помощ, простете

fb

в ден на фарсове и цинизъм като този реших, че е подходящо да споделя впечатления от новоизлязлата на български книга на култовия Фредерик Бегбедепомощ, простете„. да не си мислим, че само тук и само сега е така.

„като всички останали се правех на нормален. … приличах на моята лишена от структура епоха. признавам, че е отвратително да се живее без гръбнак. наистина не знам как се справят останалите безгръбначни“

„всъщност бих искал да ви разкажа как разбрах, че тъгата е необходима“

„нашето общество вярва, че може да мине и без воля, но в крайна сметка да знаеш какво искаш, е доста сериозен проблем.  всеки има нужда от точно определена цел, а нашата цел става все по-мъглява. без мечти се превръщаме в безцветни животни, в блуждаещи скиталци. обезсмисляме се и се изгубваме. за кратко може и да е приятно …“

„толкова е сложно да си самотен. самотата е бреме, с което трябва да се свикне, като със смъртта …“

има още свежи изречения, но въпреки тях вероятно няма да дочета я дочета. може би книгата все пак на мнозина ще се хареса.

неохотният фундаменталист Мохсин Хамид

IMG_6933

купих си тази книга заради заглавието, прекрасната корица (наистина е много добра) и издателството (харесва ми изборът на съвременни автори на Манол, Жанет 45). не я бързах и я изчетох лежерно Неохотният фундаменталист на Мохсин Хамид.

вероятно всички влюбени в Америка няма да харесат книгата. защото малко или много тук бляскавостта е допълнена от груби детайли, които иначе остават на много заден план. да, в очите на всички нас, живеещи от американска гледна точка в „по-бедни държави“ Америка е страната на мечтите. но ако се замислим малко и излезем от клишетата можем да видим, че не всичко е еднозначно

„Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство …“

мда, колко лесно се превръщаме доброволно в еничари. и дори мечтаем децата ни да са такива …

в допълнение научих доста за Пакистан. книгата бе повод да се поразтърся и полюбопитствам още за тази страна със 165 милиона население

хареса ми.

аз съм неохотен фундаменталист.

уроци по танци за възрастни и напреднали

2

веселяшка, модерна, забавна, цялата в едно изречение – такава е Уроци по танци за възрастни и напреднали на Бохумил Храба. книгата е симпатична и усмихва

„най-добре ще е хората от цял свят да се разберат и да спрат да правят деца , отивате на екскурзия и не можете се размина от народ, да се въведат удръжки от заплатата, за едно дете петдесет крони, за второ още сто, за трето – триста, за пет деца – половин заплата и тояги на голо насред площада, така времената ще станат отново такива, че да можем да ходим с красавиците в горатав гората и да отдаваме дължимото на европейския Ренесанс без притеснения“

„а Либушка извика Господи, боже мой, аз се засмях и викам ама аз не съм Господ, само господин … това я разсмя … така ми отвори път към ново приключение и аз отново бях господар на положението“

още за Уроците и Храбал има в Kafene.bg

кравата е самотно животно

k1
кКравата е самотно животно на Давид Албахарие книга-бижу.

разказите са кратки, много кратки. понякога само в едно изречение от няколко думи.

„По някое време всички разкази стават еднакви, заявява разказвачът, и до последния отвеждат на едно и също място. Умението е в това, продължава разказвачът, да накараш слушателя или читателя да си мисли, че разказът, който слуша или чете в момента, все пак е по-различен от останалите. Значи разказването е вид заблуждаване, заключава разказвачът, тоест разказът е лъжа.“

ако не знаете как да четете къси разкази – Давид Албахарие разказва тук

минимализмът е новото (е, не чак толкова ново) голямо нещо. а кравата е самотно животно си е чудно приключение в малко думи с много смисъл между тях.

Туве Янсон за големи: Пътуване с лек багаж

15

един от подаръците от Дядо Коледа тази година бе тази книга. ако харесваш Туве Янсон за деца (да, за Муминтрол и компания) вероятно ще ти е любопитно да прочетеш тези 12-тина разказа в сборника Пътуване с лек багаж

спокойно неспокойни, нежни и въпреки това сериозни, деликатни и мъдри разкази. една обичана Туве Янсон в един обикновено необикновен свят, след който човек иска още

представянето на нашата книга за предприемачи

Predpriem-FINтази седмица се изтъркули едно важно за нас с Поли Козарова събитие – излизането от печат и представянето на новата ни книга – Основи за успешния бизнес тук и сега

представянето бе в M-tel Experience Store в приятелски кръг, премина лежерно, с доста позитивизъм и пожелания за успехи на книгата, разбира се

благодарим с Поли на всички, които ни уважиха и дойдоха! благодарим на всички приятели-блогъри, които писаха за книгата и я представиха! благодарим и на всички, които ще си купят книгата и се надяваме да ги вдъхновим да започнат свой бизнес или да приложат предприемачески дух във всичко, с което се захващат!

IMG_9050

тук съм с нашите редактори – Вики Лазова и Светла Минева

DSC_0018

Господин Левон Хампарцумян представи книгата и сподели виждането ни, че България има нужда от предприемачески дух, а за да е успешен трябва позитивно мислене, труд и хъс

500

ето ни и с Жоро от Библиотеката – Рицар на книгата

на снимките липсва Поли, която по здравословни причини отсъстваше, но бе духом с нас, а този празник бе наш, общ. и само началото на още много проекти, свързани с предприемачеството!

книга за предприемачи. скоро. и защо.

bookcover_justine

с Поли от Маркетинг буркан веднъж пихме кафе и както си говорихме стигнахме до темата за основните инструменти за правене на бизнес днес и как често остават непознати или плашещи. от там дойде и темата за предприемачеството, а после някак съвсем естествено дойде и идеята да напишем книга. захванахме се през пролетта и ето че сме готови. и до две седмици ще я имаме готова!

говорим за сериозни теми в лек и достъпен език. разказваме за най-важните детайли, през които ще премине всеки със сериозни намерения да прави бизнес в България тук и сега, честно и почтено. защото това е важно. защото на България й трябват повече предприемачи – от тези с технологични стартъпи до тези с бакалия на ъгъла, от производство на детски дървени играчки до пр агенции или семейно ресторантче. и се надяваме поне малко да вдъхновим и улесним всеки, който е решил да захване свой бизнес.

и за да внеса живец ще цитирам Палмен Вушев, който на IAB Day @NBU днес каза:

„Предприемачеството е способността за толелиране на риска и несигурността.“

„Най-важният фактор за успеха на всеки бизнес е мотиваията.“

скоро ще пишем още.

1Q84 на Мураками. част 1.

122колкото и клиширано да звучи – Мураками е сред любимите ми автори. най-вече като че с Кафка на плажа, Преследването на дивата овца, Норвежка гора.

и затова излизането на 1Q84 на български наистина ме зарадва и я захванах с голямо желание, изчетох я бързо и много се вкиснах. вкиснах се, защото книгата искрено ми хареса, но свърши в никъдето, а вероятно за втората част ще трябва да почакаме … или да я захвана на английски.

и в 1Q84 отново Мураками е омаен вълшебник на думите и на историите. музиката, както в повечето му книги присъства силно. но не е джаз, а е класика. има доста детайли за храна. има и секс. няма котки, но има куче, което за жалост се взривява мистериозно в края на тази първава част. главните сюжетни линии и герои са двама, самотници по своему, имаи две луни, както и две времена – 1984 и 1Q84. не случайно.

за който обича Мураками това без съмнение е една наистина много негова история, и много добра.

„- … животът трябва да е доста мрачен.

– И е, вероятно.

– Но ако обичаш някого с цялата си душа – дори да е ужасен човек и да не споделя любовта ти, тогава животът поне не е ад, независимо че пак си остава мрачен.

– И се пак имам чувството, че този живот страда от сериозна липса както на логика, така и на доброта.

– Може и да си права … Но е късно да го заменим с друг.

– Гишето отдавна хлопна.

– И разписката се е загубила.

– Е, няма проблем всъщност. Така или иначе, светът ще свърши, без да се усетим.

– Звучи многообещаващо.

– И ще настъпи Царството небесно.

– Нямам търпение. “

писах още за: след мръкване, страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на дивата овца, Кафка на плажа, птицата с пружината

размерите на трагедията

212

размерите на трагедията със сигурност не е четиво за пуритани. но е модерен текст по вечна тема, облечена в примамливите нюанси на нагоните и сексуалните желания. темата за човешкия живот, за неговия смисъл, за самотата. динамика в монотонни сцени, кратки изречения, много испански, с малки детайли на ежедневието и уличките на Барселона, къща в задънената улица без изход, Курт Вайл, едва капещата чешма… . всички елементи като на филм, без да тежат. с много страсти, еротични сцени, пластове смисли, простота

Ким Монзо не случайно е признат за скандален автор. смел и умел сатирик, който с лекота се присмива на човешките слабости и завършва с много удивителни, с размерите на трагедията

„в този момент еволюцията му се струваше не просто несправедливост към човешкия вид, а оскърбление срещу личността му“

комплименти за превода на Елица Попова и за художника на корицата Стефан Касъров

още за размерите на трагедията в Kafene.bg

защо дарената книга е по-ценна

ако дарим книги, а не просто ги заварим в библиотеката:

– ще имаме винаги благо чувство, когато я посещаваме, ще знаем, че нещо добро и наше е там и радва, помага на другите;

– ще сме по-внимателни към книгите, заети от библиотеката;

– ще имаме повод да се връщаме към библиотеката;

– вероятно има още 🙂

благодаря на Деси, Миряна, Светла, които вече писаха в блоговете си в подкрепа на инициативата!

за който не е разбрал – събираме средства за закупуването на нови книги за Детски отдел на Столична библиотека, до Коледа, кутията за дарения вече е там – пл. Славейков, входът откъм поликлиниката

още инфо тук – дари ни книга