ако започнеш да пишеш в Гугъл …
и да, готова съм дълго да споря защо и как България не е бедна, но за това отделен пост, скоро
мда …
ох …
и това да …
и тук
so why do we dream
днес говорих по темата по Дарик Радио, по покана на Андрей Славейков и на въпроса му в края и все пак как аз бих довършила въпроса казах моята версия „защо в България е толкова трудно да се случи промяната“ и Андрей попита „а кой трябва да я случи“ отговорих „ние“
време е за промяна
#ДЕОС #промяна #България
темата за децата в институциите. децата без родителска грижа. изоставените деца. невидимите деца на България. болна тема.
преди 10-тина години бяха 12 000, после станаха около 8 000 (когато снимахме Целувка за лека нощ), в момента официално са около 4 000. но темата ще е болна докато не останат наприме 400. а и тогава ще боли. имаме доста още работа да свършим. и да, едва 30-35% от тях са от ромски произход.
тези дни имах шанса да срещна хората, работещи в SOS Детски селища България и да разбера от тях подробности за това как работят, как се случват при тях нещата. защото да живееш в семейство е много по-добре от това да си в дом. да получаваш адекватна грижа, любов, подкрепа.
SOS Детски селища е проект, който тръгва от Австрия през 1949-та, когато има много майки и деца, без бащи, след Втората световна война … и до днес, въпреки че сме далеч от „големите“ войни сме в ситуацията да имаме нужда от подобен род организация, която разпростира дейността си в 133 държави от целия свят.
днес в България има две селища – в Трявна и в Дрен. средно по 60-70 деца има във всяко селище. в семейства със средно 5 деца всяко. организацията е лицензирана от Агенция за закрила на детето и Социалното министерство. от 2007-ма освен майка всяко семейство има и баща. всички са сертифицирани приемни родители, организацията започва дейността си у нас през 1993 година. отделно се грижат и за своите студенти, които към момента са 36.а общо обгрижените на различните възрасти деца са над 700 в момента.
Дани, който е инициатор и провежда заедно с Люпчо велообиколката на Балканите, вече работи в София. казва, че има 16 братя и сестри – толкова са минали през семейството му. чувства ги близки всичките. грижи се за майка си, посещава ги редовно.
кое в историите за SOS Детски селища ме впечатли най-много ли? това, че на празниците там се събират всички заедно и празнуват в големите си семейства, с много усмивки и любов. не знам дали знаете, но празниците са най-тъжното дни в „нормалните“ домове за деца лишени от родителски грижи, защото тогава там е най-празно, само с дежурни лелки.
как се издържа подобна организация? за момента имат 30% от фирми и дарители в България, 15-20% от държавни субсидии и останалото – от чужбина. и да, имат нужда от повече подкрепа от всички нас.
дори само с 5 или 10 лв дарение на месец човек може да стане SOS приятел и да помага. лесно е. подробностите са на сайта им sosbg.org
–
писах още за: Исус от Враца, Исус от Долна Баня, и Васко от Долна Баня, за помалко деца в домовете, да заспиш без целувка за лека нощ
благодарна съм на протеста. искрено съм благодарна за това, че 300 дена по-късно протестът продължава. днес бяхме много. и ако някой каже – 1000-1500 души не са много – лъже се. на ден 1 бяхме поне 15 000, в следващите дни на юни бяхме над 50 000, днес на ден 300 бяхме много, много хора на площада.
победа номер 1: заради протеста г-н Пеевски не е шеф на ДАНС. следват още много победи, разбира се, породени от многото изумителни поразии, които това правителство прави ден след ден. и ден след ден ние сме на площада. и не само. намерихме се. стартираха неизменими процеси. създаде се Протестна мрежа. проекти като НОрешарски, в-к Протест, стотици акции от различен мащаб и естество, събудено общество, сензитивно за всяка поредна измама, кражда, лъжа. след всичко това в началото на март стартира и #ДЕОС, политически проект роден от протеста.
нещата се случват. имаме вяра и продължаваме. посоката е само една. България заслужава по-добра съдба!
радвам се, че и днес, в ден 300 срещнах моите герои на протеста, които ми дадоха нови сили:
Юлия
Люба
Яшу
Тео
Мария
Мишо
и всички останали, за които вероятно още не съм писала, но са герои, защото са на площада неотменно!
#ОСТАВКА #дансwithme #промяна #ДЕОС
ако някой преди четири месеца ми беше казал, че ще се занимавам с партиен проект вероятно бих се усмихнала широко и подминала. защото, истината е, че както и много българи доскоро считах, че политиката е нещо мръсно, не за обикновените хора, далечно и петъчен парламентарен контрол съществува, за да запълва програмата на радиото, а не за нещо по-сериозно.
защото така ни е внушено, от години. да мислим, че за обикновените хора в политиката място няма. тя е ресор за „специални хора“. такива, които могат безскрупулно да лъжат. такива, които лесно обещават, а после също толкова лесно забравят.
дойдоха протестите. вървяхме дълго. говорехме. вечер след вечер. вероятно още юли бе, когато Григор Гачев ми каза „трябва да направим нова партия. сега му е времето“. вървяхме заедно с него и още 5000 души към Немско посолство, да бутаме Берлинската стена от кашони, една от първите акции на Протестна мрежа. аз носех малкия си син на рамене, защото от Министерски съвет до Плиска не е никак малко, а после има още. вървяхме и говорихме. и така месеци.
после останахме по-малко на площада. но още се събирахме. вечер след вечер. мислехме, говорихме, чудихме се, търсехме решения. и пак си спомням често повтаряните от Юлия Берберян думи „направете партия, вие можете, вие сте мислещи, трябва да променим някак нещата, а без партия няма как да стане“.
чухме тези думи и в Европа. питаха ни „къде е опозицията в България? защо наистина не подкрепя протеста?“, а ние свивахме рамене и се споглеждахме. и пак крачехме по жълтите павета. все по-замислени.
ясно е, че Протестна мрежа е надпартийна и ще остане още дълго, надявам се, като балансьор, като гласът на хората от улицата. Протестна мрежа е уникален феномен за България. обединител и на леви и на десни, и на хора, симпатизиращи на ГЕРБ, както и на тези от РБ, Зелените, както и много негласували или непредставени. затова и Протестна мрежа ще продължи своята мисия.
днес поставихме началото на ДЕОС. политически проект, роден на площада, след 9 месеца износване. роден от любов. любов към България и към свободата.
предстои ни много работа. ние сме непрофесионални политици, но всеки идва със своята експертност, с желание, с възможности да се учим, да търсим добри примери и решения, да говорим, да изпробваме модела на пряка демокрация в партийна структура. да, това ще е нещо ново за България, но феномен, който вече съществува успешно на много места по света. да, ще сме хоризонтални, прозрачни, отговорни, проактивни. ще разчитаме на доброволчество, на много разговори, на въвличане чрез идеи и действия, а не чрез напразни обещания, кебабчета или принуда.
предстои ни много работа, но съм уверена, че както бяхме заедно 9 месеца на площада и не се сломихме, не спряхме да вярваме и да намираме решения, да говорим, мислим, действаме, така ще продължим и напред. заедно. с всички обикновени хора, уморени от обещания, искащи промяна, търсещи истински решения, различни от Терминал 2.
какво предстои ли? напред и нагоре. всеки без обвързаност с ДС е добре дошъл. търсим чистите хора, за да направим по-чист своя живот тук. заедно ще успеем.
#ДЕОС #България #бъдеще
–
писах още за ДЕОС, 26 декември, 6 месеца по-късно България никога повече няма да е същата
и в Капитал Гражданите-политици от площад „Независимост“
не чакайте покана да сте част от живота. не чакайте покана да сте активни граждани.
промяната започва от теб и мен. от това да почистим пред входа, през който минаваме ежедневно. през това да поздравим съседа сутрин. през това да се усмихнем при всяка среща. през това да сме дейни и да не се оставяме на инерцията, негативното, злонамереното, да не се примиряваме с тях. промяната продължава през труд, който е адекватно заплатен. преминава през липсата на шмекерлъци и считането на другите за балъци. промяната идва с всеки, осъзнал, че грижата, а не безхаберието правят разликата. че желанието трябва да е придружено с мисъл и действие, за да доведе до позитивен резултат. промяната идва не с виненето на другите, очакването месията, лидера, бос-а да реши и нареди, а с това всеки един от нас да поеме своята отговорност и направи възможното нещата да са различни за по-добро.
не чакайте покана да се присъедините към промяната, да се присъедините към ДЕОС. всеки с чисто минало и желание за достойно настояще и бъдеще на България е добре дошъл в ДЕОС. неделя, 13 ч пред МС.
промяната тръгва от нас.
чудесен материал за ДЕОС и в Капитал тук
#ДЕОС www.deos.bg
няма да крия – едно от местата, на които търся вдъхновение и винаги намирам е TED
изгледала съм доста от тях и имам много любими. няма как да ги сведа до 5, но ето първите пет, за които се присещам и искам да споделя с вас
Ken Robinson: How schools kill creativity
Stephen Ritz: A teacher growing green in the South Bronx
Sheryl Sandberg: Why we have too few women leaders
Йордан Жечев: Рационални причини да останем в България
Иван Кръстев: Защо е толкова трудно да променим света
участвах и аз миналата година в TEDxNBU с лекция на тема любимата ми кауза децата и четенето, но не откривам видеото 🙂
с пожелание за успех на TEDxNBU
един от моите големи герои на протеста е Мария Кавлакова. почти всяка вечер на площада. неуморна. непримирима. усмихната.
днес бе успешния финал на проекта на Мария 240-240-240: 240 души задават въпроси на депутатите на 240-я ден от протеста. днес всеки депутат получи в плик своя въпрос.
на мен ми се падна Кирчо Атанасов. попитах го: Смятате ли наистина, че сериозни промени в една толкова важна за бъдещето на България област като образованието могат да се случат с чисто козметични промени в законите, касаещи професионалното и висше образование?
Мария, ти си герой!
снимка: Васил Гарнизов
още от моите герои на протеста: Юлия, Мишо, Люба, Апостол, Мария, Иво, Христо, Петър, Яшу,
Николай
#оставка #избори #България #промяна
прекрасни млади хора,
пълни с енергия, чар, романтика, разсеяност, усмивки, желания, амбиции, идеи, търсещи, любопитни, настоятелни, нови, различни, напористи, изискващи, непримирими, споделящи, може би умерено наивни, може би много по-решителни, пъстроцветни, освободени, общуващи, четящи, находчиви, прекрасни млади хора.
пожелавам ви да успявате да намерите пътя си, без значение от трудностите по него.
пожелавам ви да си позволявате да грешите и да успявате да си взимате поука от това.
пожелавам ви да намерите мястото и призванието си, което да ви радва, без значение от дипломата, какво казват у дома или какво очаква обществото от вас.
а на България пожелавам да има повече такива като вас!
–
ден на протета в България: 223
оценка на ЕС за българското правителство: слаб 2
брой протестиращи днес в София: около 2000
.
брой на убитите в Киев днес: 6
.
апатията убива.
Николай Стайков е освен един от моите големи герои на протеста и герой на деня с приноса си за материала на ARTE – репортажа за България от петък (10 януари) в предаването Arte Journal, който разказва за корупцията, протестите и за Делян Пеевски. подробности и видеото – тук.
Ники е част от екипа на НОрешарски и винаги е на правилното място в правилното време. знае много. мисли бързо. действа без страх. благодарност, Ники и респект!
снимка Девора Давидкова
още от моите герои на протеста: Юлия, Мишо, Люба, Апостол, Мария, Иво, Христо, Петър, Яшу
#протест #оставка #дансwithme #промяна
Follow