече деца, младежи, родители и учители знаят и четат книгите й!