около големите имена винаги има някаква мистика. затова и с любопитство посегнах към книгата на Ричард Брансън „Бизнесът на бъдещето“. ясно е, че тайни големи в книга не се разкриват, но пък очаквах вдъхновение

е, тази книга Е вдъхновение. от нея няма как да се научат правила, липсва списък с основни точки, които всеки мениджър да отметне в пътя си към по-високи постижения. но има визия, колкото и банално да звучи това, има начин на мислене, задължителен за всеки бизнес не утре, а още от днес

„сутрин се събуждам с положителни мисли. позитивизмът ми се дължи на дълбоката ми вяра, че ние, обикновените жители на планетата, не само искаме, но и ще направим необходимото. ние ще се справим с проблемите не само защото нямаме друг избор, но и защото този живот и този свят са единтвените, които имаме“

„ясно и просто: нещата трябва да се променят“

„бизнесът е сила, която твори добро. иначе казано, правенето на добро е добро за бизнеса“

„забавлявайте се и парите ще дойдат“

ще пиша още за Брансън. а междувременно – следвай го в twitter, fb, прочети писанията му. задължително за всеки начинаещ, млад или зрял предприемач

p.s. благодаря на БАУХ за книгата, подарък ми е от тях

прочетох я преди няколко месеца, но още е у мен историята на малкият Енаятолах Акбари, който изминава дълъг път от родното си афганистанско село до свободния живот в Европа. животът и жаждата за свобода като водачи. възможностите, които дебнат отвсякъде. суровите обстоятелства и силата на човешкия дух.

присетих се, че не съм писала тук за „Има крокодили в морето“ на Фабио Джеда, размишлявайки за съдбата на сирийците, които търсят своя път, прогонени далеч от родината.

макар да не е мой, а на моите предци, нося спомен от бягството от родината. гоненията и геноцида над арменците на няколко пъти. прогонени из целия свят, немили, недраги. и за Яворовото „Арменци“ се присетих. за емпатията, състраданието, гостоприемството, човещината.

и се питам къде останаха? какво се промени тук в годините, че изгубихме човещината си?

***

малкият Енаятолах е на около 10, когато майка му го отвежда в Пакистан и го оставя на съдбата. за да го спаси. пътят му минава през Иран, Турция, Гърция до Италия. чудото се случва.

„Всички (включително и аз), обичаме живота, нали? И за да живеем, сме готови да вършим и неща, които не са ни приятни.“

„Възпитанието на един е благо за всички.“

„Никога не ме е страх. И винаги ме е страх. Вече не умея да различавам едното от другото.“

и една сладка случка, много показателна. мисля си я и за бг вариант. по пътя някъде Енаят среща двама младежи. единият казва, че е французин и основното, което Енаят знае за Франция и казва е „Зидан“, другият е от Бразилия – „Роналдиньо“. Енаят казва за себе си, че е от Афганистан и двамата чуждоземци го сочат и казват всичко, което знаят за тази страна – „Талибан! Талибан!“ …

ако не си я чел, макар и тежка – препоръчвам ти я

още за книгата има в Kafene.bg

чаках я тази книга и признавам си, много ме обсеби. с идеите си, в които съм въвлечена от доста време, но представени в български роман – наистина радва!

Васил подхваща една не лека тема – антиконсумеризма, минимализма и възприемането му в обществото днес. поднася я елегантно и умно. и както споменах – обсебващо.

големите корпорации са се слели с държавата и политиката. всичко е вързано, но по силата на обстоятелствата именно в България се появява Хармония – организация, която е в битка с всичко това. Хармония иска хората да живеят в хармония „с природата и с цивилизацията, като под цивилизация нямам предвид тази кочина от реклами, тази мрежа от лъжи, в която сме превърнали света си“.

да, особено в контекста на #дансwithme романът звучи още по-интригуващо и силно препоръчвам да се прочете от всеки трезвомислещ

интервюто за Апарат с Васил в Kafene.bg

ето и какво споделя Жоро за книгата

още важни антиконсумеристки текстове – в блога на Асен Ненов тук

какво подарявам най-често напоследък ли? не, не са книги. подарявам електронни четци!

е, след първоначалната радост „Йеее, имам си вече електронен четец!!!“ идва резонният въпрос „А от къде да си взема книги?“

разбира се, всички знаем за Читанка.

но има и неизчерпаем извор – цялата класика, която вече е с освободени права и достъпна на един клик разстояние – намерете я на OpenCulture.com (благодаря на Бени за линка!)

моето място за легални платени и безплатни книги на български книги е сайтът Biblio.bg

писах още: за екнигите и какво да извадим от ученическата чанта и възхвала на електронните четци

Косьо Йорданов има много пълен и интересен поглед върху книжния пазар. а в това видео говори за детските книги и как те достигат до децата у нас. много цифри, любопитни детайли и добро презентиране на една важна, но позатулена тематика.

видео 1, видео 2, видео 3

една малка и доста симпатична книга излезе наскоро и се вдигна шум около нея. Боян Бенев е авторът й. той е млад, но вече с доста успехи. и въпреки, че е писана на английски и после превеждана на български, книгата е написана с много любов за България. и чертае мисли за бъдещето й, така, че то да е по-добро от настоящето. може да се постигне – в две поколения време.

„Хората обичат да се оплакват. Тези оплаквания обаче рядко притежават потенциала да направят каквото и да е друго освен да деморализират“

„Колкото и да е труден животът ни, винаги трябва да има нещо, с което да можем да се гордеем – та ако ще да е само способността да оцелеем през трудни времена… гордостта е просто двигателят, който ни тласка напред.“

„За да имаме национално чувство за гордост , достигащо всяко семейство, минималното изискване е всяко семейство да може да види успех в непосредственото си обкръжение.“

‘Образованието е горивото за високо квалифицирания бизнес. Няма как да се привлекат или насърчат предприятия, създаващи сериозен приход, ако средата не е богата на талантливи кадри, образовани и мотивирани според най-високите стандарти.“

„Образованието създава самоувереност. Разширява хоризонтите на света ни и ни позволява да открием мястото си в него.“

„Застъпи се сам за себе си, за да те забележат.“

Леко разпилени на моменти, леко наивни, но все пак симпатични, красиви разсъждания за България, процесите от близкото минало и възможностите й за развитие в бъдеще. емиграционната вълна и как се отразява на живота тук. мисли, които са минавали през главите ви със сигурност, говорили сте за тях с приятели. погледи към утрешния ден. ще е любопитно, без значение кой спечели изборите, ИК Жанет да подарят на всеки депутат по една бройка от книгата две поколения. и да не го направят, ясно е, че пътят към по-добро бъдеще на България е в нашите ръце. на никой поотделно, но на всички заедно. от нас зависи. от теб и мен.

в последно време излизат толкова добри български книги, че човек трудно насмогва.

не очаквах, че ще я прочета бързо. не очаквах и, че ще ми хареса толкова. въпреки че Алек Попов ми е любим. имах си едно на ум „уф, партизанска книга …“ пък то какво излезе! зад една силна стилна корица една с много послания и колкото усмиваща, толкова замисляща история. на места с пряк реверанс към днешния ден.

Екстра Нина, Ленин, Медвед, Храста, Копача, Винт, две близначки в Даданския лес … пародия, с нотки на фантастика, безумни ситуации, тъжен край.

много се изписа за Сестри Палавееви, няма да добавя повече, само един цитат ще вмъкна:

„- А как стои въпросът с маструбацията в СССР? …

Медвед придърпа краищата на куртката си, покашля се и важно рече:

– Въпросът за маструбацията не стои на дневен ред в СССР. Съветските хора имат да решават по-важни задачи. Те не могат да си позволят да пилеят енергията си толкова лекомислено. Съветвам и вас да пестите силите си. Не можем да разчитаме на редовно снабдяване. Всяка калория е нужна за целите на борбата!“

за книгата писаха още  Библиотеката, Литературата днес, Аз чета, Книголандия

още за книгата – в Kafene.bg

не се движим, храним се лошо, дишаме мръсен въздух, негативни сме и натрупваме в себе си какво ли не. и боледуваме. идеално за фарма индустрията. никак не добре за нас самите, както и да го погледнем. ставаме все по-кекави. и ние самите го допускаме да стане така.

книгите от сорта на „Тайните на …“ никога не са ме привличали много, но в лабиринта на дните ми се натъкнах на тази и я зачетох. авторът не е голям мъдрец, просто е събрал на едно място историите на различни хора, които по свои начини успяват да не боледуват. ще сомена само тези от историите, в които аз самата повярвах

през 90-те години на 15-ти век Корнаро, който иначе живеел в охолие и преяждане, без много движение, както повечето интелектуалци по това време се разболял. измислил своя диета, след което написал „Размисли за умерения живот“ – с напредъка на възрастта човек трябва да яде вс епо-малко и по-здравословно е да не се храниш, отколкото да се тъпчеш, „правилно регулираният живот премахва причините з аболедуване“

към „яж по-малко“ тайните продължават с чесън, билки, сънят, положителното мислене, бягане, витамин С, без стрес

вдигане на тежести – тази тайна специално много ме впечатли. не че е голяма тайна, но много хора не са я чули, ми се струва. упражненията със свободни тежести и собствено тегло са важен ключ, според мен, за доброто здраве, а в книгата е описано подробно и защо. има не малко ресурси и онлайн (за любопитните в BBTeam, например има доста)

още за книгата – в Kafene.bg

писах още за дълголетието, най-злите родни храни, нямане и хранене, още за храната, анти рак

ясно е, че четящите деца като цяло имат по-голям шанс да успеят. да успеят да имат работа, която ги прави щастливи. да успеят да намерят себе си, пътя си.

началните учители имат доста важна роля в този процес. за жалост, обаче, не са много подпомогнати в изясняването именно на тази си важна мисия.

правим тази работилничка за начални учители, които обичат да виждат учениците си с книги, супяващи и развиващи се. ще е на 23-ти март и мисля, че ще е забавно, полезно и интересно.

все още има няколко свободни места. повече инфо и записване – тук в Kafene.bg