Ура за Кремена и семинара за хора, които пишат

71683610_10220003109013095_1347926042186088448_o

Кремена Димитрова е вълшебница, замесена с много и различни творчески занимания от това да организира кино фестивали, театрални и филмови задачи, книги, автори и все такива прекрасни неща. През февруари ще води креативно обучение за пишещи хора и за него си говорим тук 🙂

Кремена и семинар за хора, които пишат – една голяма творческа любов го е родила това, нали?
Нищо по-малко от любов! Най-хубаво е, когато искаш и имаш какво да дадеш, а ако то е плод на търсения и натрупвания, то нещата започват да приличат не на флирт, а на сериозни намерения.
Дръзнах да направя този семинар, въпреки, че в момента има свръх предлагане на всякакви курсове и творчески работилници, защото открих ниша, която стои незапълнена. А именно – информация, знание и опит да се работи с редактор, с издател, с пиар, с маркетинг-специалист.
Мнозина, които пишат не умеят да презентират своите текстове (и себе си) и те потъват в дълбоките и бездънни редакторски чекмеджета.
Има и такива, които пък още не са готови за издаване, а и не бива, те пък трябва да разберат , че има писане и писане. Едното е продукт, а другото – терапия. Понякога границата не трябва да бъде минавана.

Какво ще се случи на семинара?
Ще се забавляваме! Да, наистина! Мисля срещите ни да минават под формата на приятелски разговори, в които ще си споделяме и ще се учим един от друг. Моята работа е на агент-провокатор и на вдъхновител.
Когато натрупаме доверие, ще започнем и същинското учене, то има стройна програма в 12 стъпки, които гарантират, ако не друго, то поне достатъчно категорично ориентиране в дебрите на творчеството и книгоиздавнето.

Какво очакваш да научиш ти самата?
О, чудесен въпрос! Искам да науча какво вълнува пишещите като теми, като изказ, като стил. Какво ги кара да споделят написаното, и дали аз мога бъда акушер на техните рожби.

Основните бариери, които имат пишещите у нас, според теб?
Те нямат бариери при писане, по-скоро имат бариери при работа с редактор, което е неизбежно. В техните представи редакторът е сатрап, който идва да осакати гениалните им творби.
Явно не са срещанли правилният редактор.
Другат огромна грешка при пишещите е да признаят пред себе си, че пишат за удоволствие и самоизява, а не за публикуване. Социалните мрежи дадохда фалшиво самочувствие, че всеки който пише яко статуси, става за писател.

Къде е творчески средата ни, литературната, у нас днес?
Тя е като едно зверче от пластелин – моделира се според модата и тенденциите . И в зависимост от това какво се случва в обществото ни. Тя е като огледало.

Теб самата кое те вдъхновява и прави винаги толкова лъчезарна и засмяна?
Хаха. Така ли ме виждаш? Ето, че и аз съм огледало, значи ще съм добър учител! Ти се отансяш към мен така и аз така ти отвъщам.
Мен ме вдъхновяват миговете на емпатия, споделеност, поетичното отношение към живота и света, детското любопитство, пълнотата на преживяванията и случванията и хората, които се развиват интегрално, без да си поставят граници и да влизат в клишета и очаквания.
🙂

–-

От мен успех на Кремена и пишещите! Следващият път ми се ще и аз да се присъединя 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *