неделя. 10/10/10. 350.

350 части от милион е безопасна горна граница за концентрация на CO2 в атмосферата

350 ще бъде изписано по различни начини от много много хора на много различни места по света в неделя, 10-ти октомври

в София в 10 ч на 10.10.2010 пред НДК велосипедисти ще изпишат 350

нещо още по-яко и май за първи път случващо се у нас ще е еко-флаш-моб – замръзнала изложба, пак в неделя между 18 и 18.30, мястото още не е известно, но се надявам скоро да го знаем и да се видим там

за още събития 350 – сайта на Горичка

размисли за България

flagднес цял ден си мисля. искаше ми се да напиша нещо хубаво за България. какво харесвам в нея. какво й е уникалното. опитах се да съм честна. ето ги клишетата в редичка. вадя ги от една анкета, която проведох преди година с мои студенти, за нещата, с които се гордеят, че са българи.

природата. имаме прекрасна природа. и другаде има природа уникална. природата по принцип си е уникална навсякъде. има и държави, лишени от именно такива красоти и благини, те пък си имат свои природни красоти. лошото е, че това, което го имаме почти сме го затрили и не е останало много, с което да се гордеем.

историята. славна история, така казват. ако прочетем чисто историята, без национален филтър или засилена доза родолюбие, както и без политически пристрастия ще видим, че има и доста моменти, в които да се срамим. особено в контекста навремената, в които живеем.

хората. хората тук са добри, красиви, честни, работливи, гостоприемни. все клишета от останали в миналото. е, това за най-красивите жени все още силно битува. останалите са не само под съмнение, но накои напълно  са заличени. за сметка на това списъкът от стари времена може да се допълни с хитри (Андрешко), завистливи (я не сакам да съм добре, а Вуте да е зле). хора като хора, мисля си аз, навсякъде сме / са еднакви.

кухнята. превъзходна. истината е, че в кулинарно отношение сме силно повлияни и много не се различаваме от съседните нам държави. освен това масовката в заведения изравни вкусовете и в най-честия случай сервира буламачи. влусни гозби има във всяка кухня, стига да са приготвени с желание и вкус, както и с качествени продукти.

талантите. певци, музиканти, артисти всякакви, спортисти – надарена нация. да бе да. истина е, че имаме единици, които да ни прославят в дадена област, но те по-скоро са изключенията, които потвърждават правилото. и за да не съм толкова скептична – тук нещата са като с природата – и да има нещо ценно, нито го търсим, ното го развиваме  и насърчаваме. за жалост.

достатъчно е човек да е попътувал малко из света, за да разбере, че има много други места с уникална по своему природа, с богата и пребогата история, с добри и талантливи хора, с прекрасна кухня.

и все пак сме българи. обичам България. и искам децата ми да познават и обичат родината си, но да са широко скроени да разберат, че това място е по-специално за тях само защото са родени тук. да се чувстват комфортно навсякъде по света.

Честит празник!

Исландия в три снимки

сезонът на снимките в блогосферата е в разгара си и защото ми е много досадно понякога да скролвам до безкрай ще гледам да не прекаля и оставам с три снимки от Исландия тук

r1

Рейкявик – крайбрежната ивица, целият град е в подобен стил – леко и странно

r2

центърът на Рейкявик – ето толкова тъмно е през белите нощи около час и нещо след полунощ

r3

Националният парк Pingviller е и историческо място – тук е свикан най-старият парламент в световната история – през лятото на 930-та година, невероятно красиво

още снимки съм качила в Narod.bg/Justine и FB