Емил Георгиев е юрист и представител по индустриална собственост. Има своя кантора в София, където се завръща след дълги години в Австрия. Днес е сред основателите на новия либерален политически проект ДЕОС.

Какво те мотивира, накара да се върнеш в България след дълги години в Австрия?
Търсех промяна най-вече в професионален план. Към онзи момент (2011 г.) все повече премислях създаването на свой собствен бизнес. Смятах момента за подходящ поради две причини: (1) бях натрупал сериозен опит в сферата на правото и информационните технологии и (2) нямах обвързаности, които да ме задържат на едно определено място. Разговори с близки приятели и семейство само затвърдиха решението ми да скоча в дълбокия и студен вир на предприемачеството.

Какво харесваш в България каквато е тя днес?
Харесвам многообразието в обществото, което някои недобросъвестни политици и журналисти наричат „разделение“. Харесвам социалния живот и произтичащите от него възможности за бизнес.

Кога България ще се промени? Какво е нужно, за да се случи това?
Впечатлението ми е, че за времето на моя престой в чужбина, България се промени много. Промяната винаги е по-видима отвън, отколкото отвътре и това е съвсем нормално. Малко като ситуацията, в която родителите някак си не забелязват как детето им расте, но това пък винаги прави впечатление на роднините, които го виждат само 2-3 пъти в годината.

Иначе истинската промяна (онази за която все се говори) ще настъпи едва тогава, когато всеки я превърне в своя кауза. Да вземем за пример отпадъците, които ни заобикалят буквално навсякъде. Проблемът с тях ще решим устойчиво, когато (1) всички полагаме грижи да ги хвърляме само, където им е мястото и, което е още по-важно, (2) по свой почин и доброволно започнем да ги събираме и почистваме.

Промяната, с други думи, е в нашите ръце. Това трябва само да го осъзнаем и да се възползваме от него.

Какво е ДЕОС за теб?
ДЕОС е общност на свободни и отговорни хора. Там сме, защото вярваме, че надграждането в демократичното общество е възможно единствено по политически път. Защото знаем, че можем да прекратим много от досегашните порочни практики и с личния си пример показваме на обществеността, че няма пречки участието в политическия живот да бъде прозрачно, отговорно и отчетно. Защото осъзнаваме колко важни за обществото ни са безпристрастното правоприлагане, образованието и устойчивото икономическо развитие. Защото знаем, че можем и не се свеним да искаме доверие и подкрепа. От всички онези, които искат да  бъдат дейни, като подкпрепят дейните като нас.

Споделяш нашите идеи? Научи повече и се присъедини към ДЕОС още сега!

#ДЕОС #проект500 #промяна #България #бъдеще

Follow

защо винаги ходя с голямо желание и удоволствие в Девин на състезанията и Академия Аз мога тук и сега? ето защо:

1. защото винаги срещам умни, красиви, любопитни, мислещи, действени, амбициозни, талантиви ученици от цялата страна – уау!
2. защото срещам и учителите им – отдадени, с грижа и любов, каквито учители все по-рядко се срещат – респект!
3. защото Аз мога тук и сега се провежда от невероятен екип, начело с Кристалин Чавдаров – шапка ви свалям, хора!
4. защото там са и голяма част от най-готините експерти в бранша и можем да си говорим неформално и дълго
5. защото помагаме на таланти да се откриват и развиват
6. защото заедно творим и мислим и се учим колективно
7. защото се раждат чудни идеи, голяма част от които – с бъдеще
8. защото природата на Девин е уникална и дава отмора и уют
9. защото всички заедно избираме да променяме България тук и сега
10. защото всичко това ме вдъхновява и ми дава надежди, сили и усмивки!

благодаря ви, хора, всички, които бяхте там и направихме заедно това уникално събитие! лятото – отново!

над 420 ученика от цялата страна в 4-тото издание на конкурса Аз мога тук и сега 2014 в Девин този уикенд и над 25 от топ-експертите в областта на уеб, фотография, програмиране и дизайн,

въпреки дъжда, с ентусиазъм и желание!

Follow

много хорасвам написаното от Ромен Гари. затова и когато взех зарядът на душата очаквах пътешествие. а то се оказва много смело и мащабно. и смислено. и разтърсващо.и тъжно. и … човешко.

измислен е начин да се прихваща душата на умиращите и да се използва като мощен енергиен източник. от това, разбира се, произтичат много последствия от различно естество. и да, тоталната дехуманизация е наистина тотална.

„ако все пак някога светът бъде разрушен, това ще бъде от някой създател“

„никога не се е случвало в историята Силата да не стигне до собственото си унищожение“

„не гений липсва на света, а граници пред гения“

„още колко пъти цивилизацията може да бъде спасена така, че все още да заслужава да бъде наречена цивилизация?“

“ … процеса на привикване, който винаги се случваше в историята и който водеше до атрофия на чувствителността, така че те вече почти не забелязваха …“

„всички народи са орли. това е част от реториката. колкото повече ги карат да пълзят, толкова повече им обясняват, че летят и че са орли“

„законите на войната са приложими единствено по време на война. по време на мир всичко може“

явно неслучайно я четох тази книга именно в тази ситуация на България, на света. имало защо. a must read за мислещия човек. с уговорката: ясно е, не е леко четиво.

„има ли все още нещо човешко в нас …“

още от Ромен Гари: Големия Гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена

Follow

ако някой преди четири месеца ми беше казал, че ще се занимавам с партиен проект вероятно бих се усмихнала широко и подминала. защото, истината е, че както и много българи доскоро считах, че политиката е нещо мръсно, не за обикновените хора, далечно и петъчен парламентарен контрол съществува, за да запълва програмата на радиото, а не за нещо по-сериозно.

защото така ни е внушено, от години. да мислим, че за обикновените хора в политиката място няма. тя е ресор за „специални хора“. такива, които могат безскрупулно да лъжат. такива, които лесно обещават, а после също толкова лесно забравят.

дойдоха протестите. вървяхме дълго. говорехме. вечер след вечер. вероятно още юли бе, когато Григор Гачев ми каза „трябва да направим нова партия. сега му е времето“. вървяхме заедно с него и още 5000 души към Немско посолство, да бутаме Берлинската стена от кашони, една от първите акции на Протестна мрежа. аз носех малкия си син на рамене, защото от Министерски съвет до Плиска не е никак малко, а после има още. вървяхме и говорихме. и така месеци.

после останахме по-малко на площада. но още се събирахме. вечер след вечер. мислехме, говорихме, чудихме се, търсехме решения. и пак си спомням често повтаряните от Юлия Берберян думи „направете партия, вие можете, вие сте мислещи, трябва да променим някак нещата, а без партия няма как да стане“.

чухме тези думи и в Европа. питаха ни „къде е опозицията в България? защо наистина не подкрепя протеста?“, а ние свивахме рамене и се споглеждахме. и пак крачехме по жълтите павета. все по-замислени.

ясно е, че Протестна мрежа е надпартийна и ще остане още дълго, надявам се, като балансьор, като гласът на хората от улицата. Протестна мрежа е уникален феномен за България. обединител и на леви и на десни, и на хора, симпатизиращи на ГЕРБ, както и на тези от РБ, Зелените, както и много негласували или непредставени. затова и Протестна мрежа ще продължи своята мисия.

днес поставихме началото на ДЕОС. политически проект, роден на площада, след 9 месеца износване. роден от любов. любов към България и към свободата.

предстои ни много работа. ние сме непрофесионални политици, но всеки идва със своята експертност, с желание, с възможности да се учим, да търсим добри примери и решения, да говорим, да изпробваме модела на пряка демокрация в партийна структура. да, това ще е нещо ново за България, но феномен, който вече съществува успешно на много места по света. да, ще сме хоризонтални, прозрачни, отговорни, проактивни. ще разчитаме на доброволчество, на много разговори, на въвличане чрез идеи и действия, а не чрез напразни обещания, кебабчета или принуда.

предстои ни много работа, но съм уверена, че както бяхме заедно 9 месеца на площада и не се сломихме, не спряхме да вярваме и да намираме решения, да говорим, мислим, действаме, така ще продължим и напред. заедно. с всички обикновени хора, уморени от обещания, искащи промяна, търсещи истински решения, различни от Терминал 2.

какво предстои ли? напред и нагоре. всеки без обвързаност с ДС е добре дошъл. търсим чистите хора, за да направим по-чист своя живот тук. заедно ще успеем.

ела в ДЕОС.

#ДЕОС #България #бъдеще

–

писах още за ДЕОС, 26 декември, 6 месеца по-късно България никога повече няма да е същата
и в Капитал Гражданите-политици от площад „Независимост“

Follow

днес стартира ДЕОС – Движение за Европейско Обединение и Солидарност. политическо движение с амбициите да промени България.

защо избрахме 1-ви март вероятно става ясно. защо избрахме да говорим първо с блогъри – също.

как се случи ДЕОС? след месеци ходене по паветата, говорене, обсъждане, търсене на решения за днешния ден на България. намерихме се там. разбрахме, че имаме общи ценности и идеи. решихме да го направим.

в какво вярваме? в правото България да е нормално място за живот, за бизнес, място на осъзнат избор да сме тук. за нас Терминал 2 не е решение. вярваме, че това място може и трябва да бъде по-добро. вярваме в толерантността, семейството, прозрачността, почтеността, активното гражданско участие.

кои са основните насоки?
– Правоприлагане (правосъдие, съдебна власт, администрация)
– Образование
– Устойчиво развитие (икономика, селско стопанство, финанси, енергетика, ИТ, екология)

вярвам, че в политиката може да има нормални, честни, мислещи, открити, смели, разумни, действени, неподкупни, креативни, последователни, интересни, интелигентни хора.

вярвам, че и за България е време за промяна.

вярвам, че хората в България желаят промяната.

промяната е възможна. най-важното, за да се случи е да има добра воля за това. да има хора, решени да случат промяната. истински хора.

ето затова участвам в ДЕОС.

за който е любопитен за още информация:

сайтът на ДЕОС е тук

видео от днешната среща на ДЕОС с блогъри е тук

Мишо е писал защо е част от ДЕОС тук

Follow

„ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред – образовай населението!“ Конфуций

дълго се питах от къде трябва да започне реформата, промяната е образованието. от училище – не. от университета – не. днес дойде просветлението – от родителите! само мотивирани, образовани и обичащо-отдадени родители са способни да започнат и извършат промяна в образованието! желанието на родителите, тяхната настоятелност и търсения ще доведат до решение.

и като говоря за образованието не си мисля за едно семейство, за един клас или едно училище. защото и днес има много „спасени“ от семейство, готин класен или супер училище, но единични позитивни явления и тук. говоря за масово, за училище, което учи, радва, възпитава личности, достъпно за всеки.

представям си свободното образование:

• със свободни личности в него, учители и ученици, водени от жажда за знания, любопитство, а не от страх и назидание;
• със свободно и активно участие на родителите на всеки етап;
• без оценки и без изпити;
• с постижения и съпреживявания за всички;
• чрез действие и правене;
• без 8 часа зад чина;
• с много книги и четене;
• с въвличане и вдъхновение.

радвам се, че и в България вече активно се говори за това. радвам се, че се поставиха и първите важни стъпки за случването на свободно образование и тук. поздравявам всички съучастници и ни желая кураж, защото пътят ще е дълъг, но смислен! и само заедно ще успеем!

от туитовете на Деси Бошнакова и Крис Михайлов:

• To be a teacher is the high level in society you can reach in Finland.
• Efucation is a live body, is not a machine.
• Democracy is not when someone in power govern the people. Just the opposite.
• 4 principles: Pluralistic learning. Democratic community. Dialogic relations. Democratic conten.
• The first rule if you want to make a change is: not to ask permition from anyone.
• If you want to achieve something, you have to do a lot of things that you don’t want.
• To be able to learn from others people experience mean that you have to have confidence in yourself.
• Reading books is very important, but schools kill our desire to read.
• Няма статии, в които да се казва, че е добре да стоите мирно на стол по 8 часа на ден 9 месеца в годината.
• Всички пирамидални структури в организациите ще изчезванет до 20 години.

поздравления за организаторите на тази първа национална среща за свободно развитие на образованието! посоката е ясна. продължаваме!

#nmrbg

Follow

студентите от НБУ искат България да бъде:
. единна
. свободна
. без корупция
. с по-добра инфраструктура
. без анархия, със закон и ред
. по-отговорна
. независима
. истинска
. честна
. толерантна
. водеща
. чиста
. виждаща
. вдъхновена и вдъхновяваща
. впечатляваща
. със светло бъдеще
. по-усмихната

цялото видео е тук

благодаря на всички от курса, които се включиха с идеи и в реализацията! чудесни сте! пожелаваме си вашата България да ни се случи!

#дансwithme #промяна #България

Follow

преди време Денис попита – как да се борим с апатията. дълго мислих. защото темата е важна, дори изключителна важна за всеки днес тук, за всички нас заедно.

намислих тези няколко семпли на пръв поглед неща, които могат да ни извадят от апатията

вдъхновение от успехите. мисля, че успехите, чуждите и своите, са най-големият мотив да се продължи напред, да се иска още, да се работи за още, да се действа, да се успява.

вдъхновение от животът. природата, животът сам по себе си е вдъхновяващ. пролетта, разцъфващото цвете, вятърът в косите, меката зелена трева, белият недокоснат сняг, величието на планината, безкрайното море. влюбването, което винаги носи живот. това е най-естественото вдъхновение. да не си го забраняваме.

вдъхновение от красотата. красотата не само ще спаси света, но ще спаси нас от апатията. не можем да сме безразлични към красивото. то може да е навсякъде, само да се огледаме и да имаме очи за него.

радост от правенето на добро. съзиданието и правенето на добро за другите е голям вдъхновител. подай ръка на падналия човек и благодарността в очите му ще те вдъхнови. дори и само една усмивка от непознат може да е окуражаваща и да ти даде крила.

поука от историята. вероятно най-малко използваме именно този начин за мотивиране – историята. тя е безкраен източник на поучение и вдъхновение.с обратите си. с победите си. с пътя, който човечеството е изминало. всеки един от нас и всички заедно.

и да, апатията е най-големият ни враг.
и всеки ден, всеки от нас прави своите избори.

#избори #България #бъдеще #вдъхновение

Follow