Катина Пенева е майка на три деца, финансов специалист, активист за свободно образование и е в либералната партия на България – ДЕОС. Делова, дейна и с истинско желание за промяна, такава я познавам Катина.

Какво те води в ДЕОС?

Преди години един добър познат казваше, че даден проблем се решава, само когато е наболял. Ние, гражданите на България имаме проблем. И проблемът ни е наболял. Много. Толкова, че едва ли е необходимо да го разясняваме за пореден път. Проблемът, освен че съществува във всяка една сфера на живота в нашата мила татковина, е най-вече в главите ни, в липсата на желание за поемане на отговорност, в оправданията, че всички са маскари, в склонността ни да се поддаваме на безскрупулна информационна манипулация. Съответно, крайно време е да го решим. За проблема става въпрос. Ясно е, че само с възмущение “на маса” няма да променим статуквото. Конкретни действия трябват. Те са горивото в мотора на промяната. Наскоро едни ментори на един уъркшоп за демократично образование (изключително вдъхновяващ между другото) залепиха на стената следната бележка (без превод): If something is bothering you, you’re probably supposed to lead it. Прочее и ДЕОС. ДЕОС значи дейни. Значи, че ние сме правилните хора, на правилното място, в подходящото време. И че решаваме проблема в движение.

Образованието е основен приоритет. Възможна ли е според теб промяна и реално до какво ще доведе тя?

Промяна в образованието – тук, естествено, веднага възниква познатата дилема за кокошката и яйцето – дали трябва общественото съзнание да е узряло, за да се случи промяна в образователната система, или промяната в образователната система ще промени и общественото съзнание? Наивно може би, но съм склонна да вярвам повече във втората хипотеза. Може да е бавно, най-вероятно ще е много трудно, със силен обществен отзвук, с още по-силен натиск от страна на засегнатите от евентуално драстично намалелите, следствие на промяната, финансови приходи, но промяна е възможна. Тя е неизбежна и ако ние, родителите, учителите и МОН не осъзнаваме тази необходимост сега, то децата ни категорично ни я показват всеки ден, във всяко училище, с всяко свое действие. В ДЕОС сме убедени, че единствено свободата на образователните инициативи, свободата да избираш как и къде да учиш, от какво имаш нужда като личност (не като бройка с делегиран бюджет), е това, което действително ще промени лика на България. Тези малки човеци днес, след 10 години могат да бъдат свободни, мислещи, отговорни към себе си и към света хора. Само трябва да им дадем възможност да станат такива.

Какви хора виждаш да са членовете на ДЕОС?

Тези, които ги е грижа. За градинката пред блока, за разделното събиране на битови отпадъци, за възрастния съсед, за правилата за движение по пътищата, за безконтролната горска сеч – това са хората, които, съзнателно или не, обръщат хода на събитията при подходящите условия. Това са хората със съвест, за които средата, в която живеят и която ще оставят на децата си има значение. Това са хората, които се усмихват по-често.

За каква България мечтаеш?

Изкушението е голямо, не мога да се въздържа:

BALGARIQ NA TRI MURETA!!!1515 (това на шега)

Вместо отговор – Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива – казвайте кой –
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте – в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен –
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички – листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца –
скрити до днеска в наш’те сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри –
кой ще ни каже – бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта –
нека й кажем: „Излез от листа“.
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем наш’та дъга.

Нека да вдигнем наш’та дъга.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Мони е на 18 отскоро и в неделя ще гласува за първи път. Последна година в училище, вече захванал свои проекти, развил задълбочени познания в SEO, умен, усмихнат, Мони е от младите хора, които дават надежда.

И затова и реших да си поговорим с него, за изборите.

Ще гласуваш за първи път – вълнуваш ли се?
Да, аз следя политиката и новините в България и Европа от две години. Смятам, че имам вече нужното знание за да мога да направя реален избор на бъдещите управляващи

Как направи избора си и от какво е повлиян той?
Изборът ми най -вече се гради на откритост и комуникация, партията която избрах за мен е отворена и с глас към хората, мисля че те ще успеят да оправят България по важните теми.

Какво казваш на твоите съученици, част от които са доста безразлични към изборите?
Казвам им да се запознаят с програмите на всички кандидати и да се отнесат по-сериозно към правото си на глас, защото смятам че ако всеки даде своето мнение, ще се стигне до решение и оправяне 🙂

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България без хора които да броят стотинките за хляб, за България в която учениците да отиват на училище и
реално да правят нещо и да се учат. Искам страна в която всеки е свободен да мисли за бъдещето си, а не за финансови проблеми.
И най -вече мечтая за България на българите :). Искам всеки да има право да участва в нещо и да му се чува гласа.
България е на българите и каквито и да са, те трябва да имат право на избор и свобода.

Ясен Живков, онлайн познат и като Fraxinus Excelsior, се занимава с комуникации, а в свободното си време обича да плава. Стъпил здраво с двата си крака на земята, реалист, прагматик, но и мечтател. В ДЕОС се занимава с финансите и активно помага да изградим свои политики в тази област. Говорим си, разбира се, за ДЕОС и за бъдещето на България.

Какво те води в ДЕОС?

В ДЕОС ме води не само липсата на алтернатива, но и реланата лиспа на представителство на моето виждане за управлението на България. Нито една партия не успява да задоволи (и като програма, и като управление) моите желания повече от 50% и всеки мой глас до сега е бил изцяло компромисен с основната идея да не попадне на неправилното място.

В ДЕОС видях шанс да реализирам моите идеи, да ги сверя с хора, с които сме близки във възгледите си и заедно да създадем политики, които след това да се опитаме да приложим. Ясно сътзнавам, че и тук няма да имам 100% покритие, но който очаква това е далеч от реалността, но в ДЕОС поне моите идеи се чуват, обсъждат и има реален шанс да стигнат до реализация.

И не на последно място – ДЕОС е моят личен последен шанс за да остана в България.

 

В каква България искаш да живееш?

Искам да живея в България, където се спазват правилата. Където когато едно правило се счита за лошо или не достатъчно добро, се търси начин то да бъде коригирао официално, а не заобикаляно. Където хората не чакат някой друг да свърши нещо за тях, а взимат живота и съдбата в ръцете си. Където основната цел на всеки е да кове собственото си щастие, а не да пречи на всички останали да го правят.

От чисто социална гледна точка – искам България където образованието, здравеопазването и комунланите услуги не са монополизирани от държавата, а се създаде обстановка на свободен пазар и частно участие, което ако държавата само контролира и минимално регулира, неименуемо ще доведе до много по-добро качество на услугите и реални пазарни цени за тях. Искам България в която държавата не се опитва да изкривява средата субсидирайки ненужни производства и цели икономически отрасли, само и само да поддържа нечий бизнес.

България, която е все по-силна част от все по-силен ЕС. Като искам да уточня, че за мен България част от ЕС значи не само използването на еврофондовете например, но и с реален икономически, социален и политически принос към ЕС.

 

Какво казваш на тези, които са скептични и не гласуват?

Както напоследък се говори относно негласуването и неползването на преференция – да правиш тези неща е все едно да се ожениш на сляпо, да оставиш вашите да ти изберат булка или още по-лошо да се продадеш в робство. И то доброволно. Всеки глас има значение. Бетонирантие големи партии (чиито основи все повече се разклащат и то точно заради активността на все повече хора) се опитват се потоянно и непрестанно да ни убеждават да не гласуваме, защото така им става по-лесно да контролират вота, но искам да кажа на всеки скептик – имаш две опции. Да си мрънкалото в кръчмата и Facebook, който винаги някой друг му е крив или да си този, който прави всичко възможно нещата да се порменят.

Не е нужно да правиш партия, да правиш фондация или да ходиш на протести (въпреки, че последното е доста важно), за да се водиш активен гражданин, а е важно в единия ден да седнеш, да помислиш трезво и да гласуваш. И не, празната бюлетина не решава нещата. Още повече сега, когато имаш възможност да гласуваш за конкретен човек. Всички мрънкат, че в еди-коя-си-партия, еди-коя-си била еди-каква-си или в другата партия някой-си бил незнам-си-какъв-си. ОК, но ако все пак тази партия е твоята партия, сега можеш да гласуваш за този, който е готин според теб и можеш да изместиш онзи, лошия. По този начин ще дадеш сигнал на твоята партия и със сигурност ще я направиш малко по-добра. Не защото тя иска да е по-добра, а защото ти я принуждаваш да бъде такава. И всъшност това е работата на всички нас – да принуждаваме партиите да играят по нашата свирка, а не ние по тяхната.

 

Има ли шанс нещата тук да се променят?

Разбира се. Иначе нямаше да го има ДЕОС, или поне аз нямаше да съм в ДЕОС. Няма да е утре, може и да не е в други ден, но с малки стъпки и с участие на възможно повече хора, всеки от които допринася за своето собствено щастие и за общото благо, нещата няма как да не се променят. Мога да дам много примери как отделни индивиди инвестират собствени усилия и време в проекти, които малко или много имат ефект върху всички нас. Не винаги го усещаме или го оценяваме, но ефект има. Аз искренно се възхищавам на тези хора.

В момента ние в ДЕОС правим същото. Инвестираме своето време, енергия и средства за да създадем ДЕОС, за обединим хората и да се опитаме да променим нещата както ние ги виждаме.

 

Кого каниш да се присъедини в ДЕОС?

Каня всеки който има желание да направи нещо, а не да седи и да чака какво ще каже днес лидера, защото ние в ДЕОС лидер нямаме, хора които искат да са лидери на живота си, а не на партията. Каня всеки, който поставя на първо място личната свобода и стремеж да живее по-добре заедно с другите, а не въпреки и за сметка на другите. Каня всеки, който вижда себе си част както от общността в която живее, така и от голямото европейско семейство. Хора, които мислят и виждат нещата глобално, но и ги прилагат локално. Хора, които зачитат личните права и свободи и не се опитват да вкарат всички в калъпа на своите виждания.

Ако четящия тези редове види себе си – да заповяда и да бъде един от нас. Нямам търпение да се запознавам с още такива хора. Да обсъждаме идеи, да спорим, да виждаме заедно бъдещето.
Още хора от ДЕОС и техните мисли за промяната на България: Емо, Дарин, Димо, Руми, Гари, Иван

Хайде, не се колебай, идвай в ДЕОС, имаме нужда от теб 🙂
www.deos.bg

Паринуш Сании ни отвежда в историята на борбена иракчанка от времето преди, по време и след революцията в Иран. За силата на волята, майчинството, любовта, живота. За това колко трудно се случва промяната. И колко е невъзможна тя на моменти.

„Но всички тези години на потисничество ни бяха отнели способността да се възползваме правилно от свободата, не знаехме как да водим дискусии, не бяхме приучени да уважаваме различните мнения, да търпим инакомислещите.

Именно това стана причина меденият месец на революцията да бъде по-кратък, отколкото очаквахме. Различията в мненията и пристрастията, които дотогава бяха туширани в името на общия враг, постепенно започнаха да се усилват, да изплуват и все по-отчетливо да излизат наяве.“

„- Кога ще свършат тези нещастия? Какво трябва да се направи?

– Да се съпротивляваме! Който разбира това, се противопоставя на тиранията. Ако всеки свободен човек се бори срещу несправедливостта, системата ще падне. Неизбежно е. Накрая всички потиснати ще се обединят и ще изкоренят несправедливостта и подлостта. Ние трябва да прокараме пътя за това обединение и за този бунт.“