една от много забавните и любими игри при нас е да готвим заедно – да месим хляб, да режем зеленчуци за салата, да разбиваме мляко за таратор, да белим чушки или дори да си правим палачинки – заедно 🙂

да, съгласна съм, в кухнята всичко става в брашно, мляко или парченца краставици, но пък имаме и доста ползи:

– във време, в което в други занимания един би бил готвещ в кухнята сам, а друг играещ другаде из дома сме заедно, в обща дейност,

– децата поне 30-60 минути не са пред телевизора или компютъра,

– научаваме ги как се готви и от къде идва храната (а не от кутии от магазина),

– децата обичат да месят, да режат, да бъркат, да подават продукти, да отмерват – така те броят, развиват фина моторика, научават нови думи,

– децата много обичат да ядат това, което сами са сготвили и естествено – то им е по-вкусно и шансовете да хапнат се увеличават многократно,

– обядът или вечерята са готови за всички и детето се гордее с приноса си за цялото семейство.

понякога дори да имаме деца на гости ги въвличаме в забавата да готвим заедно. и става още по-вкусно и добре. и не, не говорим за деца на 8-10 и нагоре, говорим за малки – 2-3 – 5-6 годишните. от рано. опитай 🙂

ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.

летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.

днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.

ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.

ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.

ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂