В дните преди празника на детската книга ми се ще да представя тази нова поредица – Историите на Дерек. Мисля, че е доста симпатична за начало, за разчитане на деца и ще интригува тези между първи и четвърти клас. В стила на всички подобни съвременни поредици – това са забавни текстове, с усмивка, с интрига и с поука.
Препоръчвам 🙂
Петя Кокудева е от най-приказните хора, които познавам и всичко около нея е приказно. Говорим си тук за детските приказки и детството. Ако не сте чели с децата си историята на Петя Лулу – време е 🙂
Четяха ли ти книжки у дома, когато беше малка? Кой? Какво?
Дядо ми ми четеше доста, главно книги за животни, защото аз само такива исках. И сега е така – животните са ми някак по-забавни от хората:) Иначе, майка ми предимно си измисляше – спомням си колко се смеех на една нейна история, в момента, когато гърбавата баба избоботваше: „Тенджери, капаци! Ще се пребия“. Аз направо се напикавах от кикот. Имам почти плътен звуков спомен за собствения си смях тогава. Най-отчетливо помня песните на майка ми – „The house of the rising sun“ (тя я пееше на български, де) и една за „Малко негърче тича в полето…“ – винаги подсмърчах на нея.
Имаше ли си любим герой, който бе дълго с теб?
Май лисицата, дето се прокрадваше всяка нощ в пруста на мечока, да му краде меда. Имах навика да седя по цял ден на един широк прозорец у баба, лятото, и да пресъздавам тези истории с гумени животни – говорех от името на всяко, с променен глас. Баба ми и досега се смее колко „лесна“ съм била за гледане, защото си прекарвах по цял ден сама на прозореца.
Четеше ли ти самата под завивките тайно? Или някоя симпатична случка от детските дни, свързана с книгите?
Не съм чела тайно. Нашите понякога ми казваха: „Стига си чела, излез да играеш“, но в крайна сметка ме оставяха да си правя, каквото искам. Смешна случка, която помня е, че обичах да ям в леглото, точно каквото ядяха героите, за които в този момент четях. Още огладнявам, като си спомня как исках едни огромни бобени сандвичи, които си правеха патетата от комиксите за Доналд Дък. Но то такъв боб няма:))))
Любими заглавия, които още са с теб и до сега?
Ммм, Куба, Бартек и Мецанка. Наскоро чак разбрах, че те били от филмче. Аз обаче никога не съм го гледала. Майка ми всяка вечер ми разказваше за тях – сигурно просто е ползвала героите и си е измисляла истории за тях. Вероятно се забелязва, че не съм останала трайно свързана с конкретни книги, макар че четях доста. По-скоро явно ми е бил важен контактът, участието на възрастния – разказаните истории помня по-отчетливо от прочетените.
–––
Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене 
Галена Георгиева е млада, смела, издател Инициали, родител, четящ човек. Говорим си за книгите в детството й, тяхното място и къде са днес.
Четяха ли ти като малка?
Да, четяха ми много.
Любима?
И като дете имах, и сега, имам, повече от едно любими заглавия 🙂 В съзнанието ми обаче, ясно се е запечатал споменът за лятната ваканция, в която прочетох „Сърце“ на Едмондо де Амичис. Бях толкова впечатлена от тази книга, че съм запомнила безброй детайли около нейното изчитане. Скоро се опитах да я прочета отново, не успях…
А любим герой?
Не, но много обичах тези, които пътешестват – Мюнхаузен, Гъливер и Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.
Любопитна случка около теб и четенето?
Като че ли нямам някаква особено впечатляваща случка. Спомням си само, че някъде в 5 или 6 клас баща ми ми забрани да чета книги, защото според него не учех достатъчно. Не че постигна нещо… разтварях книгата между учебника и така 🙂 Самият той много бързо осъзна абсурдността на ситуацията. Нима има по-добро обучение от книгите?
А сега, когато и аз съм родител, се убеждавам, че децата са най-добрите учители!
–––
Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене 🙂
Не, това не е пост, посветен на марихуаната. Това е пост за една съвременна класика на големия Клифърд Саймък.
Всичко живо е трева с ново издание на български език, десетилетия след първото. Великолепна корица, примамлива, на Росен Дуков.
Отдавна не бях се връщала към фантастиката, но тази книга ме примами и отнесе. Неочаквани обрати, отворено-позитивен финал. И, разбира се, обичта ще спаси света!
„Ние, хората, никога нямаше да издържим изпитанието. Просто така сме устроени и затова винаги ще се проваляме. Късогледи сме си по природа, и не само късогледи, но и себелюбиви, егоистични; това ни пречи да се отклоним от тясната, отъпкана човешка пътечка.“
„Пък през цялото това време отговорът е лежал в най-нежното и най-човешкото у нас – любовта ни към красотата.“
Има книги, които чета бавно. Бавни книги. Книги като голяма тъмна река, която преминава през мен и остава завинаги в мен. Книги, които не чета, а живея.
Късна жена е такава. Научих за нея от интервю по БНР. И разбрах, че е за мен. Корицата също ми го подсказа. А историята ме хвана за врата и дълго не ме пусна.
Станчо Пенчев пише романа в началото на 90-те. Онези мътни и празни 90-те. Изумителен текст, роден в нищото. История, която смразява. България на длан през целия й 20-ти век. Истината, голата истина, мръсната истина през човешки истории.
Много мъдрост. Много истина. Много болка. Много тъга.
„- Света зе да се обърква.
– Бе той много са е оправял някогаш. Големите мътят, ний сърбаме …“
„Една от лошите ни черти на нас, българите, е че гледаме на държавата си като на чужда и враждебна сила. То е от дългото ни бездържавие …“
„Страхът е истинският двигател на живия свят … Костите на всички човешки раси са пълни със страх.“
„Времето е само маска на самотата.“
„Щастието е просто усещане за цялост …“
„Жилаво нещо е надеждата – все намира от какво да се обнадежди и нахрани.“
„Погледна ли назад, жал ми става – човечеството се е променяло до сега само по принуда, след безсмислени кръвопролития, катастрофи, варварски братоубийства … значи не разсъдъкът е движил света, а пак страха …“
„Кръстопътният народ е болезнен, колеблив и несигурен, той винаги чака и се бои от това, което идва отвън … “
„Пълен си с минало. То тежи.“
Комплименти за издателство Ерго!
Ако има съвременна българска класика, то Късна жена е в топ 3 там.
Силно препоръчвам за всеки почитател на съвременната родна проза.
Списъкът с моите желания на Грегоар Делакур е идеалната книга за преосмисляне на приоритетите и желанията ни.
Точно около Коледните празници, когато си правим равносметка и планове за бъдещето.
Жо е обикновена жена. Точно като мен и теб. Обича, грижи се, прави нещата с лекота. В нейния си мащаб. До спечелването на лотариен билет от 18 милиона. Парите преобръщат света й нагоре с краката.
„Обичах с цялата си душа живота си и в мига, в който спечелих тези пари, разбрах, че те ще разрушат всичко.“
„Алчността изгаря всичко по пътя си.“
„Защото нашите потребности са малките ни всекидневни мечти. Те са предстоящи дребни неща, които ни изпращат в утрешния ден, в бъдещето, а това ни помага да мислим, че и другата седмица ще бъдем живи.“
Хареса ми превода на Галина Меламед. Мисля си, че текстът заслужава по-впечатляваща корица.
Благодарност, Ивет, че ми я препоръча!
Дениз Герганова се е заела с нелеката задача да създава и разпространява аудио книги. Сайтът е AudioKnigi.bg, а селекцията книги, които само за около година вече имаме на разположение е завидна. Лично аз се радвам най-вече на много плътното присъствие на любими съвременни автори като Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев.
Признавам си – наскоро слушах първата си аудиокнига. И ми хареса. От къде у теб интересът към тях и желанието да направиш слушането на книги популярно и в България?
Слушането на книги заобичах от немските и английски аудиокниги. Любимото ми място за слушане на аудиокниги е в колата на дълъг път. Особено приятно преживяване е и когато не съм сама, ами с приятели в колата. Това са часове в които човек може спокойно и кнцентрирано да изслуша цял роман. Хората на запад използват и по-вече ценят времето си от нас. В Америка аудиокнигите се рекламират с мотото „double your time“. Удвои времето си, използвай го максимално. „Чети“, „учи“ когато не би могъл да четеш.
Как преминава процеса по създаване на една аудио книга?
Записването на аудиокниги е много трудоемък процес. Работата на актьора е много трудна и важна. Той трябва да интерпретира текста така че хем да го направи много интересен за слушателя, хем да остане верен на автора и да предаде неговото послание.
Любопитно ми е да знам дали хората, които слушат книги са по-млади, които нямат време и много пътуват и разполагат с време на път, или са по-възрастни хора, на които вече им е трудно да четат?
Хората които слушат аудиокниги са най вече между 25 и 35 годишни, добре образовани активни млади хора, които имат отношение към литературата. Много млади хора слушат в колата текстове свързани с професията си. Но също така и много възрастни хора са във възторг от възможността да продължат да следят новите литературни произведения и когато вече им е трудно да четат. В западните държави тази група любители на аудиокниги е много голяма. Тук възрастните хора не са свикнали с технологическите новости и имат нужда от помощ. Обаждат ни се доста възрастни хора.
Гледаш ли и към българите в чужбина – вероятно онлайн покупката на книгите ще е идеален начин за тях да достигат до новите български автори?
Разбира се! Българите в чужбина знаят по-вече за аудиокнигите, понеже в книжарниците във всички големи европейски държави има голям избор от аудиокниги. Правя всичко възможно да разпространя информацията за съществуването на audioknigi.bg сред тези общности. Имаме вече редовни купувачи от Германия, Англия, от Полша, Тайланд. Също така децата на тези българи в чужбина, които най-често не се научават да четат на български, биха могли да слушат приказки и произведения от българските класици на български. Изпращаме периодично информация до българските неделни училища по света.
Какво пожелаваш за сайта?
Да се пълни със същото темпо с качествено съдържание, и да се създаде у все по-вече българи навика, когато тръгват на път, да си подбират поредната книга за слушане. В един момент би се достигнала критичната маса и от двете – съдържание и любители на аудиокнигите. От този момент нататък ще може да се каже че и този жанр съществува у нас.
Как да живеем тук и сега?
Как да не прахосваме времето си?
Как да ни се отворят очите?
Как да сме щастливи в любовта?
Звучат като теми от лековата книга за така популярното напоследък личностно израстване. Но са част от заглавията в книгата на един от най-любопитните френски съвременни автори – Ален де Ботон. Ако не сте гледали уникалните му участия в TED (Атеизъм 2.0 и Философия на успеха) – задължителни са. Е, 15 години след написването й дочакахме я и на български „Как Пруст може да промени живота ви“.
Нека е ясно – книгата не е само за тези, чели Марсел Пруст. Този текст е провокация към мислещите и търсещите. Тя сменя парадигмата, обръща мирогледа, изважда ни смело от клишето.
„Малко са нещата, към които човек е така болезнено и неотменно привързан, както към нещастието.“
„Усещането, че сме се вкопчили по-здраво в живота, когато осъзнаваме неизбежността на смъртта … губим вкуса си към живота … навика, диктуван от ежедневието, следователно незадоволеността ни е пряк резултат от конкретния начин на живот всеки ден, а не е заради нещо предопределено зловещо и заложено изконно в човешката участ.“
„Може и самите себе си да освободим от зоопарка.“
„Книгите са прекрасно средство да ни помогнат да осъзнаем нещата, които чувстваме.“
„Дори и най-изящната книга си струва да бъде затворена.“
Много изразителна корица на българското издание с фотография на Ивана Купенова. Ювелирен превод на Боримир Паскалев. Комплименти за издателя Мария Николова.
И да, прочетете я.
Цукуру търси себе си. Дълго. Мистика, за разлика от други романи на Мураками, почти липсва. Но има много джаз, много музика, много самота.
Петима приятели в едно цяло. Време на пълнота, което отминава безвъзвратно. Гари. Път. Търсене.
„На този свят са нужни, макар и малко, хора, които да сътворяват абсолютна пустота.“
„Не само хармонията свързва едно човешко сърце с друго. Свързват ги дълбоко раните в едното и раните в другото; болките в едното и болките в другото; прегрешенията в едното и прегрешенията в другото. … Няма прозрение без да си преживял мъчителна загуба.“
Хареса ми превода на Дора Барова. Но корицата – никак. Стефан Касъров е правил и другите корици на преводите на Мураками на български език, но тази не му се е получила много добре, безцветна е. А Цукуру е цветен.
много хорасвам написаното от Ромен Гари. затова и когато взех зарядът на душата очаквах пътешествие. а то се оказва много смело и мащабно. и смислено. и разтърсващо.и тъжно. и … човешко.
измислен е начин да се прихваща душата на умиращите и да се използва като мощен енергиен източник. от това, разбира се, произтичат много последствия от различно естество. и да, тоталната дехуманизация е наистина тотална.
„ако все пак някога светът бъде разрушен, това ще бъде от някой създател“
„никога не се е случвало в историята Силата да не стигне до собственото си унищожение“
„не гений липсва на света, а граници пред гения“
„още колко пъти цивилизацията може да бъде спасена така, че все още да заслужава да бъде наречена цивилизация?“
“ … процеса на привикване, който винаги се случваше в историята и който водеше до атрофия на чувствителността, така че те вече почти не забелязваха …“
„всички народи са орли. това е част от реториката. колкото повече ги карат да пълзят, толкова повече им обясняват, че летят и че са орли“
„законите на войната са приложими единствено по време на война. по време на мир всичко може“
явно неслучайно я четох тази книга именно в тази ситуация на България, на света. имало защо. a must read за мислещия човек. с уговорката: ясно е, не е леко четиво.
„има ли все още нещо човешко в нас …“
още от Ромен Гари: Големия Гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена
Follow