денят бе съпроводен с голям срам. за пореден път. уж гостоприемните и толерантни хора у нас, спасили евреите, приели толкова други, днес отказаха на сирийски деца да започнат училище тук. деца, чиито семейства са прокудени от домовете си от война.
днес бе и лекцията, посветена на промените в климата на проф. Фийлд в София. в края на срещата бе поставен и въпросът за климатичните имигранти. да, скоро ще има такива.
къде сме ние, мисля си. къде сме ние.
Константин е на 10. Той е малък човек, с големи мечти. Парите, които са нужни, за да се случат мечтите му и да се излекува от неприятната болест не са толкова много. Голяма част вече са дарени, остава още малко!
Да му помогнем е лесно:
БАНКОВ ПРЕВОД
Титуляр: Константин Чонов Сарафов
Банка: ОББ
IBAN: BG09 UBBS 8002 1019 1065 40
BIC: UBBSBGSF
С SMS
DMS KOKO на кратък номер 17 777
1 sms е 1,20 лв. с ДДС.
Подробности на сайта helpkoko.com
Вярвам в доброто. А колко малко е нужно, за да се случи то!
Политиката, казваш, е мръсна работа. Всъщност си прав, доста мръсни хора се опитаха да омерзят хората и да ги дистанцират от обществения и политическия живот. Знаем, меритокрацията отдавна е напуснала политическите сараи. Парадоксално е, че колкото повече си повтаряме “няма смисъл” толкова повече наистина няма смисъл. Винаги сме казвали, че промяната ще се случи само след като и ние се променим.
Нямам време, казваш, не е за мен тая работа. Всъщност, ние не искаме времето ти, само усилията ти. Нямаме партийни клубове и не правим пленумни сбирки, на които да дремеш на последния ред. Решаваме нещата бързо и ефективно, най-често онлайн. Колкото повече хора сме, толкова по-малко време ще отделяш за участието си в политическия живот.
Никога не съм се виждал като партиен член, казваш, това не съм аз. Да, знаем – партия е мръсна дума и не искаш да си мърсиш биографията с това. Затова и решихме да започнем начисто и отначало. Не те викаме на партиен събор на планински връх. Няма и членски книжки, държим да отбележим.
Аз сам нищо не мога да направя, казваш. Не е вярно – ДЕОС е особен проект, защото при нас няма значение колко са ЗА дадено решение. По-важното е да няма против. Социокрация се нарича, много е забавно да участваш в смислени онлайн-дискусии.
Сега вече виждаш ли смисъл в това, което правим? Искаш ли да си част от нас? Става много лесно. Съгласно Закона за политическите партии, трябва да получим твоето волеизявление за членство или като попълниш декларация (по-долу) или като попълниш регистрационната форма тук.
Пенко Пенков – част от ДЕОС
www.deos.bg
Михаил-Ернесто Михайлов е предприемач, баща на три деца и едно, което ще се роди всеки момент. Кулинар. Мечтател. Запален е и по мисленето на бъдещето, науката, технологиите. Да, и както много от хората в ДЕОС – блогър 🙂 Активно протестиращ от 14 юни 2013-та, част от Протестна мрежа.
Мишо е един от основателите на ДЕОС.
Как стигна до ДЕОС?
Идеята за политическо представителство на Протеста и негов друг инструмент за влияние върху процесите у нас бе в главата ми от средата на лятото. Окончателно потвърждение за избора ми получих по време на визитата на Протестна мрежа в Брюксел, където буквално на всички срещи ни казваха – „Направете си политическо представителство – стартирайте партия“
Образованието е основен приоритет за ДЕОС. Как го виждаш лично ти след 5 години?
Образованието се променя. Искаме или не. Променя се, защото постепенно осъзнаваме колко е важно децата да се водят от любопитството си. Променя се, защото вече знаем, че обучението не е затворено в рамките на обучителните институции, а процес, който ни съпътства през целия ни живот. Променя се и защото идват нови технологии, които позволяват многообразие на формите. Днес можем да изкараме университетски курс от в къщи заедно с 100000 колеги. Има училища, в които „затварят студентите заедно и им дават задачи, компютри и достъп до Интернет“ – резултатът – за седмици постигат чудеса. След 5 години образованието е многообразно, децата и възрастните имат достъп до всевъзможни форми на знания. В организираните групови форми на образование учителите са персонални ментора – обучители, насърчават децата и им показват света, стимулирайки любопитството им. Обучителите учат и откриват света заедно с децата. Компютърните и персонални мобилни системи разбират естествения ни език, могат да отговарят на много от нашите въпроси, и повече нямаме нужда от учебници, които да ни дават знания. След 5 години любопитството е пътеводител в страната на знанията и уменията, а играта и общуването с другите деца и възрастни изгражда отворени и уверени личности.
Има ли шанс за България и кога „ще се оправим“?
Разбира се, че България има шанс. А кога ще се оправим? Когато достатъчно българи запрете ръкави и работим за бъдещето си, когато кажем не на далаверите, и предпочетем спазването на правилата и законите пред персоналните сделки и облаги. Да се оправим зависи от всеки от нас, държавата не е господарката ръка, която раздава благата, а слуга на нас, гражданите. Вярвам, че последната година възпита едно активно гражданство, една нова култура на нетърпимост към задкулисни ето, за прозрачност, толерантност и ясни правила. Началото е поставено. Успехът не е спринт, а маратон.
Кого каниш да дойде в ДЕОС? Какво казваш на тези, които още се колебаят?
Едно от нещата, които можем да избираме в живота са приятелите. Мога да се похваля с добри приятели. Те са естествения първи избор кого са поканя. Ала говоря. На всички срещи, по каквито и са се поводи. А на простия въпрос „какво правиш“ отговарям „партия“. Обикновено това води до смислен разговор.
А хора, които се колебаят оставям на спокойствие. Всеки има право на избор. Политика и партии в България са мръсни думи и нежеланието за обвързване с партия е преобладаващо. Така, че изказвам увереността си, че България ще се оправи само когато заедно започнем да работим за това.
Когато има паника печели само хаосът. А паниката се създава лесно – два-три статуса в социалките, едно-две подмятания на (псевдо)авторитети и хоп.
Банките ни са стабилни. Разбира се това ще продължи докато има здрав разум и докато някой с интерес не реши да не е така. Създава се паника. Много хора с малки влогове се хващат. И полза няма за никого, освен за няколко големи, които не връщат големите си задължения.
От тази нестабилност дългосрочно не печели никой от нас. Хората не купуват нищо. Пазарът се стагнира. Няма пари за заплати. И инвестиции няма. Спиралата е главоломно надолу.
Нека се успокоим и намерим сили да продължим градивно. Няма място за паника. Има място само за здрав разум.
Ивайло Пангаров е от младите хора, които не се отказват да мислят и да търсят. Критичен, информиран, прагматик, прецизен. Харесва ми, че ДЕОС ме срещна с Ивайло, а ето, че сега го срещам и с вас.
Какво те води в ДЕОС?
Не се чувствам представен от големите политически партии. Те не са демократични в същността си структури, а властовият ресурс е силно централизиран в тяхното ръководство и спонсори. Също така те отказват да използват интелектуалния и идеен капацитет на редовите си членове. Това подпомага дооформянето на една много затворена политическа каста. И въпреки че обикновеният човек не използва термини като „дефицит на демокрация”, той е наясно, че утвърдените партии не гарантират интереса на своя електорат, а обслужват своите ръководители.
ДЕОС ми хареса, като политически проект, който се опитва да преодолее тези недостатъци на представителната демокрация у нас. Обаче има реална опасност обявеният социократичен начин на вземане на решения да бъде заобиколен от група съмишленици с формален или неформален авторитет. В една организация винаги съществува мнозинство, което е припознало лидерите си в момента на своето присъединяване и след това ги подкрепя безпрекословно.
Каква искаш да бъде България след 5 години и възможно ли е това?
За съжаление в момента обществото ни прилича на човек, страдащ от клинична депресия, който не намира сили да се изкъпе. Има проблеми, които всички ние осъзнаваме, вредят на всички нас, имаме готови решения, но някак не можем да решим. За разлика от например корупцията, която носи осезаема полза за някои хора, недофинансирането на спешната медицинска помощ носи риск за всички. Надявам се след пет години да започнем да разрешаваме веднага проблемите, по които има консенсус.
Кои са нещата, които виждаш ти самия като приоритетни за работата на ДЕОС?
ДЕОС трябва да се разширява непрекъснато, защото е далеч от шансовете за успех на избори. Партиите, които получиха над 40 хил. гласа (над 1%), могат да съберат 1000 човека на митинг. Аз самият се учудвам, че идеята за отворен политически проект не събуди по-силен интерес, и не знам какво може да предизвика нужния ентусиазъм. Възможно е да се търси сливане с други подобни организации или да се разчита на добре дефинирана програма с приоритети и предложения за реформи. От гледна точка на бъдещите членове някои от изтъкваните наши предимства вече не са актуални: изборът на ръководни органи и устав чрез интернет и връзката с протеста.
Пожеланието ти, обръщението ти към всички, които още се колебаят да станат част от ДЕОС?
Първо, може да не искате да се занимавате с политика, но политиката се занимава ежедневно с вас и вашите пари. Второ, гражданите могат да бъдат много силни, ако се обединят. Трето, много хора не разбират, че членството в партия в 21 век не е ангажиращо, не е и опетняващо. Не изисква съгласие с ръководството, нито някаква ангария или дейно участие в масовки. Всъщност у нас партиите не събират дължимия членски внос и не изключват отсъстващи от години членове. От друга страна членството не носи автоматично облаги, а политическата целомъдреност не е причина за гордост.
снимка Васил Гарнизов
година по-късно не съм същата.
да, Филип – бебето на Мирянка беше в количката, сега вече бяга устойчиво и прави бели
не само децата – всички пораснахме. всички.
България порасна.
година по-късно, вероятно най-динамичната година в моя живот, вероятно най-ключовата година в „прехода“ ни като цяло
съм много по-толерантна към различното
и много по-малко толерантна към преднамереното зло
много по-малко приемаща алчността, лукавството, лицемерието, сервилниченето, неистината, лъжата
много по-търпелива съм
но и много по-гневна при всяка поредна порция безсмислие и неглижиране на хората
и съм още по-добра
още на 14 юни 2013 разбрах, с радост, че не съм само аз, че сме много
година по-късно се вълнувам много повече от това, което се случва в Парламента и МС
и започвам да разбирам, че партия и политика не са мръсни думи, просто голяма част от хората, занимаващи се с партии и политика у нас са нечисти хора
това е година, в която всеки ден бе свързан с протеста
това е годината, в която приятелите, истинските, придобиха още повече смисъл„ а другите си тръгнаха с лекота от мен
това е годината, в която бе някак по-лесно да разгранича смелите от страхливите,
борбените от нерешителните
мрънкачите от действените,
фейсбукарите от пълнокръвните,
скатавчиците от тези, които реално правят промяната
в тази година положих, както вероятно и много други, изключително много време в доброволен труд – обикаляне по паветата и викане
да, в тази година разбрах, че може и да си на 40 и да викаш с пълно гърло на площада
следих активно новините
общувах изключително много с нови и нови приятели
участвах в намислянето и случването на редица протестни акции – артистични и не само
един от най-ключовите бе създаването на вестник Протест през август
участвах в създаването на уникалното явление за родния политически пейзаж Протестна мрежа, през миналото лято и в създаването на либералния политически проект ДЕОС през тази пролет
говорих си с непознаните на площада и ставахме приятели
говорих си с непознати в много места от страната – за ситуацията, за нуждата от промяна, за това защо искаме оставка и какво ще се случи след това
водих децата си на протест, редовно и взимахме заедно важни уроци по гражданственост
дадох много интервюта за международни и родни медии на тема протест
минахме и през караници и през откровения, през заплахи и през заливане с помия из парцаливи медии, биха ни полицаи, после ние ги целувахме, после пак ни биха, някои ги привикваха да дават показания, други ги сплашваха по телефона
научих се да чакам
научих се да търся
научих се да не се отказвам
разбрах, че алчността няма край
с изумнение се уверих, че и в днешно време има хора, готови да предадат род и Родина
с погнуса научих, че пошлостта, продажността и непукизма при някои са безгранични
губех надежда, възвръщах си я, отивайки обратно на площада, говорейки с хората
да, върнах си надеждата в хората
в нашата сила заедно
в способността ни да местим планини
днес, година по-късно, аз съм различна. ти също. и всеки от нас. България е различна. и промяната е дълбока и необратима.
#дансwithme бе голям учител. за мен. за всички нас.
от днес #дансwithme е #дансnomore
време е за ОСТАВКА
Истината е, че не познавам Явор Чатълбашев. Срещнахме се на 31-ви май, на учредяването на ДЕОС в Борисовата. И някак естествено дойде да го поразпитам и тук 🙂
Как научи за ДЕОС?
До миналото лято се стремях да избягвам политиката, която, както всеки знае е нещо мръсно. Но събитията, които се случиха тогава ме накараха да осъзная, че заряването на главата в пясъка е довела чудовища в управлението. По същото време осъзнах и друго – че дори и прилична заплата в България, не можеш да се изолираш на остров, а пак зависиш от качеството на здравеопазването, на образователната система, административните услуги и т.н.
Така че, се присъединих към протестите, които ми вдъхнаха вяра в промяната. Впоследствия, обаче, всичко затихна. Правителството се оказа по-тъпо и упорито от нас и много хора се върнаха към рутината на ежедневието. Но в мен остана по-голяма неудовлетвореност от всякога. Не може да няма изход! Така продължих да търся алтернативи (определно нямах доверие на нито една партия). За ДЕОС прочетох във в. Капитал и така…
Какво те води в ДЕОС?
Идеята за open source партия е уникална! Не знам дали я има другаде, но определено е иновативна. Като ИТ специалист се възхищавам на успехите, постигнати с open source и в последствие crowd sourcing решенията – нека спомена Линукс, Уикипедия и Кикстартър като примери. Ако големи и сложни проекти могат да се изпълнят по-качествено, по-бързо и по-евтино по този начин, защо да разчитаме на централизирания подход при правенето на политика? Така започнах да следя проекта ДЕОС, проучих хората, които го инициират и накрая преодолях недоверието си и станах член. Но мога да кажа, че им имам пълно доверие, чак след като дойдох на основаването му на 31 Май, запознах се с хората и най-вече – след като изявих желание да стана член на Надзорния съвет – и това се прие от всички без възражение! Мисля, че такава прозрачност и отвореност е възможна само в един напълно морален проект.
Каква искаш да е България след 5 години?
Както повечето хора и аз имам нужда да вярвам в някои неща, но в случая не се заблуждавам, че може много да се промени за 5 години. Очаквам ДЕОС да се развива бавно и органично; след 5 години да има добре разработена платформа и присъствие из цялата страна. Мисля, че тогава ще е способна да влезе в парламента и да не бъде сгазена от големите партии. И ако ДЕОС бъде успешна, това ще накара и другите партии до променят модела си или постепенно да загубят доверието в тях. А какво може да се случи в България при едно прозрачно и морално управление – оставям на вашето въображение.
вълнувах се много. като малко дете на голям празник. дойдоха толкова много хора днес в парка, толкова много приятели! познати и непознати. с децата си. с кучетата. с още приятели.
времето беше намръщено, но ние бяхме много усмихнати. беше емоционално. беше леко хаотично. беше много ДЕОСко.
дойде едно момиче, пътувало от Брюксел специално за учредяването на ДЕОС. дойдоха хора от Хасково, Велико Търново, други краища на България.
бяхме в парка. партиите обикновено се учредяват в зала. с наем, ток, книжки и строго гласуване. ние избрахме, както във всичко до тук, а надявам се и в бъдеще – да сме различни. паркът ни беше идеалното решение. лятната естрада – великолепна.
гласувахме предварително онлайн членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет. единствените структури, които законът изисква да има всяка партия. в ДЕОС взимаме решения социократично. ще рече – за да се вземе едно решение следва никой да не е против. това се постига чрез говорене, разговори, спорове, убеждаване, комуникация. затова и хората в УС ще имат по-скоро формални функции. всички решения ще се взимат от всички ни, чрез онлайн платформа за гласуване.
мда, мнозина очакваха че аз ще съм в УС или в НС или ще имам някаква „ръководна роля“. е, в ДЕОС всички сме равни. затова и съм извън НС и извън УС. ще работя активно за идеята, както и до сега. вървим напред. заедно и само заедно ще успеем да променим посоката.
при Надзорния съвет е една идея по-различно. тези хора не са членове на ДЕОС, но имат задачата да ни дават знак, когато сме кривнали от набелязания път или сме се вторачили прекалено дълго в нещо незначително, например. любопитен детайл е, че преди днес бяхме решили, че НС ще се състои от 5 души, но днес бе предложен нов член, в допълнение друг се самопредложи и напълно по ДЕОСки решихме, че НС ще е съставен от 7 души и така 🙂 (вероятно няма друга подобна случка в която и да е партийна история).
ДЕОС не сме нито леви, нито десни. ДЕОС сме либерален проект, роден от протеста. намерихме се на площада, след месеци наред по жълтите павета. мислим, че свободата е върховно благо за всеки. свободата е над демокрацията. че всички хора са равни. че инициативата и предприемачеството следва да се насърчават. че държавата трябва да се меси по-малко на всяко ниво.
за ДЕОС основните приоритети за реална промяна са три: образование, правоприлагане, устойчиво развитие на бизнеса. вярваме в електронното гласуване. вярваме в пряката демокрация. вярваме в спазването на законите. вярваме в равенството в брака. вярваме, че сме нещо ново, което дава надежда.
не обещаваме спасение в 800 дни. не раздаваме кебапчета. нямаме лидер. не сме ГМО проект, финансиран и управляван задкулисно. не сме кьорфишек нито пирамида.
вярваме в промяната. и в това, че заедно можем повече.
защото утре е днес.
отново да благодаря на всички приятели, които дойдоха и подкрепиха създаването ни!
ако ДЕОС като политическа платформа е близо до теб – ела при нас!
ДЕОС ми напомня няколко приказни героя, от тези, с които живеят децата ни, тези, които и ние все още носим в сърцата си и при които намираме утеха, мъдрост, път.
реших да ги споделя:
ДЕОС ми напомня на Пипи: с характер, свое мнение за всичко, различна, нетрадиционна, самостоятелна, свободолюбива.
ДЕОС ми напомня на Мечо Пух: с усмивка и с много приятели. „Колкото повече – толкова повече“
ДЕОС ми напомня за Матилда: обича книгите и мъдростта в тях.
ДЕОС ми напомня и за Чарли: готов е да се откаже от огромната мечтана Шоколадова фабрика, заради семейството си.
ДЕОС ми напомня и за Уоли: има за задача да изрине огромни камари насъбрал се с десетилетия боклук, за да върне живота на планетата.
ДЕОС ми напомня за Алиса: смело пристъпва в непознатото, без страх, в приключение, с много нови срещи намира своя път.
ДЕОС ми напомня на Малкия принц: загрижен, с нежност, любов и постоянство.
приказката вече започна на 9-ти март с Инициативен комитет. утре, 31 май е важна кулминация в нея – основаваме ДЕОС на поляната до Лятната естрада в Борисова градина от 18 ч. дори да вали ще сме там. ела и ти
подробности за новия либерален партиен проект ДЕОС има на www.deos.bg
Follow