Запознах се с Адриана Първанова около кампанията Заслушай се. И се радвам че можем да си говорим с нея на тази тема – как се разбираме / не се разбираме като хора и как заедно можем да променим това.

Успяваме ли ние, чуващите, да чуем и хората с нарушен слух?
Не! Много са нещата, но един е основен. Ние нечуващите, изучаваме майчиния език, както вие чуващите изучавате английски. /Кажете една дума на английски език на чуващ, който не знае английски и го накарайте да я напише. Със сигурност ще сгреши./ При нечуващите хора при изговаряне на звуците „Б” и „П” идва и звука „М”, защото е с едно долепване на устните, а ние отчитаме думите по устните. Затова грешим при писане. Случва се хората да си помислят, че съм чужденка или че чувам 
Нямам какво да крия, аз съм естествена и откровена към хората. Тези, които имат желание успяват лесно да ме разберат.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
Предизвикателствата са много. В работа най-важно е да изпитваме удоволствие от това, което правим, но също така и да ценят труда ни и да проявяват разбиране към нас. Много е важно да ни бъде даден шанс да покажем какво можем, а също и да покажем, че се учим и развиваме уменията си, както всички останали хора. По отношение на средата – естествено , важно е тя да ни мотивира и вдъхновява, да е позитивна спрямо хората с увреждания. Хората са най-важният фактор за мен. Има отрицателни и положителни хора. Какво им пречи да се обърнат към – единствения в колектива, който е нечуващ и да говорят спокойно, така че и аз да разбера?. Другите чуват и работят без да гледат устните на говорещия, но те не ни дават гръб и си говорят помежду си.

Както говорите на чуващи и така трябва да се обръщате и към глухите, ние сме еднакви хора. Има добри хора и са много внимателни към мен, но има и хора, които ми обръщат гръб и не говоря с мен в компания, не ми обясняват какво обсъждат останалите. Както изолирам този момент много обичам да съм сред чуващи хора, да научавам много нови неща, да се развивам и усъвършенствам. Посещавала съм многа държави и ми се иска социалната политика в България да е както в Естония, Испания, Русия, Франция, Канада и други. Пътувала съм като участник в групата за синхронно пеене „ЖестиМ” за хората с увреден слух и по проекти на АРДУС.

Други приятни предизвикателства за мен са свързани със спорта – обичам да карам ски, да плувам, да танцувам и пътувам.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Завършила съм ТУ – София, специалност „Инженерен дизайн” степен бакалавър. С много желание, труд и упоритост успях да се преборя за тази своя кауза. В момента съм последна година магистратура в НБУ специалност „Мултимедия, компютърна графика и анимация”. Същевременно работя като главен специалист в Национален военноисторическа музей, като основното ми задължение е изработване и поддържане на уеб страницата на музея и филиалите из страната.

Как могат още хора да се включат в кампанията Заслушай се?
Като научат за нея повече хора – от медиите и социалните мрежи например. Като бъде популяризирана в училищата или сред студентите. Като се потърсят партньори и се покаже примерът на успешно реализиращи се в обществото нечуващи хора.

Какво си пожелаваш в личен план?
Искам да се усъвършенствам в програмирането на уебсайтовете, и да работя сред колектив, които да не ме изолира, за това, че не чувам. Да комуникират с мен по всяко време, и така да научавам повече за света и да се чувствам пълноценна. Бих си пожелала също да живея в общество, в което нечуващите са активна част и работят заедно с чуващите в училища, банки, болници и т.н.

В 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в Люлин започва дарителска кампания за набиране на средства за ремонт на помeщение в училището, в което ще започне дейността си Младежки кариерен център.

Центърът е единствен по рода си на територията на Западна София, който ще предлага кариерно консултиране и професионално ориентиране и ще работи напълно безплатно. Фокусът на работата му ще бъде върху предприемчивото, но няма да се ограничава само до една тема.

„Кариерното ориентиране може да бъде подходящо за всяка възраст. Човекът има нужда да открива своите дарби, възможности, таланти и потенциал във всеки период от развитието си. Темата засяга децата още от 1-ви клас, макар че обикновено си мислим, че професионалното ориентиране става след 7-ми или след 12-ти клас. Напротив, аз считам, че това е задача за целия живот на човека.” – споделя г-жа Емилия Иванова, Директор на 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“.

Младежкият кариерен център има нужда от 6000 лв. за ремонт на помещението. Ако искаш да станеш част от кампанията, изпрати дарителски SMS с текст на латиница DMS KARIERA на номер 17 777 (за абонати на Tеленор, VIVACOM и Mtel).
За абонати по договор с Tеленор, VIVACOM и Mtel цената на 1 sms е 1 лв. За потребители на предплатени услуги на трите мобилни оператори цената на 1 sms е 1,20 лв. с ДДС. За реален акт на дарение се счита плащането на дарителските sms към мобилните оператори, а не тяхното изпращане.

Екатерина е от усмихнатите, енергични и позитивни млади хора, с които наистина е приятно да се общува. Тя е и едно от лицата на кампанията Заслушай се.

Разкажи ни за кампанията Заслушай се и как се включи ти в нея?
“Заслушай се” е информационна кампания, създадена от Ашод Дерандонян. Целта на кампанията е да се осигури равен достъп до информация, образование, професионално развитие и пълноценно участие в обществения живот за хората с увреден слух. Включих се в кампанията с огромно желание след като разбрах, че съм поканена.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
За мен е чест да участвам в тази кампания, защото имам щастието да се запозная с още повече хора. Хора, на които мога да кажа не само моя опит, а и да науча техния – успехите им, мечтите, несполучливи моменти в живота и желания. Не приемам участието ми в тази кампания като обикновена работа, а отговорност както за мен, така и за хората, които ме заобикалят.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Следвам „Кино и телевизия“- оператор и Майнър програма „Фотография“, III-та година съм. Интересно ми е, научавам непознати за мен неща. С трупането на опит и работата в екип се подготвям за професиите, за които мечтая. Бях на стаж в ТВ Евроком, след това в ТВ БНТ. Надявам се да ме приемат на работа и слухът ми да не е проблем за рабодателите.

Как можем, като общество, да помогнем повече за по-активното социално включване на хората с нарушен слух?
Хората с увреждания не трябва да се страхуват от трудностите,но трябва някой да им помогне и тласне напред. Кампанията „Заслушай се“ информира обществеността за реалността и препятствията,които срещаме и преодоляваме.Важно е младите хора-нашите връстници ,състуденти,колеги да ни опознаят и разберат,че няма разлика във възприемането на света между нас и тях.

Какво си пожелаваш в личен план?
Всеки човек мечтае. С голяма упоритост преследвам мечтите си, защото искам те да се сбъднат. Безкрайно съм радостна, че семейството ми ме подкрепя във всичко, дава ми съвети. От тях получавам най-голямата любов, която ми дава кураж и сигурност. Най-добрите ми приятели, които се броят на едната ръка, също ме подкрепят. Мечтите ми са да бъда оператор, фотограф и да се реализирам. Желая също да опозная света,да запазя в кадри и снимки неговата преходност. В недалечно бъдеще искам да имам прекрасно семейство.
Уверена съм,че всичко това ще стане, ще бъде!

и Ашод за кампанията Заслушай се

Европейската комисия организира конкурс и кани хората до 25 години да споделят вижданията си за разширението на Европейския съюз

През 2013 г. Хърватия, последната присъединила се към ЕС страна, стана 28-ата държава, членка на Съюза. Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Исландия (преговорите с Исландия са спрени по решение на исландското правителство), Косово*, Черна гора, Сърбия и Турция са кандидатки или потенциални кандидатки. Някои от тях вече са в процес на преговори или очакват тяхното започване, докато други имат перспектива за членство, когато се подготвят за него.

Европейската комисия има голямо желание да научи какво мислите Вие:

Какви са Вашите впечатления от разширения Европейски съюз?
Как разширеният Европейски съюз може да отговори на предизвикателствата на бъдещето?

Споделете Вашето мнение по единия или двата въпроса в статия (до 1000 думи) и спечелете страхотни награди!

Критерии за участие

1. В конкурса могат да участват граждани на 28-те държави, членки на ЕС.

2. Участниците трябва да са на възраст от 18 до 25 години към крайния срок за предаване на текстовете.

3. Участниците трябва да пребивават в държава, членка на ЕС.

4. Можете да напишете своя текст на всеки официален език на Европейския съюз, естествено за предпочитане на български език.

5. Всички текстове трябва да са ясно свързани с темата на конкурса.

Правила за участие
В конкурса могат да участват лица на възраст 18–25 г. Журито ще изиска потвърждение за гражданството и възрастта, преди да бъдат присъдени наградите (копие от валиден паспорт или лична карта).
Всеки участник може да предаде само една писмена работа в този конкурс. Приемат се само оригинални произведения. След като вече е предадена, писмената работа е окончателна.
Писмените работи могат да се подават само в електронен формат чрез онлайн формуляра за участие на уебсайта на ГД „Разширяване“, където ще бъде поставена връзка към този формуляр. Всички придружаващи документи също трябва да бъдат изпратени по електронен път.
Статията трябва да бъде до 1000 думи (включително основно заглавие, заглавия и подзаглавия).

Кога и как се предават писмените работи?
Крайният срок за участие е 27 февруари 2015 г., по обед (централноевропейско време).
Писмените работи трябва да бъдат подадени чрез онлайн формуляра за участие.

Оценяване. Всички писмени работи ще бъдат оценени на национално равнище на един от официалните езици на ЕС на тази държава.

Награди. Националните победители ще бъдат наградени с тридневно посещение в Брюксел, Белгия, в края на май 2015 г. Печелившите статии също така ще бъдат публикувани на уебсайта на Европейската комисия и ще бъдат предложени за публикуване на водещи национални медии.

 

Хората в ДЕОС са пъстри и много вдъхновяващи, както често вече съм споменавала. Представям днес Таня Иванова, с която в ДЕОС работим по темите толерантност, легализация на марихуаната за медицински цели, равенство в брака и бъдещето на България. Е, тук разговорът ни е по-общ, но е едно добро начало.

Какво те води в ДЕОС?
Една приятелка ме покани на учредителното събрание, там се видях с други приятели и така. Никога не съм имала намерение да се занимавам с политика, но по един или друг начин политиците се занимават с всеки един от нас ежедневно и ако искаме нещо да се промени, съвсем малко трябва да положим усилия, за да го променим сами.

С какво либералната партия е различна от левите и от десните партии?
В нашата действителност, в България, нито „левите“ партии са леви, нито „десните“ – десни, но пък всички са крайно популистки, по тази причина либералните идеи могат да се видят някому странни. Те исторически съчетават идеи от целия политически спектър като свобода, солидарност, минимална намеса на държавата, свободен пазар и мир и затова е прието да се смята, че либералите са центристи.

Какви хора срещаш в ДЕОС?
Почтени и дейни хора, които се опитват да променят нещата, които не им харесват, а не се оплакват. Хора с мечти.

Какво казваш на скептиците?
Елате да се запознаем, сигурна съм, че всеки има добри идеи, които могат да се приложат на практика.

В каква България мечтаеш да живееш?
В България, в която не се страхуваш да започнеш бизнес, където няма омраза към различните, а децата отиват с усмивка на училище. В България, в която всеки един гражданин има достойнство и не му се налага да прави компромиси със свободата – своята и на другите.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства

 

Катина Пенева е майка на три деца, финансов специалист, активист за свободно образование и е в либералната партия на България – ДЕОС. Делова, дейна и с истинско желание за промяна, такава я познавам Катина.

Какво те води в ДЕОС?

Преди години един добър познат казваше, че даден проблем се решава, само когато е наболял. Ние, гражданите на България имаме проблем. И проблемът ни е наболял. Много. Толкова, че едва ли е необходимо да го разясняваме за пореден път. Проблемът, освен че съществува във всяка една сфера на живота в нашата мила татковина, е най-вече в главите ни, в липсата на желание за поемане на отговорност, в оправданията, че всички са маскари, в склонността ни да се поддаваме на безскрупулна информационна манипулация. Съответно, крайно време е да го решим. За проблема става въпрос. Ясно е, че само с възмущение “на маса” няма да променим статуквото. Конкретни действия трябват. Те са горивото в мотора на промяната. Наскоро едни ментори на един уъркшоп за демократично образование (изключително вдъхновяващ между другото) залепиха на стената следната бележка (без превод): If something is bothering you, you’re probably supposed to lead it. Прочее и ДЕОС. ДЕОС значи дейни. Значи, че ние сме правилните хора, на правилното място, в подходящото време. И че решаваме проблема в движение.

Образованието е основен приоритет. Възможна ли е според теб промяна и реално до какво ще доведе тя?

Промяна в образованието – тук, естествено, веднага възниква познатата дилема за кокошката и яйцето – дали трябва общественото съзнание да е узряло, за да се случи промяна в образователната система, или промяната в образователната система ще промени и общественото съзнание? Наивно може би, но съм склонна да вярвам повече във втората хипотеза. Може да е бавно, най-вероятно ще е много трудно, със силен обществен отзвук, с още по-силен натиск от страна на засегнатите от евентуално драстично намалелите, следствие на промяната, финансови приходи, но промяна е възможна. Тя е неизбежна и ако ние, родителите, учителите и МОН не осъзнаваме тази необходимост сега, то децата ни категорично ни я показват всеки ден, във всяко училище, с всяко свое действие. В ДЕОС сме убедени, че единствено свободата на образователните инициативи, свободата да избираш как и къде да учиш, от какво имаш нужда като личност (не като бройка с делегиран бюджет), е това, което действително ще промени лика на България. Тези малки човеци днес, след 10 години могат да бъдат свободни, мислещи, отговорни към себе си и към света хора. Само трябва да им дадем възможност да станат такива.

Какви хора виждаш да са членовете на ДЕОС?

Тези, които ги е грижа. За градинката пред блока, за разделното събиране на битови отпадъци, за възрастния съсед, за правилата за движение по пътищата, за безконтролната горска сеч – това са хората, които, съзнателно или не, обръщат хода на събитията при подходящите условия. Това са хората със съвест, за които средата, в която живеят и която ще оставят на децата си има значение. Това са хората, които се усмихват по-често.

За каква България мечтаеш?

Изкушението е голямо, не мога да се въздържа:

BALGARIQ NA TRI MURETA!!!1515 (това на шега)

Вместо отговор – Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива – казвайте кой –
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте – в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен –
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички – листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца –
скрити до днеска в наш’те сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри –
кой ще ни каже – бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта –
нека й кажем: „Излез от листа“.
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем наш’та дъга.

Нека да вдигнем наш’та дъга.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Мони е на 18 отскоро и в неделя ще гласува за първи път. Последна година в училище, вече захванал свои проекти, развил задълбочени познания в SEO, умен, усмихнат, Мони е от младите хора, които дават надежда.

И затова и реших да си поговорим с него, за изборите.

Ще гласуваш за първи път – вълнуваш ли се?
Да, аз следя политиката и новините в България и Европа от две години. Смятам, че имам вече нужното знание за да мога да направя реален избор на бъдещите управляващи

Как направи избора си и от какво е повлиян той?
Изборът ми най -вече се гради на откритост и комуникация, партията която избрах за мен е отворена и с глас към хората, мисля че те ще успеят да оправят България по важните теми.

Какво казваш на твоите съученици, част от които са доста безразлични към изборите?
Казвам им да се запознаят с програмите на всички кандидати и да се отнесат по-сериозно към правото си на глас, защото смятам че ако всеки даде своето мнение, ще се стигне до решение и оправяне 🙂

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България без хора които да броят стотинките за хляб, за България в която учениците да отиват на училище и
реално да правят нещо и да се учат. Искам страна в която всеки е свободен да мисли за бъдещето си, а не за финансови проблеми.
И най -вече мечтая за България на българите :). Искам всеки да има право да участва в нещо и да му се чува гласа.
България е на българите и каквито и да са, те трябва да имат право на избор и свобода.

Ясен Живков, онлайн познат и като Fraxinus Excelsior, се занимава с комуникации, а в свободното си време обича да плава. Стъпил здраво с двата си крака на земята, реалист, прагматик, но и мечтател. В ДЕОС се занимава с финансите и активно помага да изградим свои политики в тази област. Говорим си, разбира се, за ДЕОС и за бъдещето на България.

Какво те води в ДЕОС?

В ДЕОС ме води не само липсата на алтернатива, но и реланата лиспа на представителство на моето виждане за управлението на България. Нито една партия не успява да задоволи (и като програма, и като управление) моите желания повече от 50% и всеки мой глас до сега е бил изцяло компромисен с основната идея да не попадне на неправилното място.

В ДЕОС видях шанс да реализирам моите идеи, да ги сверя с хора, с които сме близки във възгледите си и заедно да създадем политики, които след това да се опитаме да приложим. Ясно сътзнавам, че и тук няма да имам 100% покритие, но който очаква това е далеч от реалността, но в ДЕОС поне моите идеи се чуват, обсъждат и има реален шанс да стигнат до реализация.

И не на последно място – ДЕОС е моят личен последен шанс за да остана в България.

 

В каква България искаш да живееш?

Искам да живея в България, където се спазват правилата. Където когато едно правило се счита за лошо или не достатъчно добро, се търси начин то да бъде коригирао официално, а не заобикаляно. Където хората не чакат някой друг да свърши нещо за тях, а взимат живота и съдбата в ръцете си. Където основната цел на всеки е да кове собственото си щастие, а не да пречи на всички останали да го правят.

От чисто социална гледна точка – искам България където образованието, здравеопазването и комунланите услуги не са монополизирани от държавата, а се създаде обстановка на свободен пазар и частно участие, което ако държавата само контролира и минимално регулира, неименуемо ще доведе до много по-добро качество на услугите и реални пазарни цени за тях. Искам България в която държавата не се опитва да изкривява средата субсидирайки ненужни производства и цели икономически отрасли, само и само да поддържа нечий бизнес.

България, която е все по-силна част от все по-силен ЕС. Като искам да уточня, че за мен България част от ЕС значи не само използването на еврофондовете например, но и с реален икономически, социален и политически принос към ЕС.

 

Какво казваш на тези, които са скептични и не гласуват?

Както напоследък се говори относно негласуването и неползването на преференция – да правиш тези неща е все едно да се ожениш на сляпо, да оставиш вашите да ти изберат булка или още по-лошо да се продадеш в робство. И то доброволно. Всеки глас има значение. Бетонирантие големи партии (чиито основи все повече се разклащат и то точно заради активността на все повече хора) се опитват се потоянно и непрестанно да ни убеждават да не гласуваме, защото така им става по-лесно да контролират вота, но искам да кажа на всеки скептик – имаш две опции. Да си мрънкалото в кръчмата и Facebook, който винаги някой друг му е крив или да си този, който прави всичко възможно нещата да се порменят.

Не е нужно да правиш партия, да правиш фондация или да ходиш на протести (въпреки, че последното е доста важно), за да се водиш активен гражданин, а е важно в единия ден да седнеш, да помислиш трезво и да гласуваш. И не, празната бюлетина не решава нещата. Още повече сега, когато имаш възможност да гласуваш за конкретен човек. Всички мрънкат, че в еди-коя-си-партия, еди-коя-си била еди-каква-си или в другата партия някой-си бил незнам-си-какъв-си. ОК, но ако все пак тази партия е твоята партия, сега можеш да гласуваш за този, който е готин според теб и можеш да изместиш онзи, лошия. По този начин ще дадеш сигнал на твоята партия и със сигурност ще я направиш малко по-добра. Не защото тя иска да е по-добра, а защото ти я принуждаваш да бъде такава. И всъшност това е работата на всички нас – да принуждаваме партиите да играят по нашата свирка, а не ние по тяхната.

 

Има ли шанс нещата тук да се променят?

Разбира се. Иначе нямаше да го има ДЕОС, или поне аз нямаше да съм в ДЕОС. Няма да е утре, може и да не е в други ден, но с малки стъпки и с участие на възможно повече хора, всеки от които допринася за своето собствено щастие и за общото благо, нещата няма как да не се променят. Мога да дам много примери как отделни индивиди инвестират собствени усилия и време в проекти, които малко или много имат ефект върху всички нас. Не винаги го усещаме или го оценяваме, но ефект има. Аз искренно се възхищавам на тези хора.

В момента ние в ДЕОС правим същото. Инвестираме своето време, енергия и средства за да създадем ДЕОС, за обединим хората и да се опитаме да променим нещата както ние ги виждаме.

 

Кого каниш да се присъедини в ДЕОС?

Каня всеки който има желание да направи нещо, а не да седи и да чака какво ще каже днес лидера, защото ние в ДЕОС лидер нямаме, хора които искат да са лидери на живота си, а не на партията. Каня всеки, който поставя на първо място личната свобода и стремеж да живее по-добре заедно с другите, а не въпреки и за сметка на другите. Каня всеки, който вижда себе си част както от общността в която живее, така и от голямото европейско семейство. Хора, които мислят и виждат нещата глобално, но и ги прилагат локално. Хора, които зачитат личните права и свободи и не се опитват да вкарат всички в калъпа на своите виждания.

Ако четящия тези редове види себе си – да заповяда и да бъде един от нас. Нямам търпение да се запознавам с още такива хора. Да обсъждаме идеи, да спорим, да виждаме заедно бъдещето.
Още хора от ДЕОС и техните мисли за промяната на България: Емо, Дарин, Димо, Руми, Гари, Иван

Хайде, не се колебай, идвай в ДЕОС, имаме нужда от теб 🙂
www.deos.bg