междусезоние се нарича стихосбирката на Поли Гатева, излязла преди броени дни.

познавам Поли от няколко години и основно през прекрасните й стихове. те често са ме разплаквали. размечтавали. разнежвали. думите в поезията на Поли топуркат еротично, милват нежно, сграбчват, яхват, обвиват, отмиват, разтопяват, отвяват, омагьосват, изплуват, изтупват от прахта спомени и чувства, през лупа показват детайли за миг, а след това ги захвърлят неочаквано насред някоя софийска улица.

из тази книга притичват страсти. погълнати от цветове във всички нюанси. любовта е не само желана, търсена, тя е като въздуха нужна, за да туптят тези стихове в пълната си красота.

Понеже си забравил да ми пратиш

Измислям оправданото несрещане:
например – две не виждаш от умора,
или пък вчера нещо много грешно
… прошепнала съм, докато се моля –

това да е съдбовната минута,
в която две души съединяват
очаквания. А е много трудно
пространствата да ги сближават.

Измислям оправдание за бягството
зад онзи зид, който сама издигам.
Отказвам още да повярвам в баснята,
че съм пропуснала, че ме подмина.

Но ето, пиша в нета, търся в мейлите,
оставено писмо от теб за вричане.
Понеже си забравил да го пратиш,
изпращам аз. С две думички: „Обичам те“.

и интервю с Поли в Kafene.bg

Follow

Ким Тхуи ме хвана леко за ръката, приятелски, нежно и ме поведе из ситните си истории, на своя живот, на Виетнам, които ме натъжиха и разплакаха. спомени от „онази част от историята, която не ще намери място в класните стаи“. идването на „новата власт“, жестокостите, нереалностите, които тя води със себе си, бягството, оцеляването, проговарянето наново, в новия свят. тих разказ, въпреки виковете, нежно разказан, въпреки бруталните сцени, пълен с любов, със семейство, с топлота и живот.

„войната и мирът вероятно са приятели, които си играят с нас, както им е угодно“

„родителите ми често ни казват, че няма да могат да ни оставят пари в наследство, но какво от това, след като вече са ни завещали богатствата на паметта си, които ни позволяват да доловим красотата на грозд глициния, деликатността на някоя дума, силата на очарованието. И още по-важно – подарили са ни крара, които да ни носят към безкрая на мечтите ни“

от всички книги, които изчетох за соц-а и прехода, за пътя от онова време в това, сякаш тази най-силно, най-дълбоко ме достигна. искрено я препоръчвам.

Follow

Петя има много добра визия за това какви днес следва да са детските автори. те трябва да са посланици и културни аташета на четенето, да отговарят не само за текста, но за визията, илюстрациите, оформлението, представянето пред деца на своето произведение.

четенето, според Петя, трябва да е отправна точка за общуване.

подробности – в Kafene.bg

Follow

вероятно постовете по темата ще са няколко.

ще започна с малко статистики и извадки от казаното от Дамян Яков

бюджет на България 2012 и 2013
отбрана 981 милиона и 1, 080
вътр работи 999 милиона и 1,132
култура 118 милиона и 123 милиона
образование 814 и 814 милиона (в т.ч. 120 000 учителя)

бюджет на Турция за последните 10 години – за образование е по-голям от този за отбрана (при поддържане на най-голямата армия в Европа)

„Трябва да знаем, че това е сериозният проблем у нас и той застрашава националната ни сигурност. Държава, която няма културна идентичност, няма какво да отбранява“

Дамян Яков счита, че единственото решение е мащабна, многогодишна национална програма за насърчаване на четенето. и европейски стандарти в данъчната ставка (в Европа ДДС за книги е между 5 и 7%). и политици с мисъл, които по възможност са чели нещо повече от Винету (последното – от мен).

Follow

когато на корицата пише „Нобелова награда за литература“ очакванията се вдигат. красивата корица допринаса още за това.

промяната за мен бе един спокоен разказ, който ме върна години назад, без особен сантимент, без нещо необикновено като емоция, случки, сюжет. вероятно за хората с афинитет към соц-а би звучал любопитно. ще очаквам следващата, наградена всъщност книга на автора.

още за книгата в Kafene.bg, а също и гледната точка на Библиотеката

Follow

ясно е, че четящите деца като цяло имат по-голям шанс да успеят. да успеят да имат работа, която ги прави щастливи. да успеят да намерят себе си, пътя си.

началните учители имат доста важна роля в този процес. за жалост, обаче, не са много подпомогнати в изясняването именно на тази си важна мисия.

правим тази работилничка за начални учители, които обичат да виждат учениците си с книги, супяващи и развиващи се. ще е на 23-ти март и мисля, че ще е забавно, полезно и интересно.

все още има няколко свободни места. повече инфо и записване – тук в Kafene.bg

Follow

Сиела отново с добър жест към родните автори и техни почитатели – само на 3-ти март всички заглавия от български автори са на 50% от коричната си цена!

Follow

в ден на фарсове и цинизъм като този реших, че е подходящо да споделя впечатления от новоизлязлата на български книга на култовия Фредерик Бегбеде „помощ, простете„. да не си мислим, че само тук и само сега е така.

„като всички останали се правех на нормален. … приличах на моята лишена от структура епоха. признавам, че е отвратително да се живее без гръбнак. наистина не знам как се справят останалите безгръбначни“

„всъщност бих искал да ви разкажа как разбрах, че тъгата е необходима“

„нашето общество вярва, че може да мине и без воля, но в крайна сметка да знаеш какво искаш, е доста сериозен проблем.  всеки има нужда от точно определена цел, а нашата цел става все по-мъглява. без мечти се превръщаме в безцветни животни, в блуждаещи скиталци. обезсмисляме се и се изгубваме. за кратко може и да е приятно …“

„толкова е сложно да си самотен. самотата е бреме, с което трябва да се свикне, като със смъртта …“

има още свежи изречения, но въпреки тях вероятно няма да дочета я дочета. може би книгата все пак на мнозина ще се хареса.

Follow