признавам – до момента не бях чела роман от унгарски автор. с благодарност на издателство Ерго, че издава съвременни унгарски автори на български език. и за баща на мъртвите на Балаж Дьоре.

признавам – много е тежък този роман. тежък, но и пречистващ, поетичен, напевен, болезнен, безкраен, жесток, разпъващ, смиряващ, мъдър, изцеляващ, питащ, отговарящ.

баща и син. баща. син. животът. ценностите. самотата. липсата. лъжата. смъртта. книгите. библиотеките. цитатите.

уникална книга.

цитатът не е представителен за текста, но е красив:

„Проумях същината на живота и съдбата си от книгите“ – пише баща ми. „Книгата за мен винаги е била разковничето на тайните. А заниманията ми с книги, библиотекарството не съм приемал за официална професия, а за магична страст, за алхимично експериментаторство.“

тези разкази ми бяха чудесна компания в пътуванията последните дни. класически разкази в чистия смисъл на това понятие, пък било то и с по-разчупени на места сюжети или персонажи

Уилям Тревър поднася история след история със сложни ситуации, трудни характери, безизходици, мъдрости. класика

текстът на 4-та корица е подвеждащ и оскъден. книгата трябва да се зачете, за да й се усети вкуса. затова пък корицата е много нежна и импонираща на цялото

мислех си да спестя част от истината, която може да накара някои да не посегнат изобщо към тази книга. едната – че Николай Петков всъщност е Отец Николай, православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово, втората – че е философ. хората днес имаме доста предразсъдъци и към отците и към философите. и за по-неутрално ги избягваме

е, това е, написах го. и въпреки нечии предразсъдъци книгата стадионът на старата госпожа е истинско приключенско пътешествие, което те разхожда напред-назад във времето и пространството, запознава те с велики умове, представени като обикновени хора, разказва за кварките, мъдреците, изкуството, футбола и още много неща от светското ни ежедневие

„нашата съвременна литература отдавна чакаше такава книга“ е написал Деян Енев. и на мен ми е любопитно допълнение в пъстрата картина на българска литература днес. и важна реабилитация на образа на свещеника, който за жалост най-често в изкуството ни е представян или пиян, или зъл, или глупав, което донякъде да не е много справедливо

самият Отец Николай е от онези земни неземни хора, с които можеш да говориш дълго, по много теми, без да се измориш и без да се натовариш. скромен, лек и в същото време дълбокомислен. скоро интервю с него в Kafene.bg

традицията в семейството ни повелява всяка вечер да четем приказки. изборът е на децата, а бройката понякога достига до няколко, но по стандарт е една.

тези дни изчитаме нова книжка, вълшебно илюстрирана и много усмихната – Тетрадка за приказки, специална с това, че деца са авторите на приказките, деца от тук и сега на България, а майстори-художници са допълнили с красиви картинки

един от важните елементи децата да харесат книжка е оформлението, картинките, а на тази моите деца ахнаха като я видяха и разгръщаха, а след това се смяха с глас на няколко места, докато я четяхме

а защото в края има място за приказка, след като изчетохме толкова забавни истории започнахме да съчиняваме свои! 🙂

аплодисментите са за издателство Точица, които за пореден път показват, че с мисъл, любов и труд нещата се получават истински! браво и за куража, с който запасяват децата да творят и мислят!

като част от журито в конкурса Перо от пеликан, с любезната покана на Ирина Папанчева, с любопитство изчетох 65 детски работи по темата на деца от цялата страна

изуми ме шаблонната интерпретация на темата при част от децата и изключително креативните и мъдри истории при друга част от децата. окуражих се за пореден път – имаме истински мислещи и добре пишещи млади хора!

списък с победителите има тук – в Kafene.bg

всички произведения победители – скоро ще качим в Кафене

а за момента малък анонс с час от написаното от Илиян, 13 г. от Мездра:

„Желанието ми е, когато порасна, да напиша книга по тази тема, а дотогава – ще трупам знания и опит. Те ще ми помогнат да разреша и втория си проблем. Решавам да се обадя на татко и „по мъжки“ да си поговорим. Ако има начин и иска ще бъда щастлив да се върне вкъщи. Но ако не желае, животът продължава. Аз ще се старая да бъда опора на мама, никога няма да я разочаровам или обидя.“

сайтът на книгата Перо от пеликан на Ирина Папанчева е тук

и стъкленият охлюв, както останалите писания на големия сръбски класик Милорад Павич е една приказка, изпълнена с любови, странности, мъдрости и заплетени в чувствата и времето герои

„любовта е нещо, което се учи и упражнява. също така любовта е нещо, което трябва да откраднеш. ако всеки ден не откраднеш от самия себе си малко сила и време за любов, това не е любов“

„мислите, че свиря ли? няма такова нещо! с тези свуци аз поливам цветята в градината под прозорците. така растат по-добре … има песни, които цветята обичат. както има песни, които ние обичаме. но има и други, редки и скъпоценни песни, които умеят да обичат нас“

„девизът му беше и остана: ако искаш дълго и щастливо да живееш на земята, не се щади за нищо“

писах още за последна любов в Цариград на Павич тук

обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват „прави така“, но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем – и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя

и все пак зачетох „преди децата ти да те побъркат“, защото приятели ми казаха, че има и смислени неща в книгата. а и защото имах време – на плажа и ми се стори подходящо четиво докато надзиравам малките, играещи във водата. предговорът ме грабна:

„през 90-те хората започнаха да правят по-различни деца, отколкото през всички поколения дотогава. до този момент децата си бяха деца. падаха, ставаха, цапаха се, играеха си – правеха всичко, което децата някога са правили. возеха се в коли без тройно сертифицирани детски седалки, ходеха сами на училище, играеха си на площадки, облицовани с бетонни плочки, живееха в домове без пластмасови капачки по контактите и поглъщаха огромни количества храни с оцветители.

изобщо е чудно как човечеството е оцеляло през тези безразсъдни десетилетия.

по това време започнахме да се променяме. животът стана по-сложен и по-натоварен. сдобихме се с мобилни телефони, компютри и дивидита. продавачите на сапун се опитват да изкарат сапуна по-сложен от ядрената физика.

на всичкото отгоре се оказа, че децата постепенно са станали по-сложни и по-деликатни … и всеки път, когато пуснем телевизора доктор Е от Т университет ни обяснява колко сме загубени и как децата ни са обречени, защото ние сме толкова загубени.

…

колкото по-щастливи сте вие, толкова по-щастливи са и те. простичко, но важно правило. най-важното от всички правила.“

–

писах и за и твоето компетентно дете

време за почивка. с книга на плажа или в планината – чудно!

за седмица помъквам три книги. всеки от семейството по 2-3 също. това си е цяла чанта книги. носим задължително и четци. защото от миналото лято знаем колко са полезни

оказва се, че изчиташ трите книги за три дена и оставаш без четиво …
оказва се, че едната е много тежка, другата не ти допада, пак оставаш без четиво …

и тук на помощ идва четецът – на него има заредени много, много заглавия, от които можеш да избираш
даже да не ти се чете това, намираш друго, или сваляш нова книга
цялата класика е свободно достъпна
има вече доста книжарници, от които да си купиш електронни книги
и така решаваш всички проблеми – един четец и четенето през отпуската е уредено в голямо разнообразие!

четец може да се намери нов за от 200 лева, много електронни книги са безплатни, други са с по-ниска цена от хартиените, все по-достъпни са електронните книги ми се струва

да живеят електронните книги и четци!

дишащия хълм е една приказка за приятелството, нежността и любовта, за докосването като тайнство, за разговорите без думи, за случването на живота с разперени ръце, в много цвят и с детска лекота. такъв, какъвто си го направим сами, с неочаквани извивки, изпъстрен с дребни детайли и неспестени усмивки.

дишащия хълм е идеалната книга за твоето лято, за твоя уикенд, за твоята нощ. книга, която няма да те натовари, а само ще те направи щастлив.

„Преди ти се струваше, че името ти мирише на мляко с каймак, топъл хляб и ягодово сладко. Сега е поле от прегорели слънчогледи.“

„Този хълм ми прилича на неговата буза, на малката трапчинка на едната буза, а разстоянието до хълма е колкото да протегна ръка и да вляза в неговата ръка като в хралупа, в която ръката ми не знае дали усеща ръката му или просто въздуха, толкова е нежен допирът… цяло едно хълмисто тяло, като че неговото,… излегнало се, за да го разгледам.“

„Тя разбира се ми каза “знаете ли колко ви обичам”, аз казах, че “това са измислици, Мари и … изобщо не трябва да ми казваш нещо, което аз знам.” Тя каза че всичко трябва да се казва, щом е измислица, и … така както си вървяхме, и … изведнъж ме попита дали може да ме целуне.“

Дишащия хълм, Бети Файон

тази книга дойде и ме отвлече в спомените, любовите, морето, липсата, носталгията, болката

оказа се идеална за безвремието на плажа и топлите юлски нощи

„… или си мисля, че е любов, иска ми се да е любов, Боже, как ми се иска да е любов, а не поредната победа, защото след победите оставам сам и срутен, побъркан от белезите на отсъствието на истина в живота ми, чужд на самия себе си …“

„понякога сме страшно неподготвени за местата, към които се връщаме… “

Боян, Тея Денолюбова