хей, здрасти.

знам, че си объркан точно колкото мен. нищо, че не го казваш и показваш. чудиш се защо се получи така. чудиш се до къде ще отведе. признаваш, пред себе си, че е лудост. следиш случващото се, нищо, че даваш вид, че не ти пука.

знам, че ти пука. защото си тук и нямаш път. защото и ти, като мен, си в кочината затънал и няма излизане. и дори да вдигаш рамене и да казваш, че нищо не можеш да промениш, че нищо не зависи от теб, дълбоко в себе си знаеш, че не е така.

чувстваш се като това дръвче – появил си се на неправилното място. нямаш шансове да оцелееш. но си тук. ти си тук и сега. и живееш, тук и сега. знаеш ли – има неща, които зависят от теб.

например това да гласуваш. мда, на онзи 12-ти май някак много те домързя да минеш до изборната секция. нямаше за кого да гласуваш. или пък гласува както винаги – за сигурното, макар да не ги харесваш тези. абе всички са маскари.

а сега – доволен ли си от резултата? харесва ли ти г-н Пеевски като депутат? а като шеф на ДАНС? не, нали?!нищо, че не го признаваш – ние с теб мислим еднакво.

скрил си дипломата за инженер дълбоко в чекмеджето. караш такси или зареждаш търговски обекти с минерална вода. а пееше Бийтълс, в училище, тайно. днес пиеш горчиво кафе и хвърляш фас след фас, докато събираш пари да изпратиш дъщерята да следва навън. и се надяваш никога да не се върне в родината-мащеха.

иска ми се пак да изгледаме заедно Коса или Обществото на мъртвите поети. иска ми се да възвърнеш смисъла, който поизгубихме из пътя. иска ми се дори да не излезеш днес на площада да отидеш да гласуваш на следващите избори. и ама наистина да не играеш да жмичка, а да помислиш сериозно.и може би някак ще отлепим. някак ще променим заедно нещата. няма да е лесно. но може би някъде след като завърши, дъщеря ти сама ще пожелае да се завърне. и тогава ще разбереш, че е имало смисъл. и тогава ще поплача с теб от радост. обещавам ти.

само заедно ще успеем. събуди се.

Follow

това са официалните данни от проучването на Алфа рисърч от края на септември

• Доверието към парламента ерозира до 11%, а към председателя му Михаил Миков остава в рамките на 20%. За последните пет парламента няма друг случай на толкова нисък начален старт и толкова слабо сцепление между политически елит и граждани.
• Одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%.
• Оценките за кадровата политика, борбата с корупцията и монополите са в рамките на критичните 12 на сто подкрепа, здравеопазването и еврофондовете – 15 на сто. Липсата на обществено доверие прави много трудни действията на
  правителството, тъй като поставя под въпрос водените политики, дори и в тях да има разумно стъпки.
• Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% – че е нужен предсрочен вот.
• Три месеца след излъчването на правителството мнозинството от членовете на
  кабинета са неразпознаваеми за хората, а тези, които са способни да дадат мнение ги оценяват критично. Всеки втори жител на страната не е в състояние да посочи нито едно име на министър, който се справя успешно с работата си. В резултат, позитивни асоциации с правителството носят основно двамата силови министри – вътрешният
  В дъното на таблицата са министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов (отрицателен индекс от минус 3.9), финансовият Петър Чобанов (-4.4) и здравният Таня Андреева (-7.2).

всички данни – на сайта на Алфа рисърч

#оставка

Follow

нали не си се отказал да мечтаеш?!

да мечтаеш за една по-добра България. в която работиш усърдно, получаваш достатъчно и живееш достойно.

да мечтаеш за една по-чиста България, и духовно, и морално, и природно.

да мечтаеш за една по-обичаща България, в която отглеждаш децата си без да изкаш да ги изпратиш в чужбина, когато порастнат.

да мечтаеш за една по-красива България, в която ценностите са различни от сегашните.

да мечтаеш за едина по-смислена България, в която всички заедно случваме промяната.

аз не съм.
вярвам и ти не си.

човек трябва да работи, за да случи мечтите си.
а тези мечти изискват дори още повече работа. не само три месеца на площада.

само заедно ще успеем. и не, не сме се отказали.
протестът продължава. до оставка.
и след това – промяна.

няма да спрем да мечтаем. и да работим за мечтите си.

#оставка

Follow

този протест е много повече от вик за оставка

този протест е много повече от абревиатури и имена

този протест е много повече от действие против мафията

този протест е вдигнатата глава, воля за добро, желание за свобода, жажда за морал, търсене на красивото, намиране на общото, установяване на граници, сваляне на стени, разкъсване на с десетилетия споени вериги, разбиване на митове, колективна мантра, биенето на празнична камбана, подадена ръка, заедност, приятелство, себеразкриване, съмишленичество, енергия, поток, разбуждане, изцеляване, сбъдване, туптене, живот.

той е много повече от три минути по телевизията, няколко нови думи в речника, шепа хаштагове, много групи из социалните мрежи, стотици вече интервюта, статии и анализи.

той е удивителната след въпросителната след многоточието.

той е най-голямото нещо, случило се тук на всички нас.
този протест е чудо. цяло чудо. чудо, което продължава вече близо 100 дни.

чудото сме ние. и силата е с нас.

#оставка

задължително четиво по темата и при Владо Kaladan – притеснен съм и при Мирянка – ДПС не заслужават българските турци

Follow

вгледани в малките проблеми на деня, в заинатеното ни правителство, което три месеца е като на самотен остров, но си вее байряка все едно не е така, вгледани в опитите протестът да бъде потушен, разтурен, сгромен, разделен, принизен, омърлян, сринат изпускаме голямата цел

голямата цел е една по-добра България

защото 23 години по-късно България е все още страната с най-голям брой деца в институции, разбирай домове за сираци, деца, изоставени от родителите си. в допълнение много деца са на самоотглеждане или познават повече баба и дядо, защото родителите са в чужбина и се връщат веднъж на година. и все още ежегодно умират деца в домовете. умират нелепо и деца извън домовете. и ние сме ОК с това.

защото 23 години по-късно България насърчава младите, ученици и студенти да заминат и всеки ден, с всеки полет те напускат това място. само след 5 години ще сме още по-малко и пенсионерите ще са над 50%. защото нищо не правим, за да задържим бъдещето на България в България.

защото 23 години по-късно черноморието прилича на бетонна крепост и продължаваме да го унищожаваме ден след ден, а планините ни умират, затънали в безхаберие, боклуци и пожари.

без да вадим „стари“ (от преди 10-ти ноември) призраци си имаме достатъчно „млади“ такива. и за мен не е важно ще яха ли някой протеста или не. ще се политизират ли нещата или не. защото те са достатъчно политизирани и сега. и без политическа воля няма как да се променят.

за мен е важно да знам защо ти си равнодушен към всичко това. защо стоиш у дома и приемаш именно това бъдеще на България. защо нямаш вяра в себе си. вяра в бъдещето на твоите деца тук. защо не искаш да промениш нещата.

ела на площада да поговорим. всяка вечер. 18.30.

и да, оставката ще е само началото. после ни чака много, много, много работа, но искаме ли, ще променим България към добро. само заедно ще успеем.

#оставка

Follow